Акулите са невъобразимо разнообразни животни
Първото нещо, което изниква в съзнанието на множеството хора, когато си помислят за акули, е за огромни риби с остри зъби, от които би трябвало да се опасяват. Но съгласно Джорджия Френч, лекар на науките и откривател на белите акули в Университет на Съсекс тази визия е неправилна. От една страна, разнообразието на типа е поразително. Различията сред типовете могат да са толкоз огромни, че те даже да не наподобяват като родственици.
Новото му проучване, извършено с сътрудници от Обединеното кралство и Южна Африка, демонстрира, че обилни разлики могат да съществуват даже сред мъжките и женските представители на един и същи тип. При южноафрикански огромни бели акули женските не всеки път минават от хранене с риба като дребни към хранене с тюлени и други морски бозайници, когато пораснат. Вместо това, някои женски могат да се специализират в търсенето на риба и да употребяват разнообразни местообитания от мъжките.
Но по какъв начин се открива такова нещо? Те организират тип химическо проучване, известно като разбор на постоянни изотопи, върху дребни части мускул, които събират от свободно плуващи бели акули, до момента в който са на борда на лодка за екотуризъм и се гмуркат в клетка. Това им дава информация с какво са се хранили акулите и кои местообитания са употребявали за интервал от към две години – за първи път този разбор се употребява върху проби от живи южноафрикански акули.
Какво значат резултатите? Ако женските прекарват повече време в крайбрежните региони от мъжките, те може по-често да бъдат хващани в крайбрежни риболовни мрежи и мрежите за сигурност на плажуващите, както и да са изложени на повече замърсители. Този проблем към този момент визира популацията на бялата акула в Южна Африка. Затова по-доброто схващане на разнообразието в държанието на животните може да ни помогне да подобрим напъните за запазване на природата.
Разликите в метода, по който половете употребяват ресурсите, се назовават полова сегрегация и са много постоянно срещани при акулите. Причините за това могат да бъдат комплицирани, от време на време да включват разнообразни температурни или хранителни условия или нуждата женските да раждат в специфични местообитания за развъждане на деца.
Грубото ухажване и чифтосване евентуално е една от аргументите, заради които женските доближават по-големи размери от мъжките (мъжките нямат ръце, с които да се държат, по тази причина употребяват устата си). Документирано е, че женските дребни петнисти котешки акули заобикалят половия тормоз, като се пазят от всевъзможни сантиментални срещи с мъжки, криейки се в плитки водни пещери денем.
Различията сред половете са единствено един образец за невероятното многообразие, което може да се открие измежду тези животни. Нещата стават още по-разнообразни, когато се прегледат другите типове. Размерите на над 400-те типа варират от 20-сантиметрова акула джудже до 18-метровата китова акула.
Освен това те имат изумително разнородни форми, в това число плоска и сходна на склон и закръглена и сходна на змиорка. Съответно и зъбите им са в изумително многообразие от форми – от трошащи кътникоподобни, употребявани за хрупане на раци при гладкоглавите акули, до кръгли зъби, сходни на остриета, при акула пура.
Риба нападната от акула пура.
Акулите имат и разнородни типове размножаване. Някои от тях снасят яйца (които също имат разнообразни форми и размери според от вида). Някои развиват яйца, които се излюпват в тях, като се раждат дребни, които по-късно се развиват в матката и се раждат по-късно. Други раждат сходно на бозайниците, с плацента и пъпна шнур. Пъпната шнур се свързва сред гръдните перки и когато дребните се родят, те остават с белег от пъпната шнур, на процедура, който се вижда няколко седмици, до момента в който заздравее изцяло. Установено е също, че няколко типа акули имат „ девствени раждания “, като се развъждат без полов сътрудник.
През последните няколко години проучването на обществените взаимоотношения и личността на акулите излезе на напред във времето в науката. Изследователите откриват, че лимоновите акули избират да поддържат връзка с познати човеци. Подобно на хората обаче, някои акули са по-общителни от други. Изглежда, че акулите от Порт Джаксън имат най-хубави другари, с които обичат да прекарват времето си година след година, а за няколко типа е открито, че имат разнообразни поведенчески видове или характери.
Лимоновa акула
Можете даже да различите обособените акули по външния им тип. НАСА е създала логаритъм, който в този момент се употребява за идентифициране на обособени китови акули по техните петна (първоначално е употребен за картографиране на звезди). Всяка китова акула има неповторим рисунък, който може да бъде разпознат като пръстов отпечатък, и в този момент софтуерът се употребява за каталогизиране на фотоси на индивидите, с цел да ни помогне да следим техния брой и модели на държание. Няколко други акули и скатове към този момент се разпознават по разнообразни характерности на шарките. Белите акули пък могат да бъдат разпознати по вдлъбнатините на гръбните им перки, както и по други отличителни белези.
