Първите стъпки на пролетта са несигурни и плахи, но стават

Първите стъпки на пролетта са несигурни и плахи, само че стават все по- смели и по- смели. В разгара на пролетта природата стартира своя плевел танц на любовта – птици и животни търсят сътрудник, някои вечно, други – единствено за едно потомство. Пчеличките опрашват растенията, всичко пораства и се множи, животът се възражда.

Ние, хората, въпреки да сме се пооткъснали от природата, не вършим чак такова изключение от кръговрата на живота през сезоните. Определено можем да кажем, че в разгара на пролетта и с нас се случват промени, които ни карат да ревизираме или подновим любовния си живот.

Можем и да намерим пояснение за това държание в античните ни човешки инстинкти. Във времена, в които сме били по- свързани с природата, сме определяли житейския си темп по този на сезоните, на живия свят. Столетия обратно във времето точно напролет хората са намирали сътрудници – просто са имали опция да излизат на ярко за дълго време и да оглеждат наличното в търсене на половинка. Когато всичко в близост се чифтосва, опрашва и общо взето – търси нарастване, това сме правили и ние. Зачеване напролет значи бременност през лятото, когато има доста витамини и минерали, прясна храна, а бъдещето потомство е можело да се появи към този момент в сигурността на пещерата и да прекара на предпазено място първите си най- тежки месеци.

Разбира се, постоянно можем да " обвиним " хормоните. Два хормона дефинират държанието ни напролет –от една страна това е двойката мелатонин – серотонин, от друга – тестостеронът. Когато няма доста светли часове, тялото ни създава повече мелатонин и ставаме по- интертни. Но с усилването на слънцеегреенето равнищата мелатонин спадат, за сметка на серотонина – хормонът на еуфорията и щастието. Тази промяна ни кара да сме по- дейни, в по- положително въодушевление и да прекарваме повече време на открито.

Тестостеронът има също сезонна причинност. По- високите равнища напролет и лятото предопределят увереност, воля за изява, блян да създадем усещане, да се наложим и да победим в борбата за сътрудник. Понеже тестостеронът е " мъжки " хормон, може да се каже, че мъжете се усещат просто по- добре напролет, по- дейни са, по- мъжествени даже. У дамата също има равнища тестостерон, само че те се свързват повече с овулацията, което е част от нейния месечен темп.

И по този начин, дали антични инстинкти и телата ни и хормоните, които създават, само че е реалност – пролетта трансформира любовния ( и половия ) ни живот.

След дългата зима, когато стоим повече у дома, търсейки сигурност и топлота, идва време на флирт и риск. Времето на изчакване е свършило и хормоните стартират своя избухлив танц. Искаме да сме по- красиви, смъкваме килограми, подлагаме се на диети. Започваме по- постоянно да излизаме измежду други хора и да се оглеждаме по същия метод както и прадедите ни.

Времето става по- топло и ни дава опция да се поразголим. Не крием косите си и шията си в шалове и шапки, оголваме глезени, а шалът сантиментално каца на раменете ни. Всичко в нас зове: „ Виж ме, аз съм красива ”. Известен факт е, че дамите избираме всред няколко самеца, които се надпреварват за нашето внимание, само че това не значи, че би трябвало да сме пасивни – конкуренцията е огромна и се постанова да изпъкнем, че да насочим колкото се може повече внимание към себе си.

Всичко това е вкоренено в държанието ни, само че ще кажете: „ Ха, това важи единствено за необвързаните! ” Далеч не е по този начин. Пролетта ни кара също да преразгледаме актуалната си връзка. Ако сме още е началото, то първата пролет е цяло тестване. Навиците на самостоятелен не са забравени и с цялото това раздвижване в близост, в случай че им устоим, значи има бъдеще за нас.

Е, и противоположното важи с цялостна мощ. През зимата сме търсили сигурността и познатото, скътани в себе си и в оцеляването през тежки депресивен малко сезон. Но пролетта ни кара да забележим връзката си с нови очи. Обичаме ли се още, има ли още тръпка сред нас или всичко е към този момент табиет и рутина? При толкоз доста изкушения с парещи очи, нерядко точно напролет приключват доста дългогодишни връзки. Просто в този момент сме склонни да поемаме повече опасности, в това число и да се влюбим още веднъж.

А влюбването, ах влюбването! Не единствено цветята, само че и любовта цъфтят напролет. Ако сме влюбени напролет, може би усещаме по какъв начин цялото благополучие просто тече във вените ни. Слънцето, птичките, целувките – всичко опиянява до някакъв захлас чак. Ново и вълнуващо- като че ли се случва за пръв път и на нас, и на света към нас.