Първа за страната пратка с черни лешояди пристига от Испания
Първата за страната пратка с черни лешояди се чака да дойде този петък в избавителния център в Стара Загора. Специалистите дефинират идването им като " историческо събитие за природозащитата в България ".
Пристигането им е част от дългогодишната стратегия за завръщането на типа в България и се реализира от екипа на план " Светло бъдеще за черния лешояд ".
Черният лешояд не се среща в естествено положение в страната повече от век. Предполага се, че въпреки всичко са останали 1-2 двойки, само че няма открити гнезда.
Птиците, които идват в края на тази седмица, са обезпечени от испанските организации VCF и GOBEX.
© "Зелени Балкани "
Животните са били бедстващи дребни, които са напуснали прибързано гнездата си в Испания и са били избавени и рехабилитирани от испанските експерти. След сериозен мониторинг за положението на дивата популация на типа интернационалният екип е решил каква част от тях могат да бъдат изпратени в България, където да подкрепят завръщането в дивата природа на този липсващ у нас тип.
След идването си в България птиците ще бъдат настанени за карантина в Спасителния център за диви животни в Стара Загора, след което ще бъдат изпратени в адаптационни волиери в Котел и Враца.
© Силвия Закак, DNP
След близо 15 години работа на " Зелени Балкани ", Фонд за дива флора и фауна и Дружество за отбрана на хищните птици в тези два региона беше възобновена гнездящата популация на белоглавия лешояд. Възстановяването на по-редкия - черен лешояд, е идната стъпка, а заветната цел на природозащитниците е " връщането " на брадатия лешояд - знак на българската природозащита.
Защо изчезват санитарите на природата
Четири типа лешояди са обитавали българската природа доникъде на предишния век - белоглав, египетски, черен и космат. Днес към този момент тук гнездят единствено два от тях – белоглавият и египетският, популациите им трайно понижават.
Причините за намаляването на популациите са много. Една от главните аргументи за изгубването на двата типа – космат и черен, както и за фрапантното понижаване на останалите два типа европейски лешояди са огромните акции за контролиране числеността на вълците и лисиците още през 50-те години на предишния век. За задачата тогава са били употребявали стрихнинови примамки. През 80-те години е извършена нова " война " с хищниците и тогава са били употребявани най-вече упойващи субстанции. В днешно време главните проблеми пред тези птици са безпокойствие, бракониери, нарушаването и унищожаването на местообитанията, изгубването на обичайното пасищно отглеждане на животни и други Сред " модерните " закани за лешоядите са и вятърните паркове, считат природозащитните организации.
Въпреки че потреблението на отрова е неразрешено със закон, действително опасността остава и до през днешния ден.
За разлика от орлите, където заплахата от отравяне не е чак толкоз огромна, при лешоядите един случаен случай може да докара до гибелта на цялата колония, последният драматичен случай беше отравянето в Кресна предходната година. Причината е, че тези птици са " обществени ". Лешоядът кръжи към натрупа на животното, до момента в който не се събере цялата колония, която може да доближи до 30 - 40 индивида. Използването на отровни примамки към момента остава един от главните рискови фактори.
Пристигането им е част от дългогодишната стратегия за завръщането на типа в България и се реализира от екипа на план " Светло бъдеще за черния лешояд ".
Черният лешояд не се среща в естествено положение в страната повече от век. Предполага се, че въпреки всичко са останали 1-2 двойки, само че няма открити гнезда.
Птиците, които идват в края на тази седмица, са обезпечени от испанските организации VCF и GOBEX.
© "Зелени Балкани "
Животните са били бедстващи дребни, които са напуснали прибързано гнездата си в Испания и са били избавени и рехабилитирани от испанските експерти. След сериозен мониторинг за положението на дивата популация на типа интернационалният екип е решил каква част от тях могат да бъдат изпратени в България, където да подкрепят завръщането в дивата природа на този липсващ у нас тип.
След идването си в България птиците ще бъдат настанени за карантина в Спасителния център за диви животни в Стара Загора, след което ще бъдат изпратени в адаптационни волиери в Котел и Враца.
© Силвия Закак, DNP
След близо 15 години работа на " Зелени Балкани ", Фонд за дива флора и фауна и Дружество за отбрана на хищните птици в тези два региона беше възобновена гнездящата популация на белоглавия лешояд. Възстановяването на по-редкия - черен лешояд, е идната стъпка, а заветната цел на природозащитниците е " връщането " на брадатия лешояд - знак на българската природозащита.
Защо изчезват санитарите на природата
Четири типа лешояди са обитавали българската природа доникъде на предишния век - белоглав, египетски, черен и космат. Днес към този момент тук гнездят единствено два от тях – белоглавият и египетският, популациите им трайно понижават.
Причините за намаляването на популациите са много. Една от главните аргументи за изгубването на двата типа – космат и черен, както и за фрапантното понижаване на останалите два типа европейски лешояди са огромните акции за контролиране числеността на вълците и лисиците още през 50-те години на предишния век. За задачата тогава са били употребявали стрихнинови примамки. През 80-те години е извършена нова " война " с хищниците и тогава са били употребявани най-вече упойващи субстанции. В днешно време главните проблеми пред тези птици са безпокойствие, бракониери, нарушаването и унищожаването на местообитанията, изгубването на обичайното пасищно отглеждане на животни и други Сред " модерните " закани за лешоядите са и вятърните паркове, считат природозащитните организации.
Въпреки че потреблението на отрова е неразрешено със закон, действително опасността остава и до през днешния ден.
За разлика от орлите, където заплахата от отравяне не е чак толкоз огромна, при лешоядите един случаен случай може да докара до гибелта на цялата колония, последният драматичен случай беше отравянето в Кресна предходната година. Причината е, че тези птици са " обществени ". Лешоядът кръжи към натрупа на животното, до момента в който не се събере цялата колония, която може да доближи до 30 - 40 индивида. Използването на отровни примамки към момента остава един от главните рискови фактори.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ