Синдромът на плаващата патица: Защо подценяването е вредно
Когато патица се носи по повърхността на водата, може да ни наподобява, че тя не влага изключително старания – само че в реалност крайници ѝ работят на цялостна пара, с цел да не потъне. Именно този контрастност на външно успокоение и прикрито изпитание въодушевява термина „ синдром на плаващата патица “. Освен името, той няма доста общо с патиците, а разказва метода, по който хората обявяват достиженията си и по едно и също време с това прикриват компликациите, които идват с тях.
В едно скорошно изследване учените изследват явлението, неговите последствия – то може да има голямо въздействие върху здравето и благосъстоянието ни – и дават евентуални решения.
„ Все по-често срещано събитие в актуалната работна и учебна среда е това, че хората поемат прекалено много задания и изразходват старания, без да получават съизмерими с тях награди “, пишат създателите на проучването. „ Подобен дисбаланс сред напъните и възнагражденията води до безчет отрицателни последствия, като да вземем за пример прегаряне, тревога и разнообразни физически и душевен заболявания. “
Опитвайки се да обяснят по какъв начин поражда това противоречие, откривателите изследват „ синдрома на плаващата патица “, който разказва обществения напън върху хората да честват триумфите си, като в същото време скриват труда зад тях.
По този метод тези се основава проблематична фасада, която кара другите да подценяват напъните, нужни за реализиране на задачите им. „ Това от своя страна кара хората да влагат прекалено много общи старания и да ги разпределят в прекалено много действия, като понижават % на успеваемост от всяка активност и основават дисбаланс сред напъните и възнаграждението “, изяснява екипът.
За проучването си учените употребяват възпитаници, които избират да правят разнообразни действия, като изследват какъв брой старания влагат в работата си, без да знаят тъкмо какъв брой старания са нужни или какъв брой сложна е задачата.
И екипът открива, че при съществуването на предубеждения във взаимоотношението усилия-резултати, индивидите в модела неправилно чакат по-големи награди за напъните си, в сравнение с получават в реалност. Също по този начин излиза наяве, че даже в случай че индивидите имат по-голям безспорен брой триумфи след полагане на повече старания, процентът на успеваемост въпреки всичко е по-малък, тъй като са вложили в прекалено много действия.
„ Тези констатации са от голяма важност. Съвременният живот непрекъснато ни приканва да решаваме по какъв начин да разпределяме времето и силата си сред другите области, в това число учебно заведение, работа, семейство и свободно време. Начинът, по който разпределяме времето и силата си сред тези сфери, какъв брой разнообразни действия правим във всяка от тях и какви са получените вследствие на това награди, имат надълбоко влияние върху нашето психическо и физическо здраве “, споделя в изказване създателят на проучването Ерол Акчай от Университета на Пенсилвания.
И може би не е изненадващо, че фасадното съвършенство, което ни се показва в обществените медии, не оказва помощ на нещата. „ Синдромът на плаващата патица постоянно се изостря от социалките и връзките с обществеността на институциите, които вършат триумфите по-видими, само че не и безусловно неуспехите или напъните, положени за постигането на триумфи “, добави Акчай.
И по този начин, какво можем да създадем, с цел да се преборим с „ плаващата патица “?
Заключението на откривателите е, че би трябвало да се оправим с първопричината: би трябвало да насърчаваме просвета на неприкритост, когато приказваме за нашите триумфи и неуспехи. По този метод ще станем по-наясно с работата, която се изисква от нас, и ще бъде по-малко евентуално да се разгръщаме прекалено много в гонене на нереалистично съвършенство.
