На Цветница патриарх Неофит призова за мир в Украйна
Патриарх Неофит прикани за мир и преустановяване на братоубийствената война в Украйна и на гибелта на хилядите ѝ почтени жертви. Ето и целия текст на словото му по случай Цветница:
БОГОЛЮБИВИ ОТЦИ,
ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,
С Божията плодородна помощ преминахме и тази година през шестте избавителни седмици на светата Четиридесетница и към този момент сме дружно с Господа пред портите на светия град Йерусалим, където Той през днешния ден влиза, с цел да извърши до дъно Своето богочовешко дело. Влиза с мир и божествено примирение пред волята на Своя и наш Небесен Отец, възседнал на осле, с цел да извърви последните и най-решителни стъпки от земния Си живот и да ни дарува Своето избавление и безконечен живот. Влиза, посрещнат с тържествуване от йерусалимците, въпреки в божественото Си предзнание да е виждал ясно всичко това, което му следва: срещата Си с цялата мощ на злото, отхвърлянето, поруганието и Кръстните премеждия, гибелта и хладния гроб, само че и Своето славно тридневно Възкресение и осъщественото посредством него избавление на човешката природа и възобновяване на изгубеното посредством прегрешението на прародителите богосиновство.
В този толкоз необикновен ден от великопостното ни пътешестване в очакване на светлата пасхална наслада, деня, когато нашето „ Осанна във висините “ е неизбежно помрачено от тъгата заради идното напълно скоро „ Разпни Го “, претърпяваме дълбочината на трагизма на богочовешката история, на това, което следва да бъде претърпяно от Спасителя през Седмицата на Неговите премеждия. Макар и радвайки се с насладата на тогавашните йерусалимци, постилайки дружно с тях палмови клончета по пътя на Христа към Неговата последна възхвала във Възкресението, не забравяме, че „ Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият “ (Мат. 17:22-23). Само Неговата победа над гибелта е това, което през днешния ден ни дава сили да понесем идното, тъй като знаем, че без значение от цялата завист на този свят, Христос „ на третия ден ще възкръсне “ (Мат. 17:23).
Пътят на Спасителя е път и на всекиго от нас. Претърпяното от Него през дните и годините на земния Му живот е и наш дял, тъй като „ … всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата гибел се кръстихме “ (Рим. 6:3), и тъй като помним Неговото предизвестие: „ в света скърби ще имате “ (Иоан 16:33). Всеки, който е решил да върви по пътя, посочен ни от Него, е приел и всичко това, което Христос претърпя поради нас – осмиването, поруганието и отхвърлянето, страданието и гибелта. Заедно с това обаче, всеки, който се е съчетал с Христа в този живот, е и притежател на Неговата светлина, и знае, че оттатък гибелта и цялото зло на този свят „ ние, съгласно обещанието Му, чакаме ново небе и нова земя, на които населява истина “ (1 Петр. 3:13). Затова в този ден, без значение от идната Седмица на Неговите премеждия и кръстна гибел, не скърбим като тези, които „ нямат вяра “ (1 Сол. 4:13), а радостно ликуваме и популяризираме Господа, разтваряме необятно мозъците и сърцата си за Него и с чистата детска наслада, преживявана от йерусалимците в тези времена, посрещаме Спасителя, като с едно сърце и една уста възгласяме: „ Благословен Идещият в име Господне! осана във висините! “ (Мат. 21:9).
Светлата пасхална наслада, която предвкусваме освен през днешния ден, само че и във всичките дни на земния си живот – насладата, която ни е завещал Сам Господ Иисус Христос (срв. Мат. 28:9), ни дава сили и убеденост да продължаваме по пътя си към Царството на светлината – без значение от всички трудности, с които неизбежно се сблъскваме по този път. Това е наслада, която никой не може да ни отнеме (срв. Иоан 16:22) и която не ни разрешава да изпадаме в обезсърчение даже и пред най-голямото зло и несправедливост, които са към нас. Днес, в неделята на влизането на Господа в Светия град Йерусалим, тази наслада е примесена с горест, само че единствено седмица по-късно тя ще тържествува напълно при вестта за Неговото дивно Възкресение.
Нека стремежът ни към тази Светлина, която мракът не може да обземе и която е Самият Господ Иисус Христос (срв. Иоан 1:5), дружно с вярата ни в тържеството на положителното и на живота, да ни крепят и да ни дават сили пред лицето на всяко зло и изключително на това, на което дружно с целия свят сме очевидци към този момент два месеца – братоубийствената война в братска православна Украйна – една ужасна покруса, с която всички ние живеем и която съпреживяваме като братя по религия и жанр на страдащите от нея.
Нека горещо молим Господ Иисус Христос, Който, като почтен, претърпя поради всички нас премеждия и най-страшната гибел, да смекчи сърцата на тези, в чиято власт е да прекратят войната и гибелта на хилядите ѝ почтени жертви, да дарува мир и богатства воля сред всички православни нации и по целия свят. Нека Неговата благосклонност да покрие всеки грях и да насочи сърцата на всички индивиди към примирение и смирение.
Благодатта и мирът на Господа нашего Иисуса Христа да бъдат всички нас!
БОГОЛЮБИВИ ОТЦИ,
ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,
С Божията плодородна помощ преминахме и тази година през шестте избавителни седмици на светата Четиридесетница и към този момент сме дружно с Господа пред портите на светия град Йерусалим, където Той през днешния ден влиза, с цел да извърши до дъно Своето богочовешко дело. Влиза с мир и божествено примирение пред волята на Своя и наш Небесен Отец, възседнал на осле, с цел да извърви последните и най-решителни стъпки от земния Си живот и да ни дарува Своето избавление и безконечен живот. Влиза, посрещнат с тържествуване от йерусалимците, въпреки в божественото Си предзнание да е виждал ясно всичко това, което му следва: срещата Си с цялата мощ на злото, отхвърлянето, поруганието и Кръстните премеждия, гибелта и хладния гроб, само че и Своето славно тридневно Възкресение и осъщественото посредством него избавление на човешката природа и възобновяване на изгубеното посредством прегрешението на прародителите богосиновство.
В този толкоз необикновен ден от великопостното ни пътешестване в очакване на светлата пасхална наслада, деня, когато нашето „ Осанна във висините “ е неизбежно помрачено от тъгата заради идното напълно скоро „ Разпни Го “, претърпяваме дълбочината на трагизма на богочовешката история, на това, което следва да бъде претърпяно от Спасителя през Седмицата на Неговите премеждия. Макар и радвайки се с насладата на тогавашните йерусалимци, постилайки дружно с тях палмови клончета по пътя на Христа към Неговата последна възхвала във Възкресението, не забравяме, че „ Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият “ (Мат. 17:22-23). Само Неговата победа над гибелта е това, което през днешния ден ни дава сили да понесем идното, тъй като знаем, че без значение от цялата завист на този свят, Христос „ на третия ден ще възкръсне “ (Мат. 17:23).
Пътят на Спасителя е път и на всекиго от нас. Претърпяното от Него през дните и годините на земния Му живот е и наш дял, тъй като „ … всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата гибел се кръстихме “ (Рим. 6:3), и тъй като помним Неговото предизвестие: „ в света скърби ще имате “ (Иоан 16:33). Всеки, който е решил да върви по пътя, посочен ни от Него, е приел и всичко това, което Христос претърпя поради нас – осмиването, поруганието и отхвърлянето, страданието и гибелта. Заедно с това обаче, всеки, който се е съчетал с Христа в този живот, е и притежател на Неговата светлина, и знае, че оттатък гибелта и цялото зло на този свят „ ние, съгласно обещанието Му, чакаме ново небе и нова земя, на които населява истина “ (1 Петр. 3:13). Затова в този ден, без значение от идната Седмица на Неговите премеждия и кръстна гибел, не скърбим като тези, които „ нямат вяра “ (1 Сол. 4:13), а радостно ликуваме и популяризираме Господа, разтваряме необятно мозъците и сърцата си за Него и с чистата детска наслада, преживявана от йерусалимците в тези времена, посрещаме Спасителя, като с едно сърце и една уста възгласяме: „ Благословен Идещият в име Господне! осана във висините! “ (Мат. 21:9).
Светлата пасхална наслада, която предвкусваме освен през днешния ден, само че и във всичките дни на земния си живот – насладата, която ни е завещал Сам Господ Иисус Христос (срв. Мат. 28:9), ни дава сили и убеденост да продължаваме по пътя си към Царството на светлината – без значение от всички трудности, с които неизбежно се сблъскваме по този път. Това е наслада, която никой не може да ни отнеме (срв. Иоан 16:22) и която не ни разрешава да изпадаме в обезсърчение даже и пред най-голямото зло и несправедливост, които са към нас. Днес, в неделята на влизането на Господа в Светия град Йерусалим, тази наслада е примесена с горест, само че единствено седмица по-късно тя ще тържествува напълно при вестта за Неговото дивно Възкресение.
Нека стремежът ни към тази Светлина, която мракът не може да обземе и която е Самият Господ Иисус Христос (срв. Иоан 1:5), дружно с вярата ни в тържеството на положителното и на живота, да ни крепят и да ни дават сили пред лицето на всяко зло и изключително на това, на което дружно с целия свят сме очевидци към този момент два месеца – братоубийствената война в братска православна Украйна – една ужасна покруса, с която всички ние живеем и която съпреживяваме като братя по религия и жанр на страдащите от нея.
Нека горещо молим Господ Иисус Христос, Който, като почтен, претърпя поради всички нас премеждия и най-страшната гибел, да смекчи сърцата на тези, в чиято власт е да прекратят войната и гибелта на хилядите ѝ почтени жертви, да дарува мир и богатства воля сред всички православни нации и по целия свят. Нека Неговата благосклонност да покрие всеки грях и да насочи сърцата на всички индивиди към примирение и смирение.
Благодатта и мирът на Господа нашего Иисуса Христа да бъдат всички нас!
Източник: breaking.bg
КОМЕНТАРИ