Байкалско - изгубено във времето
Пътят за радомирското село Байкалско се вие измежду кипналата зеленина на гората. Погледите ни се реят измежду стръмни, отвесни скатове, причудливи скални пирамиди, зъбери, отвесни каменни стени. Лятната жега се е сгушила в прохладните обятия на Конявската планина, измежду която през красиви каньони клати река Шагава.
Малкото радомирско селце като че ли се е изгубило във времето. И в метафоричен, и в същински смисъл. С непрекъснат адрес тук живеят към 60 души. Повечето от тях са пенсионери, работили в заводите в района. Има и столичани, намерили успокоение след шумните делници в огромния град. Лятно време тесните улички са огласят от шум и смях от децата и внуците на локалните, които прекарват ваканцията при бабите и дядовците си.
Не познаваме никого и никой не ни чака. Спираме на площада, където е постройката на кметството. Тя наподобява внушителна, само че се обитава единствено от кметския наместник Илинка Стефанова. Навремето тук е имало поща и учебно заведение. Днес жителите на Байкалско се събират на раздумка пред единственото магазинче, което се държи от семейство от близкото село Извор и отваря порти три пъти в седмицата. Хората бистрят огромната политика, споделят несгоди и наслади, разясняват проблемите на селото. А те не са един-два.
Разказват ни за митинга си поради неналичието на вода. Оплакват се, че чешмите им пресъхвали с месеци. В махала " Царопадалище " пък живителната течност от дълго време била разкош. Всъщност в селото има три водопровода, само че водата по тях тече рядко. Тръбите били остарели, изгнили, пък и направени от етернит, който е токсичен, споделя ни кметският наместник. Стефанова се възмущава, че селото им още попада като клиент в документите на ВиК в Перник, само че още преди 18 години сдружението се е отказало да обслужва Байкалско. " Нужна е замяна на тръбите. Ремонтът обаче е безценен и от водната компания изясняват, че не си заслужава да го вършат поради толкоз малко хора ", изяснява тя. И на правилото " неволята учи " всеки се избавя от безводието, както може. Повечето от локалните са си купили помпи. Но с тях може единствено да поливат градините. За питейна вода вървят в околните по-големи села или в Радомир. Пари за нов план няма, а общински средства за поправки могат да се провиснал единствено на съдружие, каквото в Байкалско няма по какъв начин да бъде образувано.
Забравени сме от всички, жалва се бай Иван. Услугите на доктор и учебно заведение могат да се употребяват в най-близкото с. Извор. Специализирана здравна помощ може да се получи и в Радомир, където има и детска градина. Хората споделят, че даже няма по какъв начин да си платят налозите в селото, а би трябвало да пътуват до общинския център. Писмата и пенсиите им се карат с кола.
Парадоксално е, че в Байкалско по вода вървят, а стоят жадни. В непосредственост до селото се намира естественият феномен " Чокльово тресавище ", който е предпазена територия. Езерото е най-голямото торфено находище у нас. Тук порастват торфен мъх, блатно пропадниче, розмаринова върба и други Населява се от редките птици: бяла потапница, диви кокошки и патици. Във водата живеят едри щуки, червеноперки и шарани, а преди да се появи щуката имало и лин. Риболовът тук е неразрешен, тъй като съгласно експертите и най-дребното оловце за тежест на въдиците може да окаже отрицателно влияние на околната среда и действително да замърси водата.
Торфът е особена тиня, която се образува от бавното изгниване на блатни растения и водорасли, като разлагането се катализира от особени бактерии. Освен че служи за облагородяване на почвата, торфът има и лечебни качества, а калта от " Чокльово тресавище " била по-полезна и от тази в Поморие, описват жителите на Байкалско. От естествената даденост в този момент се употребил единствено санаториум в Кюстендил, който взимал незначителни количества от торфа и там го употребили за лекуване на разнообразни болести.
По време на соца, когато жителите на Байкалско наброявали към 200 души, имало концепция край блатото да се прави лековит център, само че планът по този начин и не тръгнал. А за лечебните свойства на езерото се е знаело още от древността. Най-вероятно по тази причина край него е имало тракийско, а след това и римско светилище. През интервала I-V век край него е имало и крайпътна станция и сателитно тракийско населено място. Почитани са били античните божества Зевс и Хера, Аполон и Артемида, Хигия и Хеката - всичките показани на мраморни оброчни плочки. Те са били дарявани като оброчни блага в храмовете на съответните божества. Към оброчището е имало нищожен интерес от археолози. Сега то е напълно " проучено " от иманярите.
Известно време индустриален рандеман на торф е правила компания към общината в Радомир. Докато тя работела, находището се експлоатирало следено. Сега има капиталово желание и е оповестена социална поръчка добивът на торф да бъде възобновен. Местните обаче се питат дали селото ще получи някаква полза от облагата. Би трябвало да има някакви доходи за кметството, въпреки всичко езерото се намира на наша територия, вълнуват се жителите на Байкалско.
Някога селото се казвало Каленица, евентуално поради скъпата тиня в блатото. За името Байкал има версия, че това е турска дума със значение за море и див кон. Предполага се, че името Байкал е заимствано и от огромното съветско езеро, само че тъй като по поречието на Дунав има село със същото име, радомирското било прекръстено на Байкалско.
В дребното радомирско селце времето като че ли е спряло. Местните обаче се надяват, че където е текло, отново ще тече. Живеят с вярата, че младежи ще си закупят парцели и ще възродят целунатото от Бога и природата място. Нужна е единствено малко грижа от локалната власт и Байкалско ще заживее нов живот...
Малкото радомирско селце като че ли се е изгубило във времето. И в метафоричен, и в същински смисъл. С непрекъснат адрес тук живеят към 60 души. Повечето от тях са пенсионери, работили в заводите в района. Има и столичани, намерили успокоение след шумните делници в огромния град. Лятно време тесните улички са огласят от шум и смях от децата и внуците на локалните, които прекарват ваканцията при бабите и дядовците си.
Не познаваме никого и никой не ни чака. Спираме на площада, където е постройката на кметството. Тя наподобява внушителна, само че се обитава единствено от кметския наместник Илинка Стефанова. Навремето тук е имало поща и учебно заведение. Днес жителите на Байкалско се събират на раздумка пред единственото магазинче, което се държи от семейство от близкото село Извор и отваря порти три пъти в седмицата. Хората бистрят огромната политика, споделят несгоди и наслади, разясняват проблемите на селото. А те не са един-два.
Разказват ни за митинга си поради неналичието на вода. Оплакват се, че чешмите им пресъхвали с месеци. В махала " Царопадалище " пък живителната течност от дълго време била разкош. Всъщност в селото има три водопровода, само че водата по тях тече рядко. Тръбите били остарели, изгнили, пък и направени от етернит, който е токсичен, споделя ни кметският наместник. Стефанова се възмущава, че селото им още попада като клиент в документите на ВиК в Перник, само че още преди 18 години сдружението се е отказало да обслужва Байкалско. " Нужна е замяна на тръбите. Ремонтът обаче е безценен и от водната компания изясняват, че не си заслужава да го вършат поради толкоз малко хора ", изяснява тя. И на правилото " неволята учи " всеки се избавя от безводието, както може. Повечето от локалните са си купили помпи. Но с тях може единствено да поливат градините. За питейна вода вървят в околните по-големи села или в Радомир. Пари за нов план няма, а общински средства за поправки могат да се провиснал единствено на съдружие, каквото в Байкалско няма по какъв начин да бъде образувано.
Забравени сме от всички, жалва се бай Иван. Услугите на доктор и учебно заведение могат да се употребяват в най-близкото с. Извор. Специализирана здравна помощ може да се получи и в Радомир, където има и детска градина. Хората споделят, че даже няма по какъв начин да си платят налозите в селото, а би трябвало да пътуват до общинския център. Писмата и пенсиите им се карат с кола.
Парадоксално е, че в Байкалско по вода вървят, а стоят жадни. В непосредственост до селото се намира естественият феномен " Чокльово тресавище ", който е предпазена територия. Езерото е най-голямото торфено находище у нас. Тук порастват торфен мъх, блатно пропадниче, розмаринова върба и други Населява се от редките птици: бяла потапница, диви кокошки и патици. Във водата живеят едри щуки, червеноперки и шарани, а преди да се появи щуката имало и лин. Риболовът тук е неразрешен, тъй като съгласно експертите и най-дребното оловце за тежест на въдиците може да окаже отрицателно влияние на околната среда и действително да замърси водата.
Торфът е особена тиня, която се образува от бавното изгниване на блатни растения и водорасли, като разлагането се катализира от особени бактерии. Освен че служи за облагородяване на почвата, торфът има и лечебни качества, а калта от " Чокльово тресавище " била по-полезна и от тази в Поморие, описват жителите на Байкалско. От естествената даденост в този момент се употребил единствено санаториум в Кюстендил, който взимал незначителни количества от торфа и там го употребили за лекуване на разнообразни болести.
По време на соца, когато жителите на Байкалско наброявали към 200 души, имало концепция край блатото да се прави лековит център, само че планът по този начин и не тръгнал. А за лечебните свойства на езерото се е знаело още от древността. Най-вероятно по тази причина край него е имало тракийско, а след това и римско светилище. През интервала I-V век край него е имало и крайпътна станция и сателитно тракийско населено място. Почитани са били античните божества Зевс и Хера, Аполон и Артемида, Хигия и Хеката - всичките показани на мраморни оброчни плочки. Те са били дарявани като оброчни блага в храмовете на съответните божества. Към оброчището е имало нищожен интерес от археолози. Сега то е напълно " проучено " от иманярите.
Известно време индустриален рандеман на торф е правила компания към общината в Радомир. Докато тя работела, находището се експлоатирало следено. Сега има капиталово желание и е оповестена социална поръчка добивът на торф да бъде възобновен. Местните обаче се питат дали селото ще получи някаква полза от облагата. Би трябвало да има някакви доходи за кметството, въпреки всичко езерото се намира на наша територия, вълнуват се жителите на Байкалско.
Някога селото се казвало Каленица, евентуално поради скъпата тиня в блатото. За името Байкал има версия, че това е турска дума със значение за море и див кон. Предполага се, че името Байкал е заимствано и от огромното съветско езеро, само че тъй като по поречието на Дунав има село със същото име, радомирското било прекръстено на Байкалско.
В дребното радомирско селце времето като че ли е спряло. Местните обаче се надяват, че където е текло, отново ще тече. Живеят с вярата, че младежи ще си закупят парцели и ще възродят целунатото от Бога и природата място. Нужна е единствено малко грижа от локалната власт и Байкалско ще заживее нов живот...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ