Антарктида е място, където полярните астрономически проекти се реализират с

Антарктида е място, където полярните астрономически планове се осъществят с доста по-голяма акуратност, показва екипът на инженер Ивайло Начев. В момента той се намира на българската антарктическа база „ Св. Климент Охридски “ на о. Ливингстън и към този момент е събрал данни за слънчевите експлоадирания, които разрешават да се създадат съответни изводи за техните видове.

„ Антарктида е открита лаборатория с невисок промишлен звук и спокоен радиочестотен набор “, разяснява Начев пред Българска телеграфна агенция. „ С нашите данни за слънчевата сила сме с едни гърди напред пред народи, които учат тези процеси от десетилетия. “

Ивайло Начев е основен помощник във Факултета по телекомуникации към Техническия университет – София. Той работи в региона на радиокомуникациите и телекомуникационните технологии и е началник на радиоклуба на университета.

В момента Начев е в Антарктида по план, осъществен взаимно с Института по астрономия, радиотелескопа ЛОФАР (LOFAR) и Висшето военноморско учебно заведение. Целта на плана е обогатяване на научните знания за галактическото време и слънчево-земните връзки, като той към този момент дава значими резултати.

Началният стадий на плана включва планиране на оборудването, което все още към този момент е инсталирано на о. Ливингстън, наоколо до българската база.

„ По време на 33-тата експедиция организирахме първите си опити “, означи Начев и добави, че с помощта на мониторинга през предходната година екипът към този момент разполага с изцяло функциониращо съоръжение и извънредно скъпи данни.

„ Радиочестотният набор на Антарктида е извънредно чист.(...) Антарктида е открита лаборатория с невисок промишлен звук и спокоен радиочестотен набор “, уточни той и добави, че техните системи изследват слънчевата интензивност точно в радиочестотния набор.

Начев посочи, че проучванията се организират в честоти, в които работят всички информационни устройства, улесняващи всекидневието ни, само че които в това време основават съществени разстройства за сходен вид научни наблюдения.

„ Например честотите, на които работят отдалечените ни ръководства за колите, могат да дадат разстройства по време на такова премерване и да не можем да го обобщим и конкретизираме към несъмнено слънчево събитие “, изясни той.

Първата част от плана е ориентирана към разкриване на слънчеви експлоадирания по време на слънчеви изригвания, обособяване на коронална маса и други процеси, свързани с нарасналата интензивност на Слънцето. По думите му се записва радиосигнал, който при разкриване от тяхната система и сходни системи демонстрира, че всяко съответно слънчево събитие има повтарящ се темперамент.

„ Улавяйки това радиоехо от Слънцето, ние можем да го обобщим за съответни слънчеви събития, като цяло “, акцентира Начев.

Паралелно с това друга система изследва по какъв начин слънчевите експлоадирания въздействат непосредствено върху земната йоносфера и коя нейна част е най-силно наранена. „ Отделно следим земното магнитно поле и по какъв начин се трансформира по отношение на експлоадиранията “, добави той.

По думите му планът дава опция за събиране на неповторими данни за районното и локалното магнитно поле на о. Ливингстън.

Начев уточни, че най-голямото достижение на екипа е записаното сред 16 и 19 януари мощно слънчево изригване, при което K-индексът – параметърът за премерване на слънчевата интензивност – е бил над 9.

„ Имаше огромни полярни сияния, даже в България, както и нарушаване на навигационните системи и че те имат много положителни данни за определянето и характерностите на изригването “, уточни той и добави: „ Тези събития нарушават връзката в аерокосмическото инженерство, авиацията и спешната връзка, както и навигационните системи. “ По думите му събраните данни способстват и за по-точното прогнозиране на слънчевата интензивност.

Начев означи, че екипът се надява в бъдеще да построи повече измервателни станции освен в България и Антарктида, само че и да сътвори световна мрежа от сходни системи.

Адмирал Боян Медникаров, който също посети българската база „ Св. Климент Охридски “ тази година, и Ивайло Начев развяха знамето на първия полярен астрономически план на България и приканиха възпитаници и студенти да аплайват за присъединяване в него.

отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна. Плавателният съд дойде във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 година след едномесечно корабоплаване през Атлантическия океан.

През февруари 2024 година националната осведомителна организация на България откри подобен и в българската антарктическа база „ Св. Климент Охридски “ на остров Ливингстън. Генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев заяви преди четвъртото корабоплаване до Антарктида на НИК 421 на 7 ноември предходната година, че националната информационна организация ще изпрати собствен специфичен сътрудник през януари-февруари 2026 година

Пресклубовете съществуват с помощта на безвъзмездната поддръжка на българския научноизследователски транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “ и на българската база „ Св. Климент Охридски “ с предоставените пространства, които се прибавят към другите 41 национални пресклубове (33 в България, седем отвън страната в прилежащи страни и в страни с огромни български общности и един мобилен Национален пресклуб на книгата), акцентира Вълчев тогава.

Материалите на специфичните репортери на Българска телеграфна агенция на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в специфичната тематична графа на български и британски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат свободно да се употребяват от всички медии с позоваване на Българска телеграфна агенция. Кирил Вълчев напомни, че с помощта на своите репортери Агенцията е измежду първите резултати в търсачка на Гугъл при търсене с израза Antarctica correspondent.