Конго буквално има зъб на Белгия
Пътешествието на зъба стартира в Белгийско Конго през 30-те години на предишния век. В района Катако-Комбе, близо до географския център на колонията, той се промушва през венеца и попада в устата на младо, будно момче.
През първата част от историята си зъбът прави това, което вършат зъбите. Той играе своята роля в храненето и говоренето - оказва помощ за произнасянето на католически молебствия, любителска лирика, самопризнания в обич и яд, ежедневните битовизми. По-късно той е част от ослепителната усмивка и оформя сричките на политическите речи - ораторско изкуство, което трансформира историята на страната. В някакъв миг по пътя тя се поврежда или разпада и се увенчава с блестяща златна корона.
След това настава по-мрачен интервал. Собственикът на зъба е Патрис Лумумба, първият демократично определен министър-председател на Конго, човек, който мнозина желаят да унищожават. През 1961 година Лумумба е погубен, тялото му е заровено, изровено, разчленено и разтворено в киселина. Зъбът е непокътнат - донесен в Белгия от белгийски служител на реда на име Жерар Соете като нещо, което по-късно той разказва като " тип ловджийски трофей ".
Почти 40 години зъбът не се вижда от обществеността, до момента в който Соете не излиза по малкия екран, с цел да го покаже и да признае присъединяване си в убийството на Лумумба. Години по-късно зъбът е конфискуван от вкъщи на дъщерята на Соете и стартира идната му - и най-вероятно последна - глава.
Белгия съобщи на 20 юни последната останка на убития конгоански водач Патрис Лумумба на фамилията му, като по този метод
затвори мрачна глава от колониалното си минало
Главният прокурор Фредерик Ван Льов връчи на роднините дребна, яркосиня кутийка със зъба. Церемонията бе предавана по малкия екран. Зъбът бе подложен в ковчег с естествени размери и бе изпратен в днешната Демократична република Конго, която уважава Лумумба като антиколониален воин.
Синът на Лумумба Роланд съобщи на конференция в Брюксел, че връщането на зъба ще разреши на фамилията му да " приключи траура си ".
Убийството на Лумумба - както и бруталната история на белгийския надзор над Конго - са дълготраен източник на болежка сред двете страни.
Пламенен критик на белгийското грубо ръководство, Лумумба става първият министър-председател на страната си, откакто тя получава самостоятелност през 1960 г. Но той попада в прицела на някогашната колониална мощ и Съединените щати и е свален с прелом единствено три месеца след встъпването си в служба.
Убит е на 17 януари 1961 година, едвам 35-годишен, в южния район Катанга с присъединяване на белгийски наемници.
Зъбът е конфискуван от белгийските управляващи през 2016 година от дъщерята на полицая Жерар Соете, откакто фамилията на Лумумба подава тъжба.
ДР Конго разгласи тридневен " народен печал " от 27 до 30 юни - 62-рата годишнина от оповестяването на независимостта на страната - във връзка церемонията по погребението на тленните остатъци в Киншаса.
Децата на Лумумба бяха признати от белгийския крал Филип, който предишния месец пътува до ДР Конго, с цел да изрази " най-дълбокото си страдание " за колониалното минало.
Историците настояват, че милиони хора са били убити, осакатени или умряли от заболявания, принудени да събират каучук по време на колониалното ръководство. Земята е била ограбвана и поради минералните си благосъстояния, дървесината и слоновата кост.
Зъбът на Лумумба и неговата неспокойна, ужасна история са неприятно увещание за история, за която
белгийските управляващи не искаха да поемат отговорност
През 1999 година белгийският социолог Людо де Витте разгласява книгата " Убийството на Лумумба ", която провокира национална равносметка, в това число парламентарно следствие на гибелта на водача на битката за самостоятелност. Оттогава обаче напредъкът е " много разочароващ ", споделя Де Витте.
" Трябва съответно да признаем отговорността в този случай, да създадем на практика заключения на всички равнища, да отредим на Лумумба място, почтено за неговата популярност, за неговото значение за историята на Африка ", сподели Де Витте.
Той добави, че отговорността на Белгия би трябвало да бъде ясно изразена " на всички равнища: политическо, идеологическо... и финансово ".
На 30 юни 1960 година, като част от церемонията по отбелязване на края на белгийското ръководство, тогавашният белгийски крал Бодуен произнася тирада в Киншаса, в която възхвалява изгодите от колониализма и пожелава топли връзки сред Белгия и някогашната ѝ територия.
Лумумба, преди малко назначен за министър-председател, дава отговор с тирада, в която осъжда жестокостите, осъществени по време на белгийското ръководство. Свободата на Конго, припомня той на слушателите си, е реализирана не с помощта на великодушието на колонизатора, а посредством битка, за която конгоанците не са пожалили нито " силата ", нито " кръвта " си.
В разгара на Студената война издигането на Лумумба провокира опасения на Запад, че той може да насочи страната си към Съветския съюз, дотам, че
Централно разузнавателно управление на САЩ замисля да го убие
Краткият му плевел мандат е последван от прелом през септември и арест по-късно същата година. Убит е от управляващите на Катанга, отделилата се конгоанска страна, откакто е малтретиран в наличието на белгийски военни.
В продължение на десетилетия след убийството на Лумумба Белгия резервира публично безмълвие по отношение на събитията към гибелта му. Но през 2001 година, когато страната стартира да се бори с бруталната си история на колонизатор, парламентарно следствие открива, че белгийското държавно управление е " морално отговорно " за убийството на Лумумба.
През първата част от историята си зъбът прави това, което вършат зъбите. Той играе своята роля в храненето и говоренето - оказва помощ за произнасянето на католически молебствия, любителска лирика, самопризнания в обич и яд, ежедневните битовизми. По-късно той е част от ослепителната усмивка и оформя сричките на политическите речи - ораторско изкуство, което трансформира историята на страната. В някакъв миг по пътя тя се поврежда или разпада и се увенчава с блестяща златна корона.
След това настава по-мрачен интервал. Собственикът на зъба е Патрис Лумумба, първият демократично определен министър-председател на Конго, човек, който мнозина желаят да унищожават. През 1961 година Лумумба е погубен, тялото му е заровено, изровено, разчленено и разтворено в киселина. Зъбът е непокътнат - донесен в Белгия от белгийски служител на реда на име Жерар Соете като нещо, което по-късно той разказва като " тип ловджийски трофей ".
Почти 40 години зъбът не се вижда от обществеността, до момента в който Соете не излиза по малкия екран, с цел да го покаже и да признае присъединяване си в убийството на Лумумба. Години по-късно зъбът е конфискуван от вкъщи на дъщерята на Соете и стартира идната му - и най-вероятно последна - глава.
Белгия съобщи на 20 юни последната останка на убития конгоански водач Патрис Лумумба на фамилията му, като по този метод
затвори мрачна глава от колониалното си минало
Главният прокурор Фредерик Ван Льов връчи на роднините дребна, яркосиня кутийка със зъба. Церемонията бе предавана по малкия екран. Зъбът бе подложен в ковчег с естествени размери и бе изпратен в днешната Демократична република Конго, която уважава Лумумба като антиколониален воин.
Синът на Лумумба Роланд съобщи на конференция в Брюксел, че връщането на зъба ще разреши на фамилията му да " приключи траура си ".
Убийството на Лумумба - както и бруталната история на белгийския надзор над Конго - са дълготраен източник на болежка сред двете страни.
Пламенен критик на белгийското грубо ръководство, Лумумба става първият министър-председател на страната си, откакто тя получава самостоятелност през 1960 г. Но той попада в прицела на някогашната колониална мощ и Съединените щати и е свален с прелом единствено три месеца след встъпването си в служба.
Убит е на 17 януари 1961 година, едвам 35-годишен, в южния район Катанга с присъединяване на белгийски наемници.
Зъбът е конфискуван от белгийските управляващи през 2016 година от дъщерята на полицая Жерар Соете, откакто фамилията на Лумумба подава тъжба.
ДР Конго разгласи тридневен " народен печал " от 27 до 30 юни - 62-рата годишнина от оповестяването на независимостта на страната - във връзка церемонията по погребението на тленните остатъци в Киншаса.
Децата на Лумумба бяха признати от белгийския крал Филип, който предишния месец пътува до ДР Конго, с цел да изрази " най-дълбокото си страдание " за колониалното минало.
Историците настояват, че милиони хора са били убити, осакатени или умряли от заболявания, принудени да събират каучук по време на колониалното ръководство. Земята е била ограбвана и поради минералните си благосъстояния, дървесината и слоновата кост.
Зъбът на Лумумба и неговата неспокойна, ужасна история са неприятно увещание за история, за която
белгийските управляващи не искаха да поемат отговорност
През 1999 година белгийският социолог Людо де Витте разгласява книгата " Убийството на Лумумба ", която провокира национална равносметка, в това число парламентарно следствие на гибелта на водача на битката за самостоятелност. Оттогава обаче напредъкът е " много разочароващ ", споделя Де Витте.
" Трябва съответно да признаем отговорността в този случай, да създадем на практика заключения на всички равнища, да отредим на Лумумба място, почтено за неговата популярност, за неговото значение за историята на Африка ", сподели Де Витте.
Той добави, че отговорността на Белгия би трябвало да бъде ясно изразена " на всички равнища: политическо, идеологическо... и финансово ".
На 30 юни 1960 година, като част от церемонията по отбелязване на края на белгийското ръководство, тогавашният белгийски крал Бодуен произнася тирада в Киншаса, в която възхвалява изгодите от колониализма и пожелава топли връзки сред Белгия и някогашната ѝ територия.
Лумумба, преди малко назначен за министър-председател, дава отговор с тирада, в която осъжда жестокостите, осъществени по време на белгийското ръководство. Свободата на Конго, припомня той на слушателите си, е реализирана не с помощта на великодушието на колонизатора, а посредством битка, за която конгоанците не са пожалили нито " силата ", нито " кръвта " си.
В разгара на Студената война издигането на Лумумба провокира опасения на Запад, че той може да насочи страната си към Съветския съюз, дотам, че
Централно разузнавателно управление на САЩ замисля да го убие
Краткият му плевел мандат е последван от прелом през септември и арест по-късно същата година. Убит е от управляващите на Катанга, отделилата се конгоанска страна, откакто е малтретиран в наличието на белгийски военни.
В продължение на десетилетия след убийството на Лумумба Белгия резервира публично безмълвие по отношение на събитията към гибелта му. Но през 2001 година, когато страната стартира да се бори с бруталната си история на колонизатор, парламентарно следствие открива, че белгийското държавно управление е " морално отговорно " за убийството на Лумумба.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ