Първият за тази година концерт на радиосимфониците ни отвежда в

Първият за тази година концерт на радиосимфониците ни води в необятния и прелестен свят на съветската музика. Под диригентството на Марк Кадин и под наслов „ Руска зима “ ще прозвучат две знакови произведения от съветската музикална класика: Концерт за пиано и оркестър №4 в сол минор от Сергей Рахманинов и Симфония №6 в си минор,  „ Патетична “ от Пьотр Илич Чайковски. Солист ще бъде превъзходният български пианист Людмил Ангелов, за който това е първо осъществяване на Четвъртия концерт на Рахманинов в цялата му досегашна кариера.

Четвъртият клавирен концерт на Сергей Рахманинов се появява на бял свят след съвсем цяло десетилетие креативно безмълвие. Не е известно по кое време тъкмо е стартирано творбата, само че е допустимо Рахманинов да е почнал работата си над него още през 1914 година, защото напролет в пресата се появява известие, че композиторът предлага за есента нов концерт, чиито ескизи към този момент са подготвени. След това обаче, евентуално заради емиграцията и компактно заетия му график, писането върви постепенно. След осем години гастроли композиторът най-накрая си взема отпуск и стартира усилена работа над концерта. За по-малко от година творбата е приключено и е изпълнено за първи път във Филаделфия на 18 март 1927. Солист е самият Рахманинов, а на диригентския пулт застава именитият Леополд Стоковски.

Голямата пауза сред написването на третия и четвъртия концерт не може да не е дала отражение върху стилистичната целокупност на творбата. Четвъртият концерт носи отпечатъка на „ преходно “ време в развиването на създателя. С някои свои страни той се приближава до двата предшестващи го (особено Третия), само че в същото време в него изпъкват отчетливо и някои нови черти, набелязани малко преди този момент в етюдите-картини и Втората соната. По прохлада на мелодическата досетливост, просторност и напрежение на симфоничното развиване, Четвъртият клавирен концерт на Рахманинов отстъпва на двата предхождащи го. В същото време в него се вижда израстване на стила на композитора: блян към строга въздържаност на израза, от време на време неотстъпчивост, графичност на музикалното писмо, усилване на тъмните, мрачни тонове, които от време на време получават злокобна багра. Тази творба може да бъде наречена най-автобиографична и спорна. Днес концертът съществува в три разнообразни версии. След неудачната премиера Рахманинов прави някои ремонти, преди да разгласява концерта през 1928 година. После при продължаваща липса на триумф още веднъж преоценява творбата и я преиздава през 1941 година. Концертът е отдаден на Николай Метнер, който на собствен ред посвещава втория си клавирен концерт на Рахманинов. Четвъртият концерт на Рахманинов евентуално е минимум прочут от всички клавирни концерти на композитора, само че в Русия тази творба се е изпълнявала много постоянно.

Симфония №6 си минор, оп. 74 „ Патетична “ е последната симфония на Пьотр Илич Чайковски. Написана е в интервала февруари - август 1893 година. Заглавието  „ Патетична “ е препоръчано от брата на композитора – Модест, а самата творба е отдадена на Володя (Боби) Давидов (негов племенник). Според американския биограф на Чайковски, Александър Познански „ фактът, че Патетичната симфония е отдадена на Боби Давидов, загатва за еротичните измерения на нейното наличие “. Самият композитор не е криел своята пристрастеност в племенника си. Заглавието „ Патетична “ свидетелства за това, че в симфонията са опълчени всеобщите и дълбоки тематики от живота и гибелта.

Работата над творбата е предшествана от дълъг предварителен интервал. Още през 1889 година Чайковски замисля нова творба и в писмо до княз Константин Романов споделя: „ Ужасно ми се желае да напиша някаква грандиозна симфония, която да бъде нещо като свършек на цялата ми композиторска кариера... Неясният проект за такава симфония от дълго време зрее в главата ми, само че е нужно стичане на голям брой удобни условия, с цел да може той да бъде наведен в осъществяване. Надявам се да не умра, без да съм извършил това свое желание “

Първоначално композиторът замисля симфония в ми бемол мажор, наречена „ Живот “. Той работи над нея напролет и лятото на 1891, само че оптимистичната идея на творбата го разочарова и Чайковски се отхвърля от нея. Мисълта за огромно симфонично произведение обаче продължава да назрява и на 11 февруари 1893 Чайковски написа на В.Л. Давидов:

„ По време на пътешествието ми пристигна мисълта за друга симфония – този път програмна, само че с такава стратегия, че да остане мистерия за всички! Нека се чудят и гадаят, а симфонията ще се назовава просто „ Програмна симфония “. Самата стратегия е пропита от индивидуалност и нерядко по време на странстването ми, съчинявайки я въображаемо, аз доста плачех. Сега, едвам завърнал се, седнах да пиша ескизите и работата ми потръгна по този начин бързо, че скоро, най-вече след четири дни, първата част ще бъде изцяло приключена, а останалите към този момент се обрисуват ясно в главата ми. Половината от третата част към този момент е подготвена. По отношение на формата, в тази симфония ще има доста нововъведения, и апропо, финалът ще бъде не гръмко алегро, а тъкмо противоположното: допустимо най-трагичното Адажио. Не можеш да си представиш какво самодоволство изпитвам, убеждавайки се, че времето ми към момента не е минало, и че към момента мога да работя! Разбира се, може би бъркам, само че ми се коства, че не е по този начин. “

Премиерата на „ Патетичната “ симфония е на 16 октомври (28 октомври) 1893 в Петербург под диригентството на създателя. Девет дни по-късно Чайковски умира.

Концертът се излъчва непосредствено по стратегия „ Христо Ботев “.