Марио Драги: За да се превърне в глобална сила, Европа трябва да се федерализира
Европа би трябвало да реши дали желае да остане единствено огромен общ пазар, или да се трансформира в световна мощ, като за задачата е нужен преход от конфедеративен към федерален модел. Това съобщи някогашният италиански министър-председател и някогашен ръководител на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги при връчването му на почетното звание " лекар хонорис идея " от университета в Льовен, Белгия, предадоха АПА и Българска телеграфна агенция.
По думите на Драги измежду всички участници на световната сцена, които през днешния ден се намират сред Съединени американски щати и Китай, само европейците имат капацитета да се трансфорат в независима и значима мощ. Той акцентира, че в областите, в които Европа към този момент е федерално проведена – като търговията, конкуренцията, вътрешния пазар и паричната политика – Европейският съюз се възприема в интернационален проект като обединен и почитан сътрудник.
Драги напомни, че през 2024 година е показал отчет по поръчка на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, в който се показва нуждата Европейският съюз да стане доста по-иновативен, с цел да остане конкурентоспособен по отношение на Съединени американски щати и Китай.
Предупреждение за деиндустриализация
Бившият италиански министър председател предизвести и за рисковете, произлизащи от разпадането на досегашния международен ред. Според него той не се е сринал поради неправилни илюзии, а главната заплаха се крие в това какво ще го замести. Среда с по-малко интернационална търговия и по-слаби правила би била сложна, само че преодолима, уточни Драги.
По-сериозният риск, по думите му, е Европа да се окаже по едно и също време подвластна, разграничена и деиндустриализирана. Той акцентира, че Европа, която не е в положение да пази личните си ползи, в дълготраен проект няма да може да запази и своите полезности.
Значение на взаимните дейности
Драги посочи, че взаимните дейности на европейско равнище могат да основат ново възприятие за самонадеяност и взаимност и да слагат основите за бъдещото развиване на континента. Като образец той уточни метода, по който Европейски Съюз е реагирал на стратегически провокации, в това число обстановката към Гренландия.
По думите му решението да се отстоява обща позиция, вместо да се отстъпва, е изисквало явен стратегически разбор и координирани дейности, които са довели до равнище на взаимност и социална поддръжка, изглеждали мъчно постижими в предишното.
