Вълчановият мост и новият му живот
Пътят е дълъг и неравномерен, а последното затруднение е врата, оставена в оградата на българо-турската граница. Така се стига до Вълчановия мост, който свързва двата бряга на река Резовска . За достъп до него е належащо съдействието на Гранична полиция, а в избрани моменти може да се окаже краткотрайно неосъществим поради пробив на мигранти или подозрения за подобен.
търпеливо изчака един от „ краткотрайно невъзможните “ моменти и със спотаен мирис потегли по обраслата с растителност пътека до брега на реката. Освен представители на Гранична полиция ни съпровожда Иван Димитров, екскурзовод в Туристическия център на Малко Търново. Макар че познава мястото доста добре и е водил туристи нееднократно, всякога се любува на хубостта и на природата. „ На моста са пораснали дървета, има живот “, разяснява Иван и тъжно добавя, че мостът е построен, с цел да свързва, а не с цел да разделя хората, както се случва сега.
„ Овчарският “ скок на Вълчан челник
Вълчановият мост е издигнат при започване на ХIХ век и е бил дървен. Според сведенията, представени от лидера ни, Вълчан челник е платил 2 500 гроша на Райчо, занаятчия от Малко Търново, с цел да построи моста, който е свързвал града с Малък Самоков, сегашен Демиркьой . Мостът е бил с дължина 15 метра; ширина два метра, която е осигурявала прекосяването на каруците, и височина шест метра. Хората в двете обитаеми места са търгували между тях, а прекосяването на реката преди построяването на моста било доста мъчно, изключително през зимата и в най-дъждовните интервали, когато водите ѝ са буйни и дълбоки.
Изграждането на моста е коствало 40 000 гроша, които Вълчан челник заплаща с крадени пари от османските управляващи . Според преданията, разказани от Иван Димитров, Вълчан челник е взел участие в построяването на моста, облечен като дюлгерин, поради което османските управляващи въобще не са предполагали, че е там. „ Казал е на майсторите да предадат на турците, че той строи моста. Те приветствали това, тъй като считали, че хем ще имат мост, хем ще съумеят да заловен Вълчан челник “, споделя екскурзоводът, още веднъж с позоваване на легендите за хайдутина бандит.
Когато мостът бил подготвен, се провежда освещаване от християнски духовник и огромна гощавка, на който са поканени и турците. „ Имало е богата софра, а турците устройват няколко засади наоколо, защото са очаквали Вълчан челник и четата му да влязат в престрелка “ , добавя Иван и продължава с легендата: „ Вълчан обаче изчаква турците хубаво да си хапнат, да си пийнат и да се развеселят. Станал от масата, взел една дълга гега и прескочил реката като при пастирски скок. Като видели скока, който направил, турците си помислили, че им демонстрира бабаитлъка си и споделили: „ Машаллах, машаллах! “. Зарадвали му се! “ . Според преданието по-късно Вълчан челник им посочил, че е той и се укрил в гората.
Десет каруци злато
С набезите си хайдутинът ограбвал керваните, с които се пренасяли събраните от българското население налози, и употребявал парите за построяването на къщи и кладенци, както и за учението на доста младежи, гласят митове, поради които постоянно е определян като българския Робин Худ .
Ако се доверим на една от най-разпространените, Вълчан челник е натрупал голямо благосъстояние . До ден сегашен иманярите го търсят и то освен в Странджа, откъдето е родом хайдутинът, само че и в Родопите и Стара планина, докъдето се е простирала активността му. Съкровището не е открито, а и не липсват истории за изгубването или открадването му. Мнозина обаче биха се съгласили, че несметните благосъстояния в злато и сребро не са най-голямата полезност на Вълчан челник, а поривът му към независимост.
Иван Димитров ни споделя легенда, съгласно която хайдутинът е желал да откупи свободата на България от Османската империя : „ Има сведения, че дори е платил пет каруци злато на съветския княз тогава. На турците също е платил пет каруци със злато “.
Според друго поверие Вълчан челник е дал пари на Христо и Евлоги Георгиеви, с цел да построят Софийския университет . „ Разбира се, нито една от тези истории не е доказана “, предизвестява Иван Димитров.
Вълчан челник – разбойникът с разрушено сърце
Счита се, че Вълчан челник е родом от странджанско село, а преди да се захване с хайдутлук е бил пастир. И за това исторически доказателства няма. Дори има разногласия какво е същинското му име и дали не става дума за няколко персони, които националните предания са обединили в един облик.
Сред най-често разказваните митове е, че Вълчан бил влюбен в Рада, само че локален турчин властник я откраднал и го предизвестил повече да не я търси . „ Вълчан обаче събрал другари и освободил своята обичана. При престрелката тя умира, а той се укрива в Гърция “, споделя Иван.
Съдбата на Вълчановия мост
В наши дни от дървеното оборудване са останали единствено основите . Не е известно по кое време истинският Вълчанов мост е рухнал, само че при започване на ХХ век е построен нов мост покрай остарелия. Той е по план на италиански експерти и е бил с три свода, само че в този момент река Резовска тече под изоставения единствен свод. Другите два са взривени към 50-а година на предишния век . Официалната причина е паднал гръм, защото по-рано двата свода са били минирани от българска страна. Кога е станало минирането не е ясно, само че множеството теории го обвързват с решение във военно време в опит да се предотврати прекосяването по моста.
Иван Димитров споделя, че преди години е имало план за възобновяване на единствения останал свод, само че концепцията не е осъществена. Надеждата му е, че ще бъде възродена по стратегиите за трансгранично съдействие и мостът още веднъж ще се трансформира в знак на обединяването.
Историята на Вълчановия мост чуйте в звуковия файл.
Снимки: Лора Търколева
търпеливо изчака един от „ краткотрайно невъзможните “ моменти и със спотаен мирис потегли по обраслата с растителност пътека до брега на реката. Освен представители на Гранична полиция ни съпровожда Иван Димитров, екскурзовод в Туристическия център на Малко Търново. Макар че познава мястото доста добре и е водил туристи нееднократно, всякога се любува на хубостта и на природата. „ На моста са пораснали дървета, има живот “, разяснява Иван и тъжно добавя, че мостът е построен, с цел да свързва, а не с цел да разделя хората, както се случва сега.
„ Овчарският “ скок на Вълчан челник
Вълчановият мост е издигнат при започване на ХIХ век и е бил дървен. Според сведенията, представени от лидера ни, Вълчан челник е платил 2 500 гроша на Райчо, занаятчия от Малко Търново, с цел да построи моста, който е свързвал града с Малък Самоков, сегашен Демиркьой . Мостът е бил с дължина 15 метра; ширина два метра, която е осигурявала прекосяването на каруците, и височина шест метра. Хората в двете обитаеми места са търгували между тях, а прекосяването на реката преди построяването на моста било доста мъчно, изключително през зимата и в най-дъждовните интервали, когато водите ѝ са буйни и дълбоки.
Изграждането на моста е коствало 40 000 гроша, които Вълчан челник заплаща с крадени пари от османските управляващи . Според преданията, разказани от Иван Димитров, Вълчан челник е взел участие в построяването на моста, облечен като дюлгерин, поради което османските управляващи въобще не са предполагали, че е там. „ Казал е на майсторите да предадат на турците, че той строи моста. Те приветствали това, тъй като считали, че хем ще имат мост, хем ще съумеят да заловен Вълчан челник “, споделя екскурзоводът, още веднъж с позоваване на легендите за хайдутина бандит.
Когато мостът бил подготвен, се провежда освещаване от християнски духовник и огромна гощавка, на който са поканени и турците. „ Имало е богата софра, а турците устройват няколко засади наоколо, защото са очаквали Вълчан челник и четата му да влязат в престрелка “ , добавя Иван и продължава с легендата: „ Вълчан обаче изчаква турците хубаво да си хапнат, да си пийнат и да се развеселят. Станал от масата, взел една дълга гега и прескочил реката като при пастирски скок. Като видели скока, който направил, турците си помислили, че им демонстрира бабаитлъка си и споделили: „ Машаллах, машаллах! “. Зарадвали му се! “ . Според преданието по-късно Вълчан челник им посочил, че е той и се укрил в гората.
Десет каруци злато
С набезите си хайдутинът ограбвал керваните, с които се пренасяли събраните от българското население налози, и употребявал парите за построяването на къщи и кладенци, както и за учението на доста младежи, гласят митове, поради които постоянно е определян като българския Робин Худ .
Ако се доверим на една от най-разпространените, Вълчан челник е натрупал голямо благосъстояние . До ден сегашен иманярите го търсят и то освен в Странджа, откъдето е родом хайдутинът, само че и в Родопите и Стара планина, докъдето се е простирала активността му. Съкровището не е открито, а и не липсват истории за изгубването или открадването му. Мнозина обаче биха се съгласили, че несметните благосъстояния в злато и сребро не са най-голямата полезност на Вълчан челник, а поривът му към независимост.
Иван Димитров ни споделя легенда, съгласно която хайдутинът е желал да откупи свободата на България от Османската империя : „ Има сведения, че дори е платил пет каруци злато на съветския княз тогава. На турците също е платил пет каруци със злато “.
Според друго поверие Вълчан челник е дал пари на Христо и Евлоги Георгиеви, с цел да построят Софийския университет . „ Разбира се, нито една от тези истории не е доказана “, предизвестява Иван Димитров.
Вълчан челник – разбойникът с разрушено сърце
Счита се, че Вълчан челник е родом от странджанско село, а преди да се захване с хайдутлук е бил пастир. И за това исторически доказателства няма. Дори има разногласия какво е същинското му име и дали не става дума за няколко персони, които националните предания са обединили в един облик.
Сред най-често разказваните митове е, че Вълчан бил влюбен в Рада, само че локален турчин властник я откраднал и го предизвестил повече да не я търси . „ Вълчан обаче събрал другари и освободил своята обичана. При престрелката тя умира, а той се укрива в Гърция “, споделя Иван.
Съдбата на Вълчановия мост
В наши дни от дървеното оборудване са останали единствено основите . Не е известно по кое време истинският Вълчанов мост е рухнал, само че при започване на ХХ век е построен нов мост покрай остарелия. Той е по план на италиански експерти и е бил с три свода, само че в този момент река Резовска тече под изоставения единствен свод. Другите два са взривени към 50-а година на предишния век . Официалната причина е паднал гръм, защото по-рано двата свода са били минирани от българска страна. Кога е станало минирането не е ясно, само че множеството теории го обвързват с решение във военно време в опит да се предотврати прекосяването по моста.
Иван Димитров споделя, че преди години е имало план за възобновяване на единствения останал свод, само че концепцията не е осъществена. Надеждата му е, че ще бъде възродена по стратегиите за трансгранично съдействие и мостът още веднъж ще се трансформира в знак на обединяването.
Историята на Вълчановия мост чуйте в звуковия файл.
Снимки: Лора Търколева
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ