Сензационна украинка на пулта на нова оперна постановка в Лиеж
Първата нова режисура за 2022 година на Кралската опера на Валония в Лиеж предложи забавна композиция от две едноактни опери в стила веризъм – „ Месецът на Мария “ на Умберто Джордано и „ Сестра Анджелика “ на Джакомо Пучини. Докато последната творба е познатата втора част на превъзходния „ Триптих “, то операта на Джордано е същинска необичайност. Първото осъществяване на 35-минутната творба е на 17 март 1910 година в Театро Масимо в Палермо дружно с „ Амика “ на Пиетро Маскани. Приемът е топъл и единствено след месец Маскани я дирижира в Рим дружно със своята „ Селска чест “. Впоследствие творбата потъва в забвение. Единствената модерна режисура е през 1998 на фестивала в Мартина Франка дружно с друга забравена опера на Джордано – „ Кралят “. В последните години се следи интерес от европейските театри към по-малко познати творби на композитора – през 2016 в Миланската Скала се игра „ Вечерята на шегите “, а през май тази година в Театро Реал в Мадрид Соня Йончева ще пее в концертно осъществяване на операта „ Сибир “.
Действието в „ Месецът на Мария “ протича навръх Великден. В този празничен ден бедната Кармела идва да посети сина си Нино – нейно извънбрачно дете, отглеждано от монахини в сиропиталище към манастир. Децата репетират песнопения в чест на настъпващия месец на Дева Мария – по католическа традиция това е месец май. Монахините оповестяват на игуменката, че детето е умряло предходната нощ. Жените вземат решение да скрият трагичната новина от Кармела. В операта на Пучини Анджелика също е родила дете от извънбрачен съюз, след което е принудена да постъпи в манастир, с цел да измие позора, нанесен върху достойнството на аристократичния ѝ жанр. И нейната рожба не доживява до юношество.
Начело на постановъчния екип бе Лара Сансоне. В интерпретацията си на „ Месецът на Мария “ италианката се въодушевява от атмосферата и фамилните обичаи на родния си град Неапол. Литературният първоизточник на Салваторе Ди Джакомо е написан на неаполитански акцент. Сценографията на Франческа Меркурио изобразява двора на духовната обител, като пулсиращият градски живот зад стените се усеща осезаемо в държанието и настроенията на дамите. Монахините са тясно свързани с външния свят. Дворът е отрупан с красиви пролетни цвята. В тази ведра и светла конюнктура е разказана тъжната майчина обич на Кармела.
Съвсем друга е театралната конюнктура при „ Сестра Анджелика “. Отшелническият живот на монахините протича надалеч от градския звук и хорска суетност. Ежедневие, построено от строги правила, дисциплинираност, преклонен труд и ясно дефинирана подчиненост. Виждаме една затворена религиозна общественост. Анджелика, която е видяла детето си единствено един път при раждането, е посетена от вуйна си за първи път след седем години. Режисьорският прочит е с очебийно внимание към детайлите в либретото и почит към музикалния текст.
В спектакъла на 29 януари в двете централни функции се изяви Серена Фарнокия. Италианското сопрано има прекрасен поетичен, пробивен глас, воден от певицата със солидна техника. Според мен Фарнокия по-убедително пресъздаде натурата на рационално мислещата Кармела. Централно място в операта заема разказът на героинята, описващ условия, принудили дамата да остави детето си. Партията е къса, само че с доста сложна и наситена теситура. В по-сложния, тайнствен облик на Анджелика, тонът на сопраното още веднъж бе експресивен, само че ми се стори, че вокалната линия можеше да получи повече независимост и просторност, изключително в последните няколко страници на партитурата.
Известната литовска певица Виолета Урмана също извърши две партии. В първата част мецосопраното изобрази релефно положителната и състрадателна игуменка, а след паузата бе импозантна вокално и актьорски като безчувствената и жестока Принцеса – вуйна. Срещата ѝ с Анджелика е сърцевината на операта. Старата жена идва по чисто на практика аргументи – племенницата ѝ би трябвало да подпише документ, с който се отхвърля от своя дял от бащиния парцел. В по-малките функции отлично усещане остави Сара Лаулан като Сестра Пациенца и Сестрата Наставница. Запомняща се бе и Моргейн Хейсе в функциите на Сестра Челесте и Сестра Дженовиефа.
Прекрасно прозвучаха младите гласове на детския хор към Операта в Лиеж в църковните песни в творбата на Джордано, както и на дамския хор в късия шедьовър на Пучини.
В съвсем изцяло дамския постановъчен и изпълнителски състав, проминентно място зае и диригентката Оксана Лынив. Украинката нашумя през 2021 година, когато направи сензация като първата жена, застанала на пулта на Вагнеровия фестивал в Байройт. Миналото лято Лынив управлява новата режисура на „ Летящият холандец “ на именития зелен рид. Диригентката е работила като помощник на Кирил Петренко в Баварската опера в Мюнхен. От тази година амбициозната украинка пое поста на основен музикален шеф на Театро Комунале в Болоня – първата жена, заемаща такава служба в италиански спектакъл.
В Лиеж Лынив построи безапелационно наситения, богат, веристичен тон в двете опери, като акцентира повече върху симфоничния аспект, в сравнение с върху театралността на творбите. Операта на Джордано има забавна оркестрова партия. В нея се откроява красивото интермецо, приканващо фена за размисъл след описа на Кармела. Подобен оркестров миг намираме и при „ Сестра Анджелика “, със същото трагично значение.
Две произведения, описващи тъжните ориси на две майки, белязани от толкоз присъщата за целия оперен род тематика на опълчването на откровените и неподправени човешки усеща против неумолимите фамилни, публични и религиозни закони.
Снимки: J. Berger / Opéra Royal de Wallonie - Liège
Действието в „ Месецът на Мария “ протича навръх Великден. В този празничен ден бедната Кармела идва да посети сина си Нино – нейно извънбрачно дете, отглеждано от монахини в сиропиталище към манастир. Децата репетират песнопения в чест на настъпващия месец на Дева Мария – по католическа традиция това е месец май. Монахините оповестяват на игуменката, че детето е умряло предходната нощ. Жените вземат решение да скрият трагичната новина от Кармела. В операта на Пучини Анджелика също е родила дете от извънбрачен съюз, след което е принудена да постъпи в манастир, с цел да измие позора, нанесен върху достойнството на аристократичния ѝ жанр. И нейната рожба не доживява до юношество.
Начело на постановъчния екип бе Лара Сансоне. В интерпретацията си на „ Месецът на Мария “ италианката се въодушевява от атмосферата и фамилните обичаи на родния си град Неапол. Литературният първоизточник на Салваторе Ди Джакомо е написан на неаполитански акцент. Сценографията на Франческа Меркурио изобразява двора на духовната обител, като пулсиращият градски живот зад стените се усеща осезаемо в държанието и настроенията на дамите. Монахините са тясно свързани с външния свят. Дворът е отрупан с красиви пролетни цвята. В тази ведра и светла конюнктура е разказана тъжната майчина обич на Кармела.
Съвсем друга е театралната конюнктура при „ Сестра Анджелика “. Отшелническият живот на монахините протича надалеч от градския звук и хорска суетност. Ежедневие, построено от строги правила, дисциплинираност, преклонен труд и ясно дефинирана подчиненост. Виждаме една затворена религиозна общественост. Анджелика, която е видяла детето си единствено един път при раждането, е посетена от вуйна си за първи път след седем години. Режисьорският прочит е с очебийно внимание към детайлите в либретото и почит към музикалния текст.
В спектакъла на 29 януари в двете централни функции се изяви Серена Фарнокия. Италианското сопрано има прекрасен поетичен, пробивен глас, воден от певицата със солидна техника. Според мен Фарнокия по-убедително пресъздаде натурата на рационално мислещата Кармела. Централно място в операта заема разказът на героинята, описващ условия, принудили дамата да остави детето си. Партията е къса, само че с доста сложна и наситена теситура. В по-сложния, тайнствен облик на Анджелика, тонът на сопраното още веднъж бе експресивен, само че ми се стори, че вокалната линия можеше да получи повече независимост и просторност, изключително в последните няколко страници на партитурата.
Известната литовска певица Виолета Урмана също извърши две партии. В първата част мецосопраното изобрази релефно положителната и състрадателна игуменка, а след паузата бе импозантна вокално и актьорски като безчувствената и жестока Принцеса – вуйна. Срещата ѝ с Анджелика е сърцевината на операта. Старата жена идва по чисто на практика аргументи – племенницата ѝ би трябвало да подпише документ, с който се отхвърля от своя дял от бащиния парцел. В по-малките функции отлично усещане остави Сара Лаулан като Сестра Пациенца и Сестрата Наставница. Запомняща се бе и Моргейн Хейсе в функциите на Сестра Челесте и Сестра Дженовиефа.
Прекрасно прозвучаха младите гласове на детския хор към Операта в Лиеж в църковните песни в творбата на Джордано, както и на дамския хор в късия шедьовър на Пучини.
В съвсем изцяло дамския постановъчен и изпълнителски състав, проминентно място зае и диригентката Оксана Лынив. Украинката нашумя през 2021 година, когато направи сензация като първата жена, застанала на пулта на Вагнеровия фестивал в Байройт. Миналото лято Лынив управлява новата режисура на „ Летящият холандец “ на именития зелен рид. Диригентката е работила като помощник на Кирил Петренко в Баварската опера в Мюнхен. От тази година амбициозната украинка пое поста на основен музикален шеф на Театро Комунале в Болоня – първата жена, заемаща такава служба в италиански спектакъл.
В Лиеж Лынив построи безапелационно наситения, богат, веристичен тон в двете опери, като акцентира повече върху симфоничния аспект, в сравнение с върху театралността на творбите. Операта на Джордано има забавна оркестрова партия. В нея се откроява красивото интермецо, приканващо фена за размисъл след описа на Кармела. Подобен оркестров миг намираме и при „ Сестра Анджелика “, със същото трагично значение.
Две произведения, описващи тъжните ориси на две майки, белязани от толкоз присъщата за целия оперен род тематика на опълчването на откровените и неподправени човешки усеща против неумолимите фамилни, публични и религиозни закони.
Снимки: J. Berger / Opéra Royal de Wallonie - Liège
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ