Първата и може би най-съществена от новите реалности в света

Първата и може би най-съществена от новите действителности в света е резултатът от президентските избори в Съединени американски щати. Предварителната стратегия на новоизбрания президент Джозеф Байдън демонстрира нов курс в американската геополитическа тактика. Новият президент демонстрира, че сигурността на Съединени американски щати е в директна взаимозависимост от неговите съдружници и ще ускорява ролята на НАТО. Засилват се и уговорките към  Европейски Съюз, което  без подозрение е удар върху популистките и националистически трендове. Ясно е, че ще бъде насърчено и разширение на Европейски Съюз в посока Западни Балкани, със усилване на позициите на Брюксел за сметка на националните държавни управления. В предизборната платформа на Байдън се споделя, че триадата САЩ-ЕС-Великобритания ще бъде в основата на противодействието против китайската и съветската геополитически експанзии.

Втората значима световна геополитическа наклонност е връщането на Русия като световен артист. В тактиката на Русия са заложени три съществени фокуса - Европейски Съюз, Евразия, Тихоокеанският район. За Европейски Съюз се планува политика на съдействие, въпреки че множеството анализатори преглеждат концепцията за " Трите морета " на Европейски Съюз като опит за хигиеничен кордон към Русия. По принцип Кремъл не толерира милитаризацията на страните от НАТО край съветската територия, по тази причина и би трябвало да се подхожда доста деликатно към бъдещите проекти за развиване на процесите за милитаризация на Балканите. Най-вероятно няма да има обструкции, в случай че въоръжението е от по-старо потомство и не надвишава избрани контрактувани стойности.

Проектът " Евразия " поражда много спорни изказвания от разнообразни анализатори. Според едни той е несполучлив. Според формалните управляващи обаче, това е сполучлив план и в поддръжка могат да се приведат няколко образеца. Първо, Русия трайно се настанява в Близкия изток и Кавказкия район. Силно се разклати и въздействието на Съединени американски щати след интервенцията по основаването у Турция на чувството за районна мощ и независим състезател. Така Русия последователно основава една зона на сигурност от юг.

Второ, планът " Евразия " ускори ролята на Русия на водеща мощ в Близкия и Средния изток. Вече стана ясно, че каквито и процеси да текат, в последна сметка, тяхното решение се реализира със съдействието на Русия. Повечето от страните в тези райони са мощно повлияни от културата, военното строителство, даже и в политическото ръководство от традициите от някогашния Съветски съюз. Това ги кара да бъдат по-податливи на съветското въздействие и прекомерно подозрителни към влияние от Съединени американски щати или Европейски Съюз.

Третата значима геополитическа наклонност е обвързвана с самодейността на Китай " Пояс и път " (Belt and road initiative - BRI). Китай упорства това да бъде икономическа самодейност, само че без подозрение участват и цели, свързани с защитата и сигурността.

В районен аспект се открояват най-малко два районни значими фактора, които имат несъмнено значение за България - Иран и Турция. Иран е фактор, който може да въздейства върху избрани процеси в Близкия и Среден изток. Турция също има своите упоритости в тези райони, както и на Балканите, което има директно отношение към политиката на България. Засега обаче Турция е огромният губещ в процесите в Близкия изток. Вътрешните проблеми неизбежно постановат на  президента Реджеп Ердоган да търси някакъв триумф в интернационален проект. Като се има поради, че Европейски Съюз има доста мощни позиции на Балканите, малко евентуално е Турция да търси някакви триумфи в западна посока.

Остава да търси някакво решение още веднъж в Близкия и Среден Изток. Това може да бъде реализирано единствено благодарение на Русия, в случай че не носи вреди на нейната политика в региона.  

Как това рефлектира върху страната ни?

Страната ни не е нито по упоритости, нито по благоприятни условия независим фактор и в Близкия изток, а за жалост и на Балканите. Засега резултатите от политиката на България и обстоятелствата демонстрират непретенциозен или съвсем никакъв принос.  Известен е фактът, че значимостта на една страна в даден съюз зависи от нейната стопанска система, степента на развиване на демократичните процеси и военната мощност. На настоящия стадий България не може да се похвали с огромни достижения нито в икономическата сфера, нито в развиването на демократичните промени, нито със мощна и боеспособна войска.

Фокусът на тази публикация е върху въоръжените сили, по тази причина и анализите са лимитирани в тази област. Известни са самодейностите на Европейски Съюз в региона на защитата и развиването на отбранителната индустрия. България нито има някакъв значителен принос, нито прави опити да бъде част от процесите. Подобна е и ролята на страната в НАТО. Вече толкоз години България е член на Алианса, а към момента не може да покрие условията за пълноценно присъединяване в груповата защита. След толкоз години участие, България към момента не може да заеме най-малко една позиция в командната верига, която да ни включи в огромната военна машина на НАТО. Позициите, които се заемат, са на щабни офицери, които са реализатори на към този момент взети решения. Показателен образец за политическо и военно късогледство е и присъединяване в задачи зад граница без ясни политически цели и стопански изгоди. Единствените позитивни резултати са констатациите, че степента на оперативна съгласуемост е ниска, въоръжението и техниката не дават отговор на сегашните условия за осъществяване на интервенциите, а логистиката е под всякаква рецензия.

Официално самопризнание за неприятното положение на въоръжените ни сили е и последният отчет от 2019 година за " Състоянието на защитата и въоръжените сили на Република България ". В него напълно искрено се признава, че Министерството на защитата не е в положение да реши проблемите с некомплекта на Българската войска, обезпечаване на изправна техника и въоръжение за формированията и осъществяването на конституционното обвързване на въоръжените сили за отбрана на суверенитета и териториалната целокупност на страната. За никой не е загадка, че към този момент години наред въоръжените сили изпитват дефицит на фрагменти в границите на 30%, което автоматизирано ги слага в графата небоеспособни. Като се добави и неизправната техника и невъзможността за доокомплектоване даже в спокойно време, то всеки може да си направи изводите за опциите на нашите въоръжени сили. Връх на тази управническа отпадналост на Министерството на защитата е признанието в Доклада за 2019 година, че е отказано присъединяване в учения заради неизправна техника или други аргументи.

Какви заключения могат да се създадат и пред какви провокации се изправят нашите въоръжени сили? Първият извод е, че несъмнено участието на България в НАТО и Европейски Съюз има позитивно въздействие върху опазване на националния суверенитет и териториална целокупност на страната ни.

Първото предизвикателство, което произтича от това обаче е нуждата България да дефинира ясно своите военни, политически и стопански цели и те да бъдат ясно изложени в тези организации.

На второ място стои предизвикването за същинска интеграция в тези съюзи и действителен принос за тяхното развиване.

Вторият извод, който се постанова е, че въоръжените сили на България не могат да дадат съответен отговор на актуалните провокации, което предопределя и техните лимитирани благоприятни условия за осъществяване на предоставените им задачи и задания.

От този извод произтичат няколко провокации. На първо място е казусът за същинското положение на въоръжените сили и вероятностите за тяхното развиване и потребление през идващите 10-15 години. На второ място стои въпросът за модернизацията на въоръжените сили (не става дума единствено за превъоръжаване) и тяхното същинско консолидиране в плановете на Европейски Съюз и структурите на НАТО.

Какво може да се направи, съгласно мен? Първата и най-важна стъпка е да се даде явен отговор на въпроса " Какво е положението на въоръжените сили? ". Отговорът може да бъде даден с един същински обзор на защитата. Като споделям същински, имам поради да се види действителното положение на всяко едно формирование.

Втората значима стъпка е да се откри салдото сред политическото управление и военната експертиза в Министерството на защитата и военните щабове. Това постанова преосмисляне на политиката за цивилен надзор, трансформирал се апропо в произвол, в Министерството на защитата. Време е да се наложи на политическото управление на Министерството на защитата да носи отговорност за своите дейности както във връзка с консумиране на ресурсите, по този начин и за нерешаване на проблемите по положението на въоръжените сили.

Третата значима стъпка е обвързвана с модернизацията на въоръжените сили. Под рационализация в тази ситуация се схващат огромни промени както по равнища на ръководство, по този начин и по предопределение с отчитане на бъдещите политически, стопански и военни промени. Тук ми се желае да откроя няколко момента. Първият е обвързван с промени в нормативната уредба и поднормативните актове, отнасящи се до защитата и въоръжените сили. Това би следвало да постави ред най-много в отговорността на избрани длъжностни лица и органи за ръководство за реализация на политиката в защитата. Трябва да се даде отговор и на въпроса " по какъв начин се действа в условия на криза/военен спор със чиновниците, които са по Закона за държавния чиновник или по Кодекса на труда? ".

На второ място следва да се сложи въпросът за структурата на Министерството на защитата и организационното създаване на въоръжените сили. Ясно е, че сегашната беззащитност на Министерството на защитата се корени в неговата конструкция и правила на работа. Не наподобява и доста безапелационно да се твърди, че въоръжени сили като нашите се нуждаят от толкоз на брой и с неразбираеми връзки на зависимост и ръководство командни равнища. Важен наподобява и въпросът за съотношението на административни структури към военни формирования. Открит остава и въпросът " Как висши чиновници в Министерството на защитата могат да заемат високи постове без да имат каквато и да е военна просветеност или експертиза? ".

Трето, въпросът за метаморфоза на системата за обучение и подготовка във въоръжените сили, както и развиването на научните проучвания за потребностите на защитата би трябвало да откри съответен отговор. Това постанова главно преразглеждане на самата философия на военното обучение и научно-изследователска работа.

Накрая, само че не на последно място, отговор би трябвало да се откри и на въпроса за запаса на въоръжените сили.

В умозаключение може да се каже, че без значение от към момента неразбираемата обстановка за блоково преразпределение на света, за ориста на националната страна, то страните или блоковете ще организират своя политика и в нея неизбежно ще участва и въоръженият детайл. Това неизбежно постанова пред България и нуждата от поддържането на такива въоръжени сили, които да дават отговор на политическите цели и икономическите планове на страната ни.