Памет и възпитание
Павлета ДАВИДОВА
Преди доста години Жан Жорес насочва един съвет - би трябвало да вземем от предишното огъня, а не пепелта. Думите му обаче като че ли се поясняват превратно и някои просто избират да изгарят и изпепеляват всичко, което се разграничава от личните им убеждения и усещания. Уви, има човеци, които се въодушевяват от заличаването и разрухата.
" Най-големият проблем " на България съгласно така наречен десни се оказват паметниците, свързани с Русия, комунистически и социалистически паметници и архитектура. Дайте да ги унищожим, залеем с багра, изгорим, бутнем, скрием в кьошето... Альоша, Паметникът на Съветската войска, на Благоев, на партизаните, Бузлуджа и още, и още са дразнители за хора, които нямат друга работа, с изключение на да се фиксират в предишното, тъй като очевидно няма какво да предложат за бъдещето.
Гордост ли е да повредиш това, което различен е съградил, без значение от претекстовете му? Кое е градивното в тази ситуация? Какво би станало, в случай че съперниците на Медичите бяха изболи очите на Мона Лиза или бяха изгорили всичко, излязло отдолу под пръстите на Микеланджело?
Не може ли да обругаеш идеологията с претекстове, с причини, да построиш нещо също толкоз огромно? В целия свят хората пазят паметниците от предишното. Защото то е урок. Дори да не харесваш това, което символизират, най-малко намираш мотив да разкажеш за него. Дори да ти " избоде " очите, ще те подсети да не повтаряш грешките на предишното.
У нас обаче цапаме с багра като израз на " независимост на изложение ". Съжалявам, но това е чиста проба свободия. И дивотия. Както и липса на образование. Чест прави на Българска социалистическа партия, че към момента осъзнава смисъла на уроците на предишното. Че още пази паметта за свършеното от тези преди нас. Че възпитава следовниците да почитат делото на предшествениците, в случай че щете и даже, че учи младите да чистят цапаниците на псевдопатриоти, които отхвърлят, без даже да са отворили да попрочетат какво тъкмо обругават.
Памет и образование - единствено това ще ни помогне да преодолеем тежестите на предишното и да влезем с чисто схващане в бъдещето. Но за задачата ни би трябвало настояще, в което почитаме достиженията на всеки, без значение дали ни нервира или не.
Преди доста години Жан Жорес насочва един съвет - би трябвало да вземем от предишното огъня, а не пепелта. Думите му обаче като че ли се поясняват превратно и някои просто избират да изгарят и изпепеляват всичко, което се разграничава от личните им убеждения и усещания. Уви, има човеци, които се въодушевяват от заличаването и разрухата.
" Най-големият проблем " на България съгласно така наречен десни се оказват паметниците, свързани с Русия, комунистически и социалистически паметници и архитектура. Дайте да ги унищожим, залеем с багра, изгорим, бутнем, скрием в кьошето... Альоша, Паметникът на Съветската войска, на Благоев, на партизаните, Бузлуджа и още, и още са дразнители за хора, които нямат друга работа, с изключение на да се фиксират в предишното, тъй като очевидно няма какво да предложат за бъдещето.
Гордост ли е да повредиш това, което различен е съградил, без значение от претекстовете му? Кое е градивното в тази ситуация? Какво би станало, в случай че съперниците на Медичите бяха изболи очите на Мона Лиза или бяха изгорили всичко, излязло отдолу под пръстите на Микеланджело?
Не може ли да обругаеш идеологията с претекстове, с причини, да построиш нещо също толкоз огромно? В целия свят хората пазят паметниците от предишното. Защото то е урок. Дори да не харесваш това, което символизират, най-малко намираш мотив да разкажеш за него. Дори да ти " избоде " очите, ще те подсети да не повтаряш грешките на предишното.
У нас обаче цапаме с багра като израз на " независимост на изложение ". Съжалявам, но това е чиста проба свободия. И дивотия. Както и липса на образование. Чест прави на Българска социалистическа партия, че към момента осъзнава смисъла на уроците на предишното. Че още пази паметта за свършеното от тези преди нас. Че възпитава следовниците да почитат делото на предшествениците, в случай че щете и даже, че учи младите да чистят цапаниците на псевдопатриоти, които отхвърлят, без даже да са отворили да попрочетат какво тъкмо обругават.
Памет и образование - единствено това ще ни помогне да преодолеем тежестите на предишното и да влезем с чисто схващане в бъдещето. Но за задачата ни би трябвало настояще, в което почитаме достиженията на всеки, без значение дали ни нервира или не.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ