На добър час, родители!
Първият образователен ден е ден за цялостен живот. От тези изцяло щастливи дни...за нас, родителите. Пъстри фотоси, нащърбени усмивки и това сладко, заразително неспокойствие. За нас първият образователен ден е паметен, за децата – кой може да знае? Важно ли е за тях да имат скъпи раници, маркови обувки и букети за десетки лв.? Не, значимо е да сме там с тях. И да забравим за момент разноските, паниката, незнайното, смяната. Да сме там с тях, само че и да можем да отстъпим встрани.
“С усмивка, с незабележимата сълза от преливащия екстаз към тях. Вижте ги единствено - стъкмени с ризка или рокля, с огромната раница и с цвете за учителя. И към този момент не толкоз наши, към този момент малко нови и разнообразни. ”
Изпращаме в учебното заведение като че ли не нашето дете, а себе си. Стига въздишки за тези времена. Училището към този момент е друго място, децата са разнообразни и учителите също. Ще бъде мъчно най-много на вас, родители. Защото децата се приспособяват. Научават се да считат и да пишат. Трудно ще е за вас:
Да отпуснете контрола или да се постанова да го прилагате
Да озаптите упоритостите си или да стимулирате техните.
Да се доверите, както в никакъв случай до момента, и да се съмнявате още повече в себе си.
Да уважите престижа на учителя и да бъдете смирени.
Да държите то да слуша, само че и да има мнение.
Да си признаете, че първи клас е уморителен, само че е и прелестен.
Защото след него става все по-трудно. Защото няма да се повтори. Защото те са толкоз прелестни. Защото още имаме вяра, че знанието и концепциите ни вършат свободни. И никой не може да ни ги отнеме. И тъй като тази религия стартира точно тогава.
“И в случай че от време на време не стигат парите, в случай че гледате детето си сами, в случай че заран едвам смогвате и себе си за работа да спретнете. Търчите по задания, а все нещо изпускате и то се сърди, тъй като учителката ще се намръщи - не се тревожете. Докато се опитваме, на половина съумяваме. И малко апропо - в действителност се оправяме. ”
Системата не е идеална, ние имаме лимит на опциите, учителите и те душа носят. Училището може да е друго, само че едно е непроменяемо - любо-знанието. Така нежно и толкоз могъщо. И в името на това всички би трябвало да работим дружно. Да си имаме доверие. Заради децата. И вярата ни е, че тъкмо поради нашите общи грижи или макар тях, децата въпреки всичко оцеляват, порастват и стават индивиди.
“С усмивка, с незабележимата сълза от преливащия екстаз към тях. Вижте ги единствено - стъкмени с ризка или рокля, с огромната раница и с цвете за учителя. И към този момент не толкоз наши, към този момент малко нови и разнообразни. ”
Изпращаме в учебното заведение като че ли не нашето дете, а себе си. Стига въздишки за тези времена. Училището към този момент е друго място, децата са разнообразни и учителите също. Ще бъде мъчно най-много на вас, родители. Защото децата се приспособяват. Научават се да считат и да пишат. Трудно ще е за вас:
Да отпуснете контрола или да се постанова да го прилагате Да озаптите упоритостите си или да стимулирате техните. Да се доверите, както в никакъв случай до момента, и да се съмнявате още повече в себе си. Да уважите престижа на учителя и да бъдете смирени. Да държите то да слуша, само че и да има мнение. Да си признаете, че първи клас е уморителен, само че е и прелестен. Защото след него става все по-трудно. Защото няма да се повтори. Защото те са толкоз прелестни. Защото още имаме вяра, че знанието и концепциите ни вършат свободни. И никой не може да ни ги отнеме. И тъй като тази религия стартира точно тогава.
“И в случай че от време на време не стигат парите, в случай че гледате детето си сами, в случай че заран едвам смогвате и себе си за работа да спретнете. Търчите по задания, а все нещо изпускате и то се сърди, тъй като учителката ще се намръщи - не се тревожете. Докато се опитваме, на половина съумяваме. И малко апропо - в действителност се оправяме. ”
Системата не е идеална, ние имаме лимит на опциите, учителите и те душа носят. Училището може да е друго, само че едно е непроменяемо - любо-знанието. Така нежно и толкоз могъщо. И в името на това всички би трябвало да работим дружно. Да си имаме доверие. Заради децата. И вярата ни е, че тъкмо поради нашите общи грижи или макар тях, децата въпреки всичко оцеляват, порастват и стават индивиди.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ