Изборите за ЕП в България досега
Първите евродепутати отиват в Брюксел без директен избор
Първите български евродепутати са определени през 2005 година от Народното събрание. Година и половина преди България и Румъния да се причислят публично към Европейския съюз, на 7 юли 2005 година на приключилата в Страсбург, Франция, пленарна сесия Европейският парламент утвърждава резолюция за приемането на депутати-наблюдатели от двете страни - 18 от България и 35 от Румъния. Те имат правото да се изричат в парламентарните комисии и да вземат участие в работата на политическите групи, към които са прикрепени. Целта е избраните от двете бъдещи страни-членки на Европейски Съюз наблюдаващи да се включат в работата на Народното събрание на 26 септември 2005 година, когато стартира неговата втора пленарна сесия.
На 26 август 2005 година Народното събрание избира 18 депутати всред своя състав за наблюдаващи от България в Европейския парламент на квотен принцип според от показаните в Народното събрание политически партии и обединения - 6 от Парламентарната група (ПГ) на Българска социалистическа партия е коалиция, 4 от ПГ на Национално придвижване Симеон Втори (НДСВ), 3 от ПГ на Движение за права и свободи (ДПС), 2 от ПГ на обединението Обединени демократични сили (ОДС) и по 1 - от ПГ на Атака, ПГ на партията Демократи за мощна България (ДСБ) и от ПГ на обединението Български национален съюз (БНС). Техният мандат стартира на 26 септември 2005 година и приключва с присъединението на България към Европейски Съюз.
След формалното присъединение на България към Европейски Съюз на 1 януари 2007 година 18-те наблюдаващи на страната в Европейския парламент стават негови пълноправни членове. Те са определени от Народното събрание на 20 декември 2006 година за членове на Европейския парламент за мандата 2004-2009 година. Изборът им е на съображение на Временните разпореждания в Протокола и Акта за присъединение, с който се уреждат измененията в институциите на Европейския съюз. С присъединението на България и Румъния в състава на Европейския парламент влизат 35 депутати от Румъния и 18 от България, с което евродепутатите, които до този миг са 732, стават 785.
Първите ни евродепутати са:
ПГ на Българска социалистическа партия и коалиция - 6: Александър Арабаджиев, Атанас Папаризов, Георги Близнашки, Евгени Кирилов, Иглика Иванова, Кристиан Вигенин
ПГ на Национална движение „Симеон Втори" - 4: Антония Първанова, Лидия Шулева, Станимир Илчев, Христина Велчева
ПГ на Движение за права и свободи - 3: Неджми Али, Филиз Хюсменова, Четин Казак
ПГ на ОДС - 2: Мария Капон, Мартин Димитров
ПГ на Атака - 1: Димитър Стоянов
ПГ на ДСБ - 1: Димитър Абаджиев (по-късно - 2: Константин Димитров влиза на мястото на напусналия Александър Арабаджиев от БСП)
ПГ на БНС: Стефан Софиянски
Изборите от 20 май 2007 година
През 2007 година са определени български евродепутати на първия директен избор. Първите избори в България за членове на Европейския парламент са създадени на 20 май 2007 година, като мандатът им е до 2009 година, когато в целия Европейски съюз се създават избори за Европейски парламент с мандат 2009-2014 година. Изборите у нас са проведени на съображение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, признат от 40-ото Народно заседание на 22 февруари 2007 година, по пропорционална изборна система с национални изборни листи на политически партии, обединения на политически партии и самостоятелни претенденти посредством преференциално гласоподаване. Преференциалните гласове, подадени за обособените претенденти, се вземат поради, в случай че броят на гласовете, получени за претендента, възлиза минимум на 15 на 100 от действителните гласове, подадени за съответната кандидатска листа. Територията на страната е разграничена на 31 изборни региона, които съответстват с изборните региони за последните избори за народни представители.
За изборите за Европейски парламент България, в това число секциите отвън границите й, съставлява един многомандатен изборен регион. За присъединяване в изборите са регистрирани 11 партии, 3 обединения и 2 самостоятелни претенденти. От имащите право на глас 6 691 080 са дали своят вот 1 955 296 души, а изборната интензивност е 28,69 %.
За работата си в Европейския парламент депутатите са проведени не по национални, а по политически групи съгласно политическата си принадлежност. Членовете на Европейския парламент от ГЕРБ вземат участие в Групата на Европейската национална партия (християндемократи) и Европейските демократи, членовете от обединението Платформа европейски социалисти от Българска социалистическа партия - в Групата на социалистите, членовете от Движение за права и свободи и Национална движение „Симеон Втори" - в Групата на Алианса на либерали и демократи за Европа (АЛДЕ), членовете от Атака - в Групата " Идентичност, традиция, суверенитет ".
Първите определени с директно гласоподаване наши евродепутати са:
ГЕРБ – 5: Душана Здравкова, Владимир Уручев, Николай Младенов, Петя Ставрева, Румяна Желева
Българска социалистическа партия – 5: Кристиан Вигенин, Илияна Йотова, Атанас Папаризов, Маруся Любчева, Евгени Кирилов
Движение за права и свободи – 4: Филиз Хюсменова, Мариелка Баева, Метин Казак, Владко Панайотов
Атака – 3: Димитър Стоянов, Славчо Бинев, Десислав Чуколов
Национална движение „Симеон Втори" – 1: Биляна Раева
7 юни 2009 година
Следващите евроизбори са постоянни за целия Европейски съюз, и се създават на 7 юни 2009 година. У нас гласоподават много повече гласоподаватели: 2 милиона и 576 хиляди, което при в началото определени 17 депутати дава национална изборна квота от 152 хиляди гласа. Изборите са извоювани от ГЕРБ със 628 хиляди гласа, които носят на партията 5 мандата. На второ място е Българска социалистическа партия със 477 хиляди гласа и 4 мандата, а трети е Движение за права и свободи с 364 хиляди гласа и 3 мандата. Четвърта е партия „ Атака “ с 308 хиляди гласа и 2 мандата, следвана от Национална движение „Симеон Втори" с 205 хиляди гласа и също 2 мандата. Последна се класира Синята коалиция с малко под 205 хиляди гласа и 1 мандат. Впоследствие България получава още 1 мандат, който се печели от Синята коалиция заради особеностите на изборната система.
През 2011 година България получи още едно депутатско място по силата на Лисабонския контракт. Според Договора от Ница на Европейския съюз (подписан на 11 декември 2000 година, влезнал в действие на 1 февруари 2003 г.) за мандата на Европейския парламент 2009-2014 година на България са отредени 17 места. Вторите избори за членове на Европейския парламент от България за мандат 2009-2014 година са създадени на 7 юни 2009 година. За присъединяване в изборите са регистрирани 10 партии, 3 обединения и 1 самостоятелен претендент. От имащите право на глас 6 672 274 са дали своят вот 2 601 677 души, а изборната интензивност е 38,9 %.
Окончателните резултати сочат, че партията ГЕРБ печели 24,36 % (5 мандата), " Коалиция за България " - 18,50 % (4 мандата), Движение за права и свободи - 14,14 % (3 мандата), партията Атака - 11,96 % (2 мандата), партията Национална движение „Симеон Втори" - 7,96 % (2 мандата), Синята коалиция - 7,95 % (1 мандат). Членовете на Европейския парламент от партията ГЕРБ и от " Синята коалиция " вземат участие в Групата на Европейската национална партия, членовете от " Коалиция за България " - в Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите, членовете от партиите Движение за права и свободи и Национална движение „Симеон Втори" - в Групата на АЛДЕ, членовете от партия Атака - в Групата на самостоятелните членове и в Групата " Европа на свободата и демокрацията ".
Имената на спечелилите евродепутатско място са:
ГЕРБ – 5: Румяна Желева, Владимир Уручев, Илиана Иванова, Емил Стоянов, Мария Неделчева.
Българска социалистическа партия – 4: Ивайло Калфин, Илияна Йотова, Кристиан Вигенин, Евгени Кирилов.
Движение за права и свободи – 3: Филиз Хюсменова, Владко Панайотов, Метин Казак.
Атака – 2: Димитър Стоянов, Славчо Бинев.
Национална движение „Симеон Втори" – 2: Меглена Кунева. Антония Първанова.
Синята коалиция – 1: Надежда Михайлова.
На постоянните парламентарни избори по-късно същата година ГЕРБ печели първата си парламентарна победа и влиза в Народното събрание със 116 депутати, към които се прибавя още един, лишен от Движение за права и свободи с решение на Конституционния съд. ГЕРБ печели толкоз безапелационно и заради една извънредно глупава законова корекция (известна под името „ Добрев-Найденов “), призната под напън на Българска социалистическа партия в самото навечерие на изборите. Без тази корекция ГЕРБ щеше да започва Народното събрание със 103, вместо със 116 депутати.
25 май 2014 година
Последните към този момент трети евроизбори, в които страната ни взе участие, са създадени на 25 май 2014 година. Подадени са 2 милиона и 239 хиляди действителни гласа, което при 17 евродепутати дава изборна квота, или предел за продобиване на евромандат, от 132 хиляди гласа.
ГЕРБ печели за трети пореден път евроизборите със 681 хиляди гласа и рекордните към този момент 6 мандата. Българска социалистическа партия се показва неубедително и с 424 хиляди гласа получава 4 мандата, колкото и Движение за права и свободи с 387 хиляди гласа. Изненадващо добре се показва новата коалиция „ България без цензура “, която печели 239 хиляди гласа и 2 евромандата (това са днешните евродепутати Николай Бареков и Ангел Джамбазки). Този път градската десница под името Реформаторски блок съумява да завоюва 1 мандат със 145 хиляди гласа. На тези избори партия „ Атака “ се показва едва и със 66 хиляди гласа е надалеч от спечелването на мандат.
Поради релативно слабото показване на Българска социалистическа партия на тези евроизбори (все отново Българска социалистическа партия резервира същия брой мандати - 4, както и през 2009 година) и продължаващата социална опозиция против ръководството, държавното управление на Пламен Орешарски подава оставка. Предсрочните парламентарни избори по-късно същата година са извоювани от ГЕРБ.
ГЕРБ – 5: Андрей Ковачев, Владимир Уручев, Ева Паунова, Емил Радев, Мария Габриел, Томислав Дончев
Българска социалистическа партия – 4: Георги Пирински, Илияна Йотова, Момчил Неков, Сергей Станишев
Движение за права и свободи – 4: Илхан Кючюк, Искра Михайлова, Неджми Али, Филиз Хюсменова
България без цензура, Вътрешна македонска революционна организация, ЗНС, Гергьовден – 2: Ангел Джамбазки, Николай Бареков
Реформаторски блок – 1: Светослав Малинов
2019 – 26 май
Следва продължение…
Първите български евродепутати са определени през 2005 година от Народното събрание. Година и половина преди България и Румъния да се причислят публично към Европейския съюз, на 7 юли 2005 година на приключилата в Страсбург, Франция, пленарна сесия Европейският парламент утвърждава резолюция за приемането на депутати-наблюдатели от двете страни - 18 от България и 35 от Румъния. Те имат правото да се изричат в парламентарните комисии и да вземат участие в работата на политическите групи, към които са прикрепени. Целта е избраните от двете бъдещи страни-членки на Европейски Съюз наблюдаващи да се включат в работата на Народното събрание на 26 септември 2005 година, когато стартира неговата втора пленарна сесия.
На 26 август 2005 година Народното събрание избира 18 депутати всред своя състав за наблюдаващи от България в Европейския парламент на квотен принцип според от показаните в Народното събрание политически партии и обединения - 6 от Парламентарната група (ПГ) на Българска социалистическа партия е коалиция, 4 от ПГ на Национално придвижване Симеон Втори (НДСВ), 3 от ПГ на Движение за права и свободи (ДПС), 2 от ПГ на обединението Обединени демократични сили (ОДС) и по 1 - от ПГ на Атака, ПГ на партията Демократи за мощна България (ДСБ) и от ПГ на обединението Български национален съюз (БНС). Техният мандат стартира на 26 септември 2005 година и приключва с присъединението на България към Европейски Съюз.
След формалното присъединение на България към Европейски Съюз на 1 януари 2007 година 18-те наблюдаващи на страната в Европейския парламент стават негови пълноправни членове. Те са определени от Народното събрание на 20 декември 2006 година за членове на Европейския парламент за мандата 2004-2009 година. Изборът им е на съображение на Временните разпореждания в Протокола и Акта за присъединение, с който се уреждат измененията в институциите на Европейския съюз. С присъединението на България и Румъния в състава на Европейския парламент влизат 35 депутати от Румъния и 18 от България, с което евродепутатите, които до този миг са 732, стават 785.
Първите ни евродепутати са:
ПГ на Българска социалистическа партия и коалиция - 6: Александър Арабаджиев, Атанас Папаризов, Георги Близнашки, Евгени Кирилов, Иглика Иванова, Кристиан Вигенин
ПГ на Национална движение „Симеон Втори" - 4: Антония Първанова, Лидия Шулева, Станимир Илчев, Христина Велчева
ПГ на Движение за права и свободи - 3: Неджми Али, Филиз Хюсменова, Четин Казак
ПГ на ОДС - 2: Мария Капон, Мартин Димитров
ПГ на Атака - 1: Димитър Стоянов
ПГ на ДСБ - 1: Димитър Абаджиев (по-късно - 2: Константин Димитров влиза на мястото на напусналия Александър Арабаджиев от БСП)
ПГ на БНС: Стефан Софиянски
Изборите от 20 май 2007 година
През 2007 година са определени български евродепутати на първия директен избор. Първите избори в България за членове на Европейския парламент са създадени на 20 май 2007 година, като мандатът им е до 2009 година, когато в целия Европейски съюз се създават избори за Европейски парламент с мандат 2009-2014 година. Изборите у нас са проведени на съображение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, признат от 40-ото Народно заседание на 22 февруари 2007 година, по пропорционална изборна система с национални изборни листи на политически партии, обединения на политически партии и самостоятелни претенденти посредством преференциално гласоподаване. Преференциалните гласове, подадени за обособените претенденти, се вземат поради, в случай че броят на гласовете, получени за претендента, възлиза минимум на 15 на 100 от действителните гласове, подадени за съответната кандидатска листа. Територията на страната е разграничена на 31 изборни региона, които съответстват с изборните региони за последните избори за народни представители.
За изборите за Европейски парламент България, в това число секциите отвън границите й, съставлява един многомандатен изборен регион. За присъединяване в изборите са регистрирани 11 партии, 3 обединения и 2 самостоятелни претенденти. От имащите право на глас 6 691 080 са дали своят вот 1 955 296 души, а изборната интензивност е 28,69 %.
За работата си в Европейския парламент депутатите са проведени не по национални, а по политически групи съгласно политическата си принадлежност. Членовете на Европейския парламент от ГЕРБ вземат участие в Групата на Европейската национална партия (християндемократи) и Европейските демократи, членовете от обединението Платформа европейски социалисти от Българска социалистическа партия - в Групата на социалистите, членовете от Движение за права и свободи и Национална движение „Симеон Втори" - в Групата на Алианса на либерали и демократи за Европа (АЛДЕ), членовете от Атака - в Групата " Идентичност, традиция, суверенитет ".
Първите определени с директно гласоподаване наши евродепутати са:
ГЕРБ – 5: Душана Здравкова, Владимир Уручев, Николай Младенов, Петя Ставрева, Румяна Желева
Българска социалистическа партия – 5: Кристиан Вигенин, Илияна Йотова, Атанас Папаризов, Маруся Любчева, Евгени Кирилов
Движение за права и свободи – 4: Филиз Хюсменова, Мариелка Баева, Метин Казак, Владко Панайотов
Атака – 3: Димитър Стоянов, Славчо Бинев, Десислав Чуколов
Национална движение „Симеон Втори" – 1: Биляна Раева
7 юни 2009 година
Следващите евроизбори са постоянни за целия Европейски съюз, и се създават на 7 юни 2009 година. У нас гласоподават много повече гласоподаватели: 2 милиона и 576 хиляди, което при в началото определени 17 депутати дава национална изборна квота от 152 хиляди гласа. Изборите са извоювани от ГЕРБ със 628 хиляди гласа, които носят на партията 5 мандата. На второ място е Българска социалистическа партия със 477 хиляди гласа и 4 мандата, а трети е Движение за права и свободи с 364 хиляди гласа и 3 мандата. Четвърта е партия „ Атака “ с 308 хиляди гласа и 2 мандата, следвана от Национална движение „Симеон Втори" с 205 хиляди гласа и също 2 мандата. Последна се класира Синята коалиция с малко под 205 хиляди гласа и 1 мандат. Впоследствие България получава още 1 мандат, който се печели от Синята коалиция заради особеностите на изборната система.
През 2011 година България получи още едно депутатско място по силата на Лисабонския контракт. Според Договора от Ница на Европейския съюз (подписан на 11 декември 2000 година, влезнал в действие на 1 февруари 2003 г.) за мандата на Европейския парламент 2009-2014 година на България са отредени 17 места. Вторите избори за членове на Европейския парламент от България за мандат 2009-2014 година са създадени на 7 юни 2009 година. За присъединяване в изборите са регистрирани 10 партии, 3 обединения и 1 самостоятелен претендент. От имащите право на глас 6 672 274 са дали своят вот 2 601 677 души, а изборната интензивност е 38,9 %.
Окончателните резултати сочат, че партията ГЕРБ печели 24,36 % (5 мандата), " Коалиция за България " - 18,50 % (4 мандата), Движение за права и свободи - 14,14 % (3 мандата), партията Атака - 11,96 % (2 мандата), партията Национална движение „Симеон Втори" - 7,96 % (2 мандата), Синята коалиция - 7,95 % (1 мандат). Членовете на Европейския парламент от партията ГЕРБ и от " Синята коалиция " вземат участие в Групата на Европейската национална партия, членовете от " Коалиция за България " - в Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите, членовете от партиите Движение за права и свободи и Национална движение „Симеон Втори" - в Групата на АЛДЕ, членовете от партия Атака - в Групата на самостоятелните членове и в Групата " Европа на свободата и демокрацията ".
Имената на спечелилите евродепутатско място са:
ГЕРБ – 5: Румяна Желева, Владимир Уручев, Илиана Иванова, Емил Стоянов, Мария Неделчева.
Българска социалистическа партия – 4: Ивайло Калфин, Илияна Йотова, Кристиан Вигенин, Евгени Кирилов.
Движение за права и свободи – 3: Филиз Хюсменова, Владко Панайотов, Метин Казак.
Атака – 2: Димитър Стоянов, Славчо Бинев.
Национална движение „Симеон Втори" – 2: Меглена Кунева. Антония Първанова.
Синята коалиция – 1: Надежда Михайлова.
На постоянните парламентарни избори по-късно същата година ГЕРБ печели първата си парламентарна победа и влиза в Народното събрание със 116 депутати, към които се прибавя още един, лишен от Движение за права и свободи с решение на Конституционния съд. ГЕРБ печели толкоз безапелационно и заради една извънредно глупава законова корекция (известна под името „ Добрев-Найденов “), призната под напън на Българска социалистическа партия в самото навечерие на изборите. Без тази корекция ГЕРБ щеше да започва Народното събрание със 103, вместо със 116 депутати.
25 май 2014 година
Последните към този момент трети евроизбори, в които страната ни взе участие, са създадени на 25 май 2014 година. Подадени са 2 милиона и 239 хиляди действителни гласа, което при 17 евродепутати дава изборна квота, или предел за продобиване на евромандат, от 132 хиляди гласа.
ГЕРБ печели за трети пореден път евроизборите със 681 хиляди гласа и рекордните към този момент 6 мандата. Българска социалистическа партия се показва неубедително и с 424 хиляди гласа получава 4 мандата, колкото и Движение за права и свободи с 387 хиляди гласа. Изненадващо добре се показва новата коалиция „ България без цензура “, която печели 239 хиляди гласа и 2 евромандата (това са днешните евродепутати Николай Бареков и Ангел Джамбазки). Този път градската десница под името Реформаторски блок съумява да завоюва 1 мандат със 145 хиляди гласа. На тези избори партия „ Атака “ се показва едва и със 66 хиляди гласа е надалеч от спечелването на мандат.
Поради релативно слабото показване на Българска социалистическа партия на тези евроизбори (все отново Българска социалистическа партия резервира същия брой мандати - 4, както и през 2009 година) и продължаващата социална опозиция против ръководството, държавното управление на Пламен Орешарски подава оставка. Предсрочните парламентарни избори по-късно същата година са извоювани от ГЕРБ.
ГЕРБ – 5: Андрей Ковачев, Владимир Уручев, Ева Паунова, Емил Радев, Мария Габриел, Томислав Дончев
Българска социалистическа партия – 4: Георги Пирински, Илияна Йотова, Момчил Неков, Сергей Станишев
Движение за права и свободи – 4: Илхан Кючюк, Искра Михайлова, Неджми Али, Филиз Хюсменова
България без цензура, Вътрешна македонска революционна организация, ЗНС, Гергьовден – 2: Ангел Джамбазки, Николай Бареков
Реформаторски блок – 1: Светослав Малинов
2019 – 26 май
Следва продължение…
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ