Съвременните биологични терапии подобряват живота на пациентите с тежка астма
„ Пациентите с тежка астма в България имат достъп до модерни, биологични лечения, само че за жалост доста от тях не са наясно с това. Биологичното лекуване при тежка астма, включено в точния момент, може да усъвършенства контрола на болестта, да ограничи използването на кортикостероиди и да усъвършенства качеството на живот на пациентите. "
Това съобщи ръководителят на Българското сдружение по алергология проф. доктор Мария Стаевска по време на VI Национален конгрес на Българския лекарски съюз (БЛС).
Рискът от развиване на нежелани реакции при потреблението на кортикостероиди (инжекционни или на таблетки), се усилва при периодическата им приложимост (≥4 назначени курса на година). Не би трябвало да се подценява този риск, като в интернационалните управления за лекуване на астмата се предлага използването на кортикостероиди да е последна опция при пациентите с тежка астма, сподели тя.
Данните сочат, че 3,7% от всички астматици са с тежка астма, като положението се дефинира ретроспективно на база на лечението, нужна за реализиране на надзор на болестта. До 80% от тях имат две или повече съпътстващи болести, като пациентите с тежка астма влизат два пъти по-често в болница от останалите астматици. Според статистиката 14% от страдащите от тежка астма са със 100% неработоспособност, а 38% не могат да извършват пълноценно трудовите си отговорности заради положението си.
Едни от най-големите провокации при лекуването на тежка астма са, че тя е неразпозната и погрешно диагностицирана. Специалистите се сблъскват и с недокументираната приложимост на систематични кортикостероиди, което затруднява оценката на тежестта на болестта, както и с неосъзнаване на страничните резултати на систематичните кортикостероиди от страна на пациентите.
Астмата е заболяване, при което е налице хронично инфектиране на дихателните пътища, което се изявява с кашлица, стягане в гърдите, зной и затруднено дишане. По-вероятно е пациентът да бъде диагностициран с тежка астма, в случай че е претърпял две или повече утежнявания на болестта през последната година, има персистираща симптоматика и лимитирана физическа интензивност макар оптималната инхалаторна терапия.
Проф. доктор Мария Стаевска, дм, е експерт по вътрешни заболявания и алергология. От 2016 година е началник на Катедрата по алергология към Медицинския университет - София., а година по-късно е назначена за шеф на Клиниката по клинична алергология към Университетска болница „ Александровска ", в която се прави оценка и лекуване на тежка астма. От 2019 година е ръководител на Българското сдружение по алергология.
Това съобщи ръководителят на Българското сдружение по алергология проф. доктор Мария Стаевска по време на VI Национален конгрес на Българския лекарски съюз (БЛС).
Рискът от развиване на нежелани реакции при потреблението на кортикостероиди (инжекционни или на таблетки), се усилва при периодическата им приложимост (≥4 назначени курса на година). Не би трябвало да се подценява този риск, като в интернационалните управления за лекуване на астмата се предлага използването на кортикостероиди да е последна опция при пациентите с тежка астма, сподели тя.
Данните сочат, че 3,7% от всички астматици са с тежка астма, като положението се дефинира ретроспективно на база на лечението, нужна за реализиране на надзор на болестта. До 80% от тях имат две или повече съпътстващи болести, като пациентите с тежка астма влизат два пъти по-често в болница от останалите астматици. Според статистиката 14% от страдащите от тежка астма са със 100% неработоспособност, а 38% не могат да извършват пълноценно трудовите си отговорности заради положението си.
Едни от най-големите провокации при лекуването на тежка астма са, че тя е неразпозната и погрешно диагностицирана. Специалистите се сблъскват и с недокументираната приложимост на систематични кортикостероиди, което затруднява оценката на тежестта на болестта, както и с неосъзнаване на страничните резултати на систематичните кортикостероиди от страна на пациентите.
Астмата е заболяване, при което е налице хронично инфектиране на дихателните пътища, което се изявява с кашлица, стягане в гърдите, зной и затруднено дишане. По-вероятно е пациентът да бъде диагностициран с тежка астма, в случай че е претърпял две или повече утежнявания на болестта през последната година, има персистираща симптоматика и лимитирана физическа интензивност макар оптималната инхалаторна терапия.
Проф. доктор Мария Стаевска, дм, е експерт по вътрешни заболявания и алергология. От 2016 година е началник на Катедрата по алергология към Медицинския университет - София., а година по-късно е назначена за шеф на Клиниката по клинична алергология към Университетска болница „ Александровска ", в която се прави оценка и лекуване на тежка астма. От 2019 година е ръководител на Българското сдружение по алергология.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ