Направи ли ни COVID по-малко материалисти
Първите дни на Коронавирус донесоха нови стресови чувства за необходимост при извършването на покупки на избрани продукти. Тоалетната хартия, тестените произведения, дезинфектантите и хлябът бяха ометени от рафтовете в магазините. Хората се запасяваха с жизненоважни консумативи. След това пристигнаха наложителните покупки, с цел да оказват помощ да преодолеем досадата от локдауна - соли за вани, кухненските съоръжения и новите домашни любимци станаха извънредно известни придобивки. Направи ли ни пандемията по-големи материалисти?
Разбира се, проучванията демонстрират, че наклонността към материалистично държание – фокус върху придобиването на пари и движимости, които алармират за стопански и обществен статус – се предизвиква от високи равнища на стрес, тревога и самотност. За мнозина пандемията е стресиращ, обезпокоителен и уединен интервал.
Материализмът се подхранва и от масираните медийни реклами. Много изследвания сочат, че по време на интервали на локдаун и обществени ограничавания хората стават още по-залепени за екраните си отпреди.
Но макар тези условия, които можеше да се чака да създадат хората по-материалистични, нашето проучване демонстрира, че в действителност се случва тъкмо противоположното. Попитахме хората в Обединеното кралство за техните вярвания и полезности преди и след идването на Коронавирус и установихме, че като цяло множеството хора са почнали по-малко да се интересуват от пари и материални придобивки. Те оцениха цели като „ да бъдеш финансово сполучлив “ и „ да имаш добре платена работа “ по-ниско от преди. Други обществени полезности, свързани със самоприемането и шерването на живота ни „ с някого, който обичам “, останаха същите.
Вярваме, че тези промени могат да се обяснят с други фактори, свързани с пандемията. Например, Коронавирус концентрира вниманието върху значимостта на здравето. Освен това рекламата и обществените медии разпространяваха обществени полезности като взаимност и справяне с провокациите на споделеното прекарване.
Не всички участници в изследването обаче мислят по този начин. Използвахме разнообразни техники за събиране на данни, с цел да попитаме представителна извадка от популацията на Обединеното кралство какво мислят по тези въпроси. Стана ясно, че хората, които бяха по-привързани към това, което приказват медиите и са по-разтревожени от Коронавирус, демонстрират по-високи равнища на материализъм. Въпреки това установихме изцяло понижаване на материалните ползи на хората.
Може да има изгоди от такава смяна в отношението към движимостите и парите. Изследванията откриват, че материализмът води до по-ниски равнища на благополучие и задоволеност от живота, както и предизвиква отрицателни настроения и тревога.
И въпреки всичко попкултура и обществените медии вършат материализма сложен за отбягване. От доста ранна възраст децата бързо се научават да свързват материалната облага с награди за положително държание.Когато пораснат, те откриват, че движимостите могат да ни оказват помощ да се представим по по-привлекателен метод и да спечелим вниманието на другите хора. Материалните движимости последователно се трансформират в мощно мечтани награди, които също ни оказват помощ да преодолеем някои от нашите дефекти, които добре познаваме.
Медиите и рекламните браншове като цяло предизвикват материалистичните вярвания посредством истории и изображения, които свързват парите и потреблението с щастието, високото самочувствие и общественото самопризнание.
Разбира се, огромните рекламодатели и маркетинговите отдели не избягваха изцяло обичайните си способи по време на Коронавирус. Нашето проучване също по този начин разкри по-голям брой изявления в обществените медии от марки, насърчаващи потреблението като метод за справяне с отрицателните страсти и възстановяване на благосъстоянието.
Това, съчетано с необятно публикувано понижаване на цената на финансовата и материална облага, може в последна сметка да докара до развиване на поляризирани настройки. От една страна е допустимо доста хора да продължат наклонността, инициирана от Коронавирус, и постепенно да се отдалечат от консуматорството, което евентуално ще докара до дълбоки обществени последствия: това към този момент може да е част от повода за „ огромната оставка “ на пазара на труда, където по-висок от нормалния дял служащи са решили да изоставен работата си.
От друга страна обаче, по-големият брой реклами и онлайн известия, които показват харченето като път към щастието, могат да доведат до различен резултат. Тези, които са по-възприемчиви на облъчването на обществените медии (тийнейджъри и млади възрастни) може да са по-склонни да прегърнат материализма и да се сблъскат с някои от отрицателните резултати, които той носи.
Този тип поляризирано мислене ще се трансформира в част от дълготрайното обществено влияние на световната здравна рецесия със съществени последствия за по-младите генерации. Пандемията отблъсна мнозина от нездравословните резултати на материализма, само че пък и притегли доста други по-близо до консуматорския дух.
Източник
Разбира се, проучванията демонстрират, че наклонността към материалистично държание – фокус върху придобиването на пари и движимости, които алармират за стопански и обществен статус – се предизвиква от високи равнища на стрес, тревога и самотност. За мнозина пандемията е стресиращ, обезпокоителен и уединен интервал.
Материализмът се подхранва и от масираните медийни реклами. Много изследвания сочат, че по време на интервали на локдаун и обществени ограничавания хората стават още по-залепени за екраните си отпреди.
Но макар тези условия, които можеше да се чака да създадат хората по-материалистични, нашето проучване демонстрира, че в действителност се случва тъкмо противоположното. Попитахме хората в Обединеното кралство за техните вярвания и полезности преди и след идването на Коронавирус и установихме, че като цяло множеството хора са почнали по-малко да се интересуват от пари и материални придобивки. Те оцениха цели като „ да бъдеш финансово сполучлив “ и „ да имаш добре платена работа “ по-ниско от преди. Други обществени полезности, свързани със самоприемането и шерването на живота ни „ с някого, който обичам “, останаха същите.
Вярваме, че тези промени могат да се обяснят с други фактори, свързани с пандемията. Например, Коронавирус концентрира вниманието върху значимостта на здравето. Освен това рекламата и обществените медии разпространяваха обществени полезности като взаимност и справяне с провокациите на споделеното прекарване.
Не всички участници в изследването обаче мислят по този начин. Използвахме разнообразни техники за събиране на данни, с цел да попитаме представителна извадка от популацията на Обединеното кралство какво мислят по тези въпроси. Стана ясно, че хората, които бяха по-привързани към това, което приказват медиите и са по-разтревожени от Коронавирус, демонстрират по-високи равнища на материализъм. Въпреки това установихме изцяло понижаване на материалните ползи на хората.
Може да има изгоди от такава смяна в отношението към движимостите и парите. Изследванията откриват, че материализмът води до по-ниски равнища на благополучие и задоволеност от живота, както и предизвиква отрицателни настроения и тревога.
И въпреки всичко попкултура и обществените медии вършат материализма сложен за отбягване. От доста ранна възраст децата бързо се научават да свързват материалната облага с награди за положително държание.Когато пораснат, те откриват, че движимостите могат да ни оказват помощ да се представим по по-привлекателен метод и да спечелим вниманието на другите хора. Материалните движимости последователно се трансформират в мощно мечтани награди, които също ни оказват помощ да преодолеем някои от нашите дефекти, които добре познаваме.
Медиите и рекламните браншове като цяло предизвикват материалистичните вярвания посредством истории и изображения, които свързват парите и потреблението с щастието, високото самочувствие и общественото самопризнание.
Разбира се, огромните рекламодатели и маркетинговите отдели не избягваха изцяло обичайните си способи по време на Коронавирус. Нашето проучване също по този начин разкри по-голям брой изявления в обществените медии от марки, насърчаващи потреблението като метод за справяне с отрицателните страсти и възстановяване на благосъстоянието.
Това, съчетано с необятно публикувано понижаване на цената на финансовата и материална облага, може в последна сметка да докара до развиване на поляризирани настройки. От една страна е допустимо доста хора да продължат наклонността, инициирана от Коронавирус, и постепенно да се отдалечат от консуматорството, което евентуално ще докара до дълбоки обществени последствия: това към този момент може да е част от повода за „ огромната оставка “ на пазара на труда, където по-висок от нормалния дял служащи са решили да изоставен работата си.
От друга страна обаче, по-големият брой реклами и онлайн известия, които показват харченето като път към щастието, могат да доведат до различен резултат. Тези, които са по-възприемчиви на облъчването на обществените медии (тийнейджъри и млади възрастни) може да са по-склонни да прегърнат материализма и да се сблъскат с някои от отрицателните резултати, които той носи.
Този тип поляризирано мислене ще се трансформира в част от дълготрайното обществено влияние на световната здравна рецесия със съществени последствия за по-младите генерации. Пандемията отблъсна мнозина от нездравословните резултати на материализма, само че пък и притегли доста други по-близо до консуматорския дух.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ