Патрицият Гай Антоний се излежава на терасата на разкошната си

Патрицият Гай Антоний се излежава на терасата на луксозната си вила над Неаполския залив и се любува на морето. Робите му наливат вино и му сервират изискани блюда.

Гай Антоний е избягал от жегите в Рим, с цел да си отдъхне в първокласното си имение. Римският Сенат е в лятна почивка и патрицият желае да си почине добре - поканил е посетители, а счита да посети и локалните термални бани.

Оргии и изневери в залива на Неапол

Историята за Гай Антоний е фиктивна, само че евентуално преди 2000 години античните римляни са прекарвали ваканциите си точно по този начин. Заливът на Неапол е бил тяхна обичана цел - за горната класа, която е разполагала с вили на брега и в планините. Красотата на залива е възпята както от римския стихотворец Хораций, по този начин и от историка Плиний Млади, който споделя за разточително ястие на стриди край морето.

Всъщност и по-малко богатите римляни са можели да си разрешат морска почивка. Тя не е била като днешните - включвала е разходки по плажа, само че акцентът е бил върху лечебните минерални води. Който имал задоволително средства си строял басейн в самото море, с цел да може да плува в него необезпокоявано. За римския мъдрец Сенека това бил типичен крах - той наричал това обичано занятие на античните римляни " противоестествено ". Сенека бил и срещу оргиите, които се устройвали край морето: " Защо би трябвало да виждам пияни, които се кандилкат по брега, или да чувам шума от платноходките, от които гърми музика? ".

Най-богатите патриции са имали по няколко вили в цялата империяСнимка: Raimund Franken/imageBROKER/picture alliance

Поетът Марк Валерий Марциал пък е оставил свидетелства за това, че морските почивки са подтикнали изневерите: откакто се насладила на вълните, упоменатата от него непорочна до тогава Левина напуснала мъжа си и тръгнала с по-млад.

Пътуванията не са били сложни

Който е желал да тръгне на път, се е придвижвал релативно несъмнено на територията на Римската империя. А и на всички места се говорело на латински. Предназначените кардинално за римските войски пътища били в положително положение и по тях можело както да се върви пешком, по този начин и да се пътува с колесница или на носилка. Пешком дневно можели да се изминат 30 км (от хората в добра форма), с колесница 80, а с кон - и повече. От карта на университета " Станфорд " може да се пресметна какъв брой време е било нужно за пътуването от едно място до друго според от транспортните средства и финансовите благоприятни условия.

По пътя имало странноприемници, а е можело да се пренощува и в именията на локални фамилии. Т.нар. " hospitium publicum "   ( " публично право на гостолюбие " ) представлявало съглашение сред фамилиите, което задължавало домакините да подслонят пасажерите. " Пропуск " за влизането била една разграничена на две неравни елементи монета, която домакините и гостите съединявали, с цел да удостоверят принадлежността си към контракта.

Който пък избирал пътуването по море, можел против съответна такса да пътува с някой търговски транспортен съд - типичен туристически кораби не е имало. Опасенията при този тип пътувания били свързани главно с морската болест - пирати съвсем не е имало.

Заливът на Неапол и до през днешния ден е мечтана туристическа целСнимка: ZED

Навсякъде другаде, само че не и при варварите

Любима цел за пътувания бил Египет - пирамидите в Гиза, сфинксът или Александрийският фар. Но древноримските туристи са ходили и на курорт в Гърция, обикаляли по следите на Омир към Троя или пък посещавали арените на известни борби - като да вземем за пример Маратон, където през 490 година пр.н.е. гърците победили една персийска войска.

Ходело се на всички места, само че не и при " варварите ", както били наричани всички, които не са римляни или гърци. Но пък старите гръцки светини били считани за доста привлекателни - като да вземем за пример светилището в Делфи или планината на боговете Олимп. За тях дори имало един тип пътеводители.

А е имало и сувенири - дребни пирамиди, сребърни статуетки или глинени делви, изрисувани с фара на Александрия. Но тъкмо както през днешния ден - и тогава е имало рецензии към далечните пътувания. Плиний написа следното: " Свикнали сме да вършим далечни пътувания, дори през морето, с цел да забележим неща, на които не обръщаме внимание, когато са тъкмо под носа ни ".