Първа и основна стъпка в провеждането на каквото и да

Първа и съществена стъпка в провеждането на каквото и да било лекуване съставлява единодушието на пациента за реализирането му. След като болният е бил допустимо най-обективно и добре осведомен за естеството на болестта, изгодите и рисковете от възможна терапия и какво може да се чака от нея, негово право е както да одобри, по този начин и да откаже препоръчаните му диагностични и лечебни мероприятия.

Важното е пациентът да е добре осведомен и да е кадърен да осъзнае смисъла и следствията за него и близките от неговия избор. Какво се случва обаче, в случай че пациентът е психологично болен?

Законодателството контролира и подсигурява спазването на гражданските права и свободи на всички участници в обществото, включитело и на пациента с психологично заболяване. Подлагането на медицински действия за определяне и лекуване на психологично разстройство може да се осъществя само при условия и ред, избрани със закон.

Основни правила при лекуването на пациенти с психологични болести са:
Минимално ограничение на персоналната независимост и ценене правата на пациента; Намаляване на институционалната взаимозависимост на психологично болните от дълготрайно болнично лекуване, до колкото това не опонира на одобрените медицински стандарти.

Мярката на наложително лекуване се употребява по отношение на лицата, които към този момент са имали противообществени прояви. На наложително лекуване подлежат заболели, които нямат сходни действия, само че отхвърлят да се лекуват, макар че се нуждаят от лекуване или съставляват сериозна опасност за евентуално правно нарушаване.

Задължително лекуване

Когато лекарят счита да предложи някого за наложително лекуване, той се управлява от степента и типа на риска.

Пациентът е рисков за себе си , когато съществува заплаха за автоагресивни прояви, суицидни действия, при неспособност независимо да задоволява потребностите си и да пази обществените си, професионални и имуществени ползи.

Риск за близките има, когато психологично болният заплашва или поврежда личността им, гражданските им права и собствеността им.

Свързани публикации.. Подход към експанзията в психиатрията 0 На дъното сме в Европейски Съюз по психиатрична грижа 0 Антисоциално и гранично личностово разстройство 0

Степента на риска може да бъде избрана като:

Висока – при към този момент осъществени прояви на тежко антисоциално държание и при съществуване на болестно несъмнено държание с интензивни болестни синдроми – налудности и халюцинации да вземем за пример. Средна – при осъществени публично рискови дейности, които обаче не са тежки правонарушения. Ниска – при леки публични рискови дейности и когато въздействието на заболяването върху държанието на пациента е лимитирано и нищожно.

При висока степен на риск психиатърът упорства за настаняване пациента в психиатричен стационар по неотложност. При междинна – прави се опит да склони пациента да постъпи непринудено за лекуване в стационар и при крах уведомява околните и прокоратурата за положението му. При ниска степен на риск се прави опит пациентът да се съгласи на лекуване – било то в стационар или амбулаторно – и при отвод – уведомява околните за нуждата от лекуването.

Принудително лекуване

Психично болните, които са направили публично рискови действия, не се санкционират и осъждат, а по преценка на съда и въз основа на съдебнопсихиатрично освидетелстване по отношение на тях се ползват насилствени медицински ограничения. Лечението, прекратяването и изменянето на постановената насилствена здравна мярка се прави от съда, когато това се постанова от настъпила смяна в положението на болния или от потребностите на неговото лекуване.

След приключване на шестмесечен период от настаняването в лечебното заведение съдът се произнася за преустановяване, продължение или заместване на насилственото лекуване.

Принудителното лекуване на наказаните на отнемане от независимост се организира по време на осъществяване на наказването, като срокът му се приспада от периода на лишаването от независимост.

Предприемането на ограничения за краткотрайно физическо ограничение се постанова при разрастване на остри положения, представляващи директна и непосредствена заплаха за личното здраве и живот или за здравето и живота на другите пациенти и личния състав. Тези ограничения се ползват превантивно и единствено като причина за основаване условия за осъществяване на интензивно лекуване, без да го заместват. Видът и методът за използване на ограничения за физическо ограничение се дефинират с одобрени медицински стандарти.

4291