Патриархът и Светият синод с послание за спасяването на евреите
Патриаршеско и синодално обръщение във връзка 80-годишнината от спасяването на българските евреи
Възлюбени рожби на светата ни Църква,
-->
На датата десети март институциите на българската страна и нашата общност означават деня, в който през 1943 година, в най-мрачните часове на Втората международна война, когато изходът ѝ въобще не е бил явен, с груповите си старания нашият народ е спрял депортирането на сънародниците ни от еврейски генезис, българските евреи, към нацистките лагери на гибелта.
Ролята на Българската православна черква в това дело в никакъв случай не е била забравяна и всеки път е била подчертавана, изключително от еврейската общественост, за което сме признателни. Поради това няма потребност, а и не приляга на Църквата да акцентира свои заслуги, още по-малко за това, че в един избран, сложен исторически миг е постъпила по единствения вероятен за нея метод, а точно, в благозвучие с повеленията на православната религия.
Истината е, че когато в нощта на девети против десети март 1943 година митрополит Стефан търси незабавна среща с държавното управление, за да изрази несъгласието на Църквата против идната депортация, а митрополит Кирил влиза при затворените евреи в учебното заведение в Пловдив и декларира на защитата, че в случай че те бъдат отведени, той ще тръгне дружно с тях, това не са изолирани актове на гражданска позиция, а резултат от една систематична, твърдо отстоявана линия на Светия Синод.
В единодушие с християнското обучение и хилядолетната процедура на приемливост, съпричастност и обич Българската православна черква всеки път е отхвърляла каквато и да е форма на антисемитизъм, на расова или верска ненавист към представителите на еврейската общественост, както кардинално и към всеки човек. Още при приемането на антисемитския Закон за отбрана на нацията, в протоколите на Светия Синод от 1940 година се чуват предупредителните слова на българските архиереи: „ Българската православна черква, която организира измежду нашия народ избавителната истина и заповед на нашия Спасител, че всички сме синове на един небесен Баща, не може да не обърне внимание на виновните фактори, че тоя законопроект в някои от постановленията си срещу евреите-израилтяни съдържа разпореждания, които не ще могат да се считат за обективни... Всеки човек и всеки народ би трябвало да се защищават от рискове, само че в тоя оневинен блян не трябва да се позволяват неправди и насилия срещу другите “.
И още: „ Въпросът за отношението ни към евреите е явен. Ние сме християни и като архиереи на св. Българска черква не можем да не стоим на почвата на св. Евангелие и Христовото обучение за равностойност на всички индивиди пред Господа, без оглед на генезис, раса и просвета. Следователно, би трябвало да се застъпим за евреите “.
Тази своя позиция Светият Синод е заявил още през 1940 година и тя намира своето най-ярко изражение в акцията от девети против десети март 1943 година, вследствие на която нито един евреин, живеещ на територията на каноничния диоцез на Българската Екзархия по това време, не е бил изпратен на изтребване към лагерите на гибелта.
Тази акция не е щяла да бъде допустима, в случай че българският народ не е бил въцърковен, в случай че той не е бил крепко обединен към своите митрополити, в случай че гласът на Църквата не е бил толкоз мощен, тъй като е бил глас на правилния, христолюбив и филантроп православен български народ Божий. Не някой различен, а точно Българската православна черква е възпитала у своя народ силата и твърдостта да се опълчва на злото – качества, които са проявяване на принадлежността му към християнската религия и полезностите ѝ. Силата на вярата е показал народът, воден от архиереите на своята Православна черква, в мразовитите дни на 1943 година и с вярата си е избавил своите сънародници – евреи. Народната мощ е невъзможна без православната религия и това е една доста значима поука, която би трябвало да извлечем за себе си през днешния ден от делото на десети март.
Не можем да не споменем с дълбока горест, че все пак над 11 хиляди евреи от прилежащи територии, намиращи се краткотрайно под българска световна администрация, въпреки всичко са били отведени и мнозина от тях са намерили гибелта си в пламъците на Холокоста. Скърбим за тях. Съжаляваме, че на Екзархията не са ѝ стигнали силите и опциите да се погрижи за евреите в тези, принудително откъснати от нейното тяло 30 години по-рано епархии, по същия метод, както за евреите в България. Съжаляваме откровено!
Обикновено на този ден се загатват имената единствено на някои от митрополитите, които изключително са се показали в святото и човеколюбиво дело за спасяването на българските евреи през 1943 година. Ние сме длъжни обаче да напомним имената на всички почтени архиереи, членове по това време на Светия Синод на Българската екзархия, които са били събрани в името Христово и Бог е бил измежду тях и е благославял делото им, а Светият животворящ Дух е диктувал решенията им. Това са: Видинският митрополит Неофит – Наместник-председател на Светия Синод, Софийският митрополит Стефан, Доростолският и Червенски митрополит Михаил, Врачанският митрополит Паисий, Неврокопският митрополит Борис, Търновският митрополит Софроний, Варненският и Преславски митрополит Йосиф, Пловдивският митрополит Кирил, Ловчанският митрополит Филарет, Сливенският митрополит Евлогий и Старозагорският митрополит Климент.
Вечна и блажена да бъде паметта на тези наши прародители! Нека тяхното дело да ни бъде ентусиазъм и образец, когато се постанова ние през днешния ден да се изправяме пред актуалните проявления на ксенофобия, антисемитизъм или човеконенавистничество от какъвто и да е темперамент и против който и да било. Тяхната религия е и наша религия, тяхната мощ е и наша мощ, техните убеждения са и наши убеждения. Българската православна черква всеки път ще възпитава своя благоверен и христолюбив народ в обич към близък, приемливост, взаимност и човещина. Така е било, откогато България е станала православна християнска страна и, доколкото зависи от нас, по този начин ще бъде тук во веки веков.
Бог да елементарни блаженопочившите наши архипастири, помогнали за спасението на евреите в екзархийските епархии на територията на България и по този метод защитили достолепието на Православната черква и опазили достойнството на Родината ни.
Бог да пази България!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Сухопътни войски. СИНОД
† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И
МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ
ЧЛЕНОВЕ НА Сухопътни войски. СИНОД:
† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
† На Съединени американски щати, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ
† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ
† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ
† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ
† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ
† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ
† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН
† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ
† Русенски митрополит НАУМ
† Старозагорски митрополит КИПРИАН
† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ
† Видински митрополит ДАНИИЛ
† Доростолски митрополит ЯКОВ
Забележка: По решение на Св. Синод от съвещанието му на 24.02.2023 година прот. № 2 – цялостен състав, това обръщение да се прочете от църковния амвон на 10 март 2023 година, след благодарствения молебен.
Възлюбени рожби на светата ни Църква,
-->
На датата десети март институциите на българската страна и нашата общност означават деня, в който през 1943 година, в най-мрачните часове на Втората международна война, когато изходът ѝ въобще не е бил явен, с груповите си старания нашият народ е спрял депортирането на сънародниците ни от еврейски генезис, българските евреи, към нацистките лагери на гибелта.
Ролята на Българската православна черква в това дело в никакъв случай не е била забравяна и всеки път е била подчертавана, изключително от еврейската общественост, за което сме признателни. Поради това няма потребност, а и не приляга на Църквата да акцентира свои заслуги, още по-малко за това, че в един избран, сложен исторически миг е постъпила по единствения вероятен за нея метод, а точно, в благозвучие с повеленията на православната религия.
Истината е, че когато в нощта на девети против десети март 1943 година митрополит Стефан търси незабавна среща с държавното управление, за да изрази несъгласието на Църквата против идната депортация, а митрополит Кирил влиза при затворените евреи в учебното заведение в Пловдив и декларира на защитата, че в случай че те бъдат отведени, той ще тръгне дружно с тях, това не са изолирани актове на гражданска позиция, а резултат от една систематична, твърдо отстоявана линия на Светия Синод.
В единодушие с християнското обучение и хилядолетната процедура на приемливост, съпричастност и обич Българската православна черква всеки път е отхвърляла каквато и да е форма на антисемитизъм, на расова или верска ненавист към представителите на еврейската общественост, както кардинално и към всеки човек. Още при приемането на антисемитския Закон за отбрана на нацията, в протоколите на Светия Синод от 1940 година се чуват предупредителните слова на българските архиереи: „ Българската православна черква, която организира измежду нашия народ избавителната истина и заповед на нашия Спасител, че всички сме синове на един небесен Баща, не може да не обърне внимание на виновните фактори, че тоя законопроект в някои от постановленията си срещу евреите-израилтяни съдържа разпореждания, които не ще могат да се считат за обективни... Всеки човек и всеки народ би трябвало да се защищават от рискове, само че в тоя оневинен блян не трябва да се позволяват неправди и насилия срещу другите “.
И още: „ Въпросът за отношението ни към евреите е явен. Ние сме християни и като архиереи на св. Българска черква не можем да не стоим на почвата на св. Евангелие и Христовото обучение за равностойност на всички индивиди пред Господа, без оглед на генезис, раса и просвета. Следователно, би трябвало да се застъпим за евреите “.
Тази своя позиция Светият Синод е заявил още през 1940 година и тя намира своето най-ярко изражение в акцията от девети против десети март 1943 година, вследствие на която нито един евреин, живеещ на територията на каноничния диоцез на Българската Екзархия по това време, не е бил изпратен на изтребване към лагерите на гибелта.
Тази акция не е щяла да бъде допустима, в случай че българският народ не е бил въцърковен, в случай че той не е бил крепко обединен към своите митрополити, в случай че гласът на Църквата не е бил толкоз мощен, тъй като е бил глас на правилния, христолюбив и филантроп православен български народ Божий. Не някой различен, а точно Българската православна черква е възпитала у своя народ силата и твърдостта да се опълчва на злото – качества, които са проявяване на принадлежността му към християнската религия и полезностите ѝ. Силата на вярата е показал народът, воден от архиереите на своята Православна черква, в мразовитите дни на 1943 година и с вярата си е избавил своите сънародници – евреи. Народната мощ е невъзможна без православната религия и това е една доста значима поука, която би трябвало да извлечем за себе си през днешния ден от делото на десети март.
Не можем да не споменем с дълбока горест, че все пак над 11 хиляди евреи от прилежащи територии, намиращи се краткотрайно под българска световна администрация, въпреки всичко са били отведени и мнозина от тях са намерили гибелта си в пламъците на Холокоста. Скърбим за тях. Съжаляваме, че на Екзархията не са ѝ стигнали силите и опциите да се погрижи за евреите в тези, принудително откъснати от нейното тяло 30 години по-рано епархии, по същия метод, както за евреите в България. Съжаляваме откровено!
Обикновено на този ден се загатват имената единствено на някои от митрополитите, които изключително са се показали в святото и човеколюбиво дело за спасяването на българските евреи през 1943 година. Ние сме длъжни обаче да напомним имената на всички почтени архиереи, членове по това време на Светия Синод на Българската екзархия, които са били събрани в името Христово и Бог е бил измежду тях и е благославял делото им, а Светият животворящ Дух е диктувал решенията им. Това са: Видинският митрополит Неофит – Наместник-председател на Светия Синод, Софийският митрополит Стефан, Доростолският и Червенски митрополит Михаил, Врачанският митрополит Паисий, Неврокопският митрополит Борис, Търновският митрополит Софроний, Варненският и Преславски митрополит Йосиф, Пловдивският митрополит Кирил, Ловчанският митрополит Филарет, Сливенският митрополит Евлогий и Старозагорският митрополит Климент.
Вечна и блажена да бъде паметта на тези наши прародители! Нека тяхното дело да ни бъде ентусиазъм и образец, когато се постанова ние през днешния ден да се изправяме пред актуалните проявления на ксенофобия, антисемитизъм или човеконенавистничество от какъвто и да е темперамент и против който и да било. Тяхната религия е и наша религия, тяхната мощ е и наша мощ, техните убеждения са и наши убеждения. Българската православна черква всеки път ще възпитава своя благоверен и христолюбив народ в обич към близък, приемливост, взаимност и човещина. Така е било, откогато България е станала православна християнска страна и, доколкото зависи от нас, по този начин ще бъде тук во веки веков.
Бог да елементарни блаженопочившите наши архипастири, помогнали за спасението на евреите в екзархийските епархии на територията на България и по този метод защитили достолепието на Православната черква и опазили достойнството на Родината ни.
Бог да пази България!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Сухопътни войски. СИНОД
† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И
МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ
ЧЛЕНОВЕ НА Сухопътни войски. СИНОД:
† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
† На Съединени американски щати, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ
† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ
† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ
† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ
† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ
† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ
† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН
† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ
† Русенски митрополит НАУМ
† Старозагорски митрополит КИПРИАН
† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ
† Видински митрополит ДАНИИЛ
† Доростолски митрополит ЯКОВ
Забележка: По решение на Св. Синод от съвещанието му на 24.02.2023 година прот. № 2 – цялостен състав, това обръщение да се прочете от църковния амвон на 10 март 2023 година, след благодарствения молебен.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ