Първата любов – забравя ли се някога?
Първата целувка. Първият път. Първата обич. Първите пеперуди в стомаха. И първото заричане във честност. Първото същинско заричане. Първото отчаяние. Първата болежка.
Всеки път, когато се разделяш с любовен сътрудник боли, само че когато е за първи път, болката е особена. Непоносима. Запомняща.
Първата обич – не помни ли се в миналото тя? Възможно ли е да не изпитваме нищо към индивида, в който за първи път сме се влюбили по този начин мощно. Така същински. И да го заличим изцяло от съзнанието си? Сякаш в никакъв случай не е съществувал. Всички мемоари, моменти, усеща. Нима е допустимо да бъдат изцяло изтрити? Не мисля, че е възможно…
Представяме ти някои от аргументите, които демонстрират за какво не може да се не помни първата обич.
Любовта е била мощна
Първата обич ни кара да разбираме, че е допустимо да ни е грижа за някой различен по доста специфичен и невероятен метод. И в никакъв случай до преди да я срещнем, не сме предполагали, че сме способни на толкоз мощни усеща. Първата обич е разтърсваща, изпълва ни с разнообразни усеща и страсти. Със пристрастеност, неспокойствие, само че в това време изпитваме боязън. Първата обич вечно ни бележи. И в никакъв случай не сме същите след нея. Ето по тази причина не се не помни.
Първото отчаяние
С първата обич идва и първото отчаяние. Първата болежка. За първи път чуваме звука на разрушеното сърце. И си мислим, че не бихме оживели след него. Но уви. Животът продължава все пак. И даже да сме си мислили, че ще умрем от тъга, прекосяваме и през това. Но в съзнанието ни остава ясно загатна за тази обич и болката, която ни е донесла. Болка, която съвсем не ни е умъртвила. Нима се не помни тя?
Първата обич е била наивна
Първата обич на всеки човек постоянно е наивна. Тогава, когато я срещаме, възрастта и душeвността ни са прекомерно нежни. Все още светът на компликациите е бил чужд за нас. По времето на първата обич, всички сме гледали на живота през розови очила. И сме си мислили, че вечно ще останем с този човек, който по този начин наивно обичаме. Да но не. Минава време и връщаме лентата на живота ни обратно. И осъзнаваме какъв брой заблудени сме били в миналото. Клайв Луис е споделил: „ Един ден ще пораснеш толкоз, че ще започнеш още веднъж да четеш приказки. “ И в любовта е по този начин.
Първата обич трансформира
Още една причина, която те стопира да забравиш първата си обич е, че тя те е трансформирала. Любовта преобразява човек към по-добро. Може би след края на връзката ти с него те е боляло доста. Но тази връзка те е трансформирала. Дала ти е скъп урок, който постоянно ще си спомняш. Заедно със загатна за първата обич. Не е допустимо да забравиш този, който те е трансформирал. Нима е? Кажете ми в случай че сте съумели, тъй като аз не мога.
Раздяла принудително
Една доста справедлива причина, заради която в никакъв случай няма да забравиш първата си обич е в случай че връзката ви е завършила, само че не по ваше единодушие. Ако други хора са се намесили и разделили принудително, напълно обикновено е постоянно да помниш това момче. Момчето, с което си желала да бъдеш вечно. Но непознати хора са се намесили и са поставили завършек на връзката ви. Но не са съумели да убият любовта сред двама ви. Любовта, която и до през днешния ден е жива.
Да помниш твоята първа обич е мъчително, в случай че към момента изпитваш усеща към нея. Но в това време и прелестно, тъй като тя ти демонстрира, че в миналото си обичал и са те обичали същински. Първата обич е доказателство, че времето не може да изтрие нито спомените, нито възприятията. Те остават. И не. Не избледняват. Просто привикваме с тях. Свикваме с неналичието на обичания човек и се помиряваме, че той е към този момент непознати за нас. Че друга целува устните му и гали косите му. Често се чудим дали към момента си спомня за нас и дали изпитва нещичко. Въпроси, чиито отговори може би в никакъв случай няма да разберем. И ще останат мистерия за нас. А ти към момента ли обичаш първата си обич?
