Пътешественикът обича да търси и открива. Но има места, които

Пътешественикът обича да търси и открива. Но има места, които от дълго време са открити, познати и обичани от всички - за отмора или просто за една екскурзия. Климатът и Средиземно море дават своя принос за това.

Солун е един подобен град - харесван, обсаждан, завладяван през вековете от римляни, българи, византийци, кръстоносци, нормани, венецианци, османци.

Солун (на гръцки: Тесалоники) е вторият по величина град в Гърция след столицата Атина с население към 1 млн. поданици. Той е основен град в географската област Македония и административен център на област Централна Македония.

Град Солун е включен в листата та ЮНЕСКО на международното завещание.

Солун е учреден от македонския цар Касандър през 315 година пр.н.е. Названието на града идва от името на Тесалонике, брачната половинка на царя на макенодците Касандър и полусестра на Александър Македонски, което значи "Тесалийска победа " и ѝ е обещано в чест на успеха на татко ѝ Филип Втори Македонски в Битката на крокусово поле. В тази си форма името е непокътнато в гръцкия език, а в българския е кратко на Солун. В турския език минава в Селяник до момента в който в западноевропейските езици става Салоники, Салоник, Салонико.

Градът е столица на една от четирите римски провинции в Македония след завладяването му от римляните. При второто си посещаване в Македония Апостол Павел проповядва в локалната синагога, която била основна за евреите от региона, и слага началото на християнското приятелство и черква. Поради недоволството на локалните еврейски водачи той напуща града и се насочва на запад, в град Верия.

Солун е един от значимите търговски центрове на Византия. В града са родени основателите на глаголицата Кирил и Методий.

През 1492 година, след гоненията против сефарадските евреи в Испания, част от тях се заселват в Солун. Градът се трансформира в един най-големите еврейски центрове освен на Балканите.

Солун е в рамките на Османската империя до 1912 година с името Салоника, обитаем най-много с евреи. След Междусъюзническата война се подписва Букурещкия контракт, съгласно който Солун е предаден на Гърция и преименуван на Тесалоники. Десетки хиляди българи са прокудени вечно от родните си места. Закрита е Солунската българска мъжка гимназия, както и девическата гимназия, българската църква "Св. св. Кирил и Методий ", българската черковна община, екзархийското настоятелство и доста други български културни институции. Регистрирани са репресии от страна на гръцки бойци против българи, евреи и турци, като се стига до въоръжени конфликти с български елементи.

Една от най-известните забележителности на Солун е Бялата кула. Други по-известни са църквата "Свети Димитър ", градската крепостна стена, Арката на Галерий, ротондата "Свети Георги " и други. Градът е добре организиран, с огромни площади ( "Света София ", "Аристотел ") и необятни булеварди ( "Александър Велики ").

В 1988 година раннохристиянските и византийски монументи в Солун са включени в листата с обектите на международното завещание на ЮНЕСКО.

Бялата кула е историческа забележителност и музей в град Солун, ситуирана на брега на Солунския залив. Тя е най-източната от трите кули на морската стена на града, съборена дружно с другите две през 1867 година. Построена е от султан Сюлейман Велики в 1535-1536 година, като заменя остаряла византийска кула.

Използвана е от османските турци като цитадела и затвор, в който са лежали доста български революционери и съперници на османската власт. В 1826 година по разпореждане на султан Махмуд Втори в кулата всеобщо се избиват пандизчии. Заради безбройните жертви на османските изтезания и изтезания кулата е наричана Кулата на еничарите, Камлъкуле - Кулата на кръвта и Червената кула до към края на XIX век.

Турците затварят и изтезават в кулата през 1863 година и капитан Петко челник.

В 1890 година кулата е варосана и по този начин се снабдява с днешното си име. Макар през днешния ден да е в светлобежов цвят, към момента се назовава Бялата кула.

Сега кулата се намира на крайбрежния бул. "Ники ". В нея се обитава "Византийският музей " и е една от водещите туристически атракции на града. Постройката е под ръководството на Гръцкото министерството на културата и Агенцията за византийските старини. Кулата е цилиндрична с височина от 33.9 м и диаметър 22.7 метра. Има партерен етаж и още 6 етажа, свързани със 120-метрова вита стълба по външната стена.

Кулата се счита за знак на Солун и за знак на висшата власт на Гърция над Македония.

Туристически информативен център може да откриете на площад Аристотел, както и покрай Бялата кула.