Когато пиенето е „мноо яко нещо“: Как да говорим с децата за алкохола
Първата среща на 11-годишната Мира с алкохола е на Нова година – потайно детско напиване в кухнята, родителите пият в хола. Бърза помощ, повръщането и мъчителната промивка на стомаха по-късно са нейното персонално просветление що е то алкохол. Преди това е възприемала пиенето като „ мноо крепко нещо “ от света на възрастните.
Янко, 14г., също стига до Бърза помощ и промивка на стомаха след запознаването си с алкохола. Родителите на Янко не пият и не пушат. Той обаче самоуверено отпива от подадената бутилка водка на рожден ден на съученик, тъй като „ готините от класа “ пият, а той желае да е като тях.
Мира и Янко /реални лица с фиктивни имена/ не са изолирани случаи, те презентират един действителен проблем при децата: ранните опитности с алкохол и психоактивни субстанции.
Защо децата протягат ръка към алкохола?
Проблемът, несъмнено, е сложен – персонален и обществено дефиниран от културата, в която живеем, а тя, ще го кажа напряко – е огромен фен на алкохола.
Децата следят и подражават – по този начин порастват, по този начин се развиват като персони. Подражанието и несломимото детско любознание са мощни мотиватори за тях във всеки един аспект. И в случай че нямат отбрани и не знаят какви тъкмо са въздействието и следствията на нещото, към което по този начин нетърпеливо протягат ръка, е доста елементарно да тръгнат по кривия път.
Обкръжението е доста значимо, само че превесът е върху фамилната среда, постоянно. Родителите са най-важните възрастни, те дефинират първичните модели на държание на детето. То следи по какъв начин те поддържат връзка, по какъв начин приказват, по какъв начин се обличат, с какво и по какъв начин се хранят, попива в себе си визиите им за добро-лошо, трябва-не би трябвало, мога-не мога, красиво-грозно. Това, което детето вижда в фамилията си, това възприема за норма, копира и възпроизвежда тези модели в държанието си. После, тези показа се доразвиват от социума, където детето пораства.
Подражанието на възрастните е детският метод, то да се почувства пораснало: „ Възрастните пият и пушат. Аз, в случай че пия и пуша, ще съм като огромните “ - това е в визиите на детето. Ако фамилният модел съответствува с публичния модел – всички пият и пушат, детето още на 11 години, както Мира, ще посегне към алкохола.
В случая с Янко, моделът на подражателство е от обществената среда – яките съученици. Алкохолът не участва в дома му и за него е чужд, а непознатото постоянно притегля. Любопитство, съчетано с желанието да се хареса, да се впише в средата, са водещите претекстове за Янко.
Двете деца порастват в друга фамилна среда и претекстовете им към алкохола са разнообразни, само че общото при тях е неналичието на една съществена спирачка: информираността. И двете деца са на възраст, в която построяват лична преценка. Когато няма информация, няма вярна преценка, тогава информираността идва мъчително посредством персоналния опит.
Отговорността за това децата да бъдат осведомени към всички рискове е сложна – на фамилията, обществото и учебното заведение, само че главната отговорност е върху родителите. Родителят дефинира светогледа на детето. Но постоянно и самият родител се нуждае от информация, постоянно самият той не си дава сметка какъв брой е значимо да се приказва, приказва и приказва с детето за всички евентуални рискове в живота. И постоянно не знае по какъв начин да приказва с детето си.
Как да приказваме с децата за алкохола?
„ Мамо, баща отново ли е болен? “ Бащата на петгодишния Филип още веднъж има тежък махмурлук. Майката е затруднена какво да каже, по какъв начин да изясни, кого да пощади – престижа на бащата или детето пред истината. Избира бащата – по-лесния вид – и за следващ път лъже детето: „ Да, благо, баща е болен, и по тази причина не може да играете в парка “. И за следващ път Филип е отчаян.
Това е постоянно срещано в фамилиите, където се използва алкохол – казусът се отхвърля, родителите лъжат себе си и детето, всички живеят в неистина като баснята за щрауса, който си е заровил главата в пясъка и мисли, че се е скрил. Децата са интуитивни, умни, имат своя точна преценка за нещата. Подсъзнателно Филип знае че е лъган, само че в желанието си да бъде положително дете, се поддава на фамилната неистина. Прави се, че има вяра, само че е комплициран и това поражда в него неустановеност, подозрение в личните си чувства, става колеблив, нерешителен, нерешителен, натрупа напрежение и по този начин още от рано става предразположен на алкохол и други съблазни с неприятни последици.
Как е най-добре да постъпи майката на Филип? Да приказва искрено с него. Да му изясни за какво баща е болен и какво тъкмо значи алкохола: „ Баща ти пи доста алкохол и се напи. Алкохолът по този начин работи върху индивида – изначало е радостно, само че след това му става неприятно, губи надзор над себе си, не помни за дадените обещания, а на сутринта боледува. И ето по тази причина баща ти се усеща доста зле. Не е добре да се пие алкохол “. Ясно и тъкмо пояснение. Истината е изречена, казусът е изкаран на ярко. Филип към този момент знае, има нагледна картина до какво води пиенето на алкохол.
Всеки родител би трябвало да изясни персонално, ясно и навръх детето си какви са следствията и заплахите от алкохола и психоактивните субстанции. Светът става все по-опасно място, информацията е първата стъпка да предпазим децата си.
Превенция против всички типове зависимости
Добрият персонален опит е супер, само че информацията от родителя е първата стъпка от предварителна защита против всички типове зависимости – алкохол, марихуана, дрога, интернет.
Другата превантивна стъпка е развиване на детския свят – на ползи, гении, желания, умения, с цел да бъде цялостен светът на детето с неговите си неща. Спортът е наложителна причина за физическо, психическо и обществено развиване на детето. Заниманията с изкуство са метод то да показва себе си по своя неповторим метод. Ако се усеща добре в своя детски свят, със своите си ползи и фантазии, предпазено, несъмнено, прочувствено обгрижено, детето няма да има потребност да бяга от отрицателните страсти и да търси идентификация в алкохол и трева, без въобще да осъзнава какво значи това.
Ние, родителите, би трябвало да оказваме помощ на децата си да развиват гениите си, да вършат това, което обичат. Да им приказваме за хубостта и за заплахите на света, да не им оставяме психологично пространство и свободно време да залитат в рискова посока. Така децата ще се радват на своя детски свят, ще мечтаят и ще се борят да реализират фантазиите си, без бързат да пораснат и опитат от пороците на нас, възрастните.
Янко, 14г., също стига до Бърза помощ и промивка на стомаха след запознаването си с алкохола. Родителите на Янко не пият и не пушат. Той обаче самоуверено отпива от подадената бутилка водка на рожден ден на съученик, тъй като „ готините от класа “ пият, а той желае да е като тях.
Мира и Янко /реални лица с фиктивни имена/ не са изолирани случаи, те презентират един действителен проблем при децата: ранните опитности с алкохол и психоактивни субстанции.
Защо децата протягат ръка към алкохола?
Проблемът, несъмнено, е сложен – персонален и обществено дефиниран от културата, в която живеем, а тя, ще го кажа напряко – е огромен фен на алкохола.
Децата следят и подражават – по този начин порастват, по този начин се развиват като персони. Подражанието и несломимото детско любознание са мощни мотиватори за тях във всеки един аспект. И в случай че нямат отбрани и не знаят какви тъкмо са въздействието и следствията на нещото, към което по този начин нетърпеливо протягат ръка, е доста елементарно да тръгнат по кривия път.
Обкръжението е доста значимо, само че превесът е върху фамилната среда, постоянно. Родителите са най-важните възрастни, те дефинират първичните модели на държание на детето. То следи по какъв начин те поддържат връзка, по какъв начин приказват, по какъв начин се обличат, с какво и по какъв начин се хранят, попива в себе си визиите им за добро-лошо, трябва-не би трябвало, мога-не мога, красиво-грозно. Това, което детето вижда в фамилията си, това възприема за норма, копира и възпроизвежда тези модели в държанието си. После, тези показа се доразвиват от социума, където детето пораства.
Подражанието на възрастните е детският метод, то да се почувства пораснало: „ Възрастните пият и пушат. Аз, в случай че пия и пуша, ще съм като огромните “ - това е в визиите на детето. Ако фамилният модел съответствува с публичния модел – всички пият и пушат, детето още на 11 години, както Мира, ще посегне към алкохола.
В случая с Янко, моделът на подражателство е от обществената среда – яките съученици. Алкохолът не участва в дома му и за него е чужд, а непознатото постоянно притегля. Любопитство, съчетано с желанието да се хареса, да се впише в средата, са водещите претекстове за Янко.
Двете деца порастват в друга фамилна среда и претекстовете им към алкохола са разнообразни, само че общото при тях е неналичието на една съществена спирачка: информираността. И двете деца са на възраст, в която построяват лична преценка. Когато няма информация, няма вярна преценка, тогава информираността идва мъчително посредством персоналния опит.
Отговорността за това децата да бъдат осведомени към всички рискове е сложна – на фамилията, обществото и учебното заведение, само че главната отговорност е върху родителите. Родителят дефинира светогледа на детето. Но постоянно и самият родител се нуждае от информация, постоянно самият той не си дава сметка какъв брой е значимо да се приказва, приказва и приказва с детето за всички евентуални рискове в живота. И постоянно не знае по какъв начин да приказва с детето си.
Как да приказваме с децата за алкохола?
„ Мамо, баща отново ли е болен? “ Бащата на петгодишния Филип още веднъж има тежък махмурлук. Майката е затруднена какво да каже, по какъв начин да изясни, кого да пощади – престижа на бащата или детето пред истината. Избира бащата – по-лесния вид – и за следващ път лъже детето: „ Да, благо, баща е болен, и по тази причина не може да играете в парка “. И за следващ път Филип е отчаян.
Това е постоянно срещано в фамилиите, където се използва алкохол – казусът се отхвърля, родителите лъжат себе си и детето, всички живеят в неистина като баснята за щрауса, който си е заровил главата в пясъка и мисли, че се е скрил. Децата са интуитивни, умни, имат своя точна преценка за нещата. Подсъзнателно Филип знае че е лъган, само че в желанието си да бъде положително дете, се поддава на фамилната неистина. Прави се, че има вяра, само че е комплициран и това поражда в него неустановеност, подозрение в личните си чувства, става колеблив, нерешителен, нерешителен, натрупа напрежение и по този начин още от рано става предразположен на алкохол и други съблазни с неприятни последици.
Как е най-добре да постъпи майката на Филип? Да приказва искрено с него. Да му изясни за какво баща е болен и какво тъкмо значи алкохола: „ Баща ти пи доста алкохол и се напи. Алкохолът по този начин работи върху индивида – изначало е радостно, само че след това му става неприятно, губи надзор над себе си, не помни за дадените обещания, а на сутринта боледува. И ето по тази причина баща ти се усеща доста зле. Не е добре да се пие алкохол “. Ясно и тъкмо пояснение. Истината е изречена, казусът е изкаран на ярко. Филип към този момент знае, има нагледна картина до какво води пиенето на алкохол.
Всеки родител би трябвало да изясни персонално, ясно и навръх детето си какви са следствията и заплахите от алкохола и психоактивните субстанции. Светът става все по-опасно място, информацията е първата стъпка да предпазим децата си.
Превенция против всички типове зависимости
Добрият персонален опит е супер, само че информацията от родителя е първата стъпка от предварителна защита против всички типове зависимости – алкохол, марихуана, дрога, интернет.
Другата превантивна стъпка е развиване на детския свят – на ползи, гении, желания, умения, с цел да бъде цялостен светът на детето с неговите си неща. Спортът е наложителна причина за физическо, психическо и обществено развиване на детето. Заниманията с изкуство са метод то да показва себе си по своя неповторим метод. Ако се усеща добре в своя детски свят, със своите си ползи и фантазии, предпазено, несъмнено, прочувствено обгрижено, детето няма да има потребност да бяга от отрицателните страсти и да търси идентификация в алкохол и трева, без въобще да осъзнава какво значи това.
Ние, родителите, би трябвало да оказваме помощ на децата си да развиват гениите си, да вършат това, което обичат. Да им приказваме за хубостта и за заплахите на света, да не им оставяме психологично пространство и свободно време да залитат в рискова посока. Така децата ще се радват на своя детски свят, ще мечтаят и ще се борят да реализират фантазиите си, без бързат да пораснат и опитат от пороците на нас, възрастните.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ