Партийните заготовки крачат към новите листи. Колелото на политическото нагаждачество

Партийните заготовки крачат към новите листи. Колелото на политическото нагаждачество продължава да се върти.

Партийна алхимия
(фрагмент)

Живееше в една от тези страни непретенциозно, безшумно, дисциплинирано момченце. То не блестеше с никакви особени качества, нито демонстрираше някакъв незабравим гений в каква да е област. То даже не знаеше, че най-големият му гений щеше да се окаже точно неналичието на всевъзможен гений. И тъй като момченцето нямаше независим разум, и не можеше нищо да взема решение със личната си глава, то естествено стана член на съответната партия, където единствената му функционалност беше да гласоподава за всеки, който е най-силен сега. Междувременно момченцето почувствува някакъв книжовен напор, който се изрази във взимане на тапия по лингвистика и пописване из вестниците на някоя мършава дописка. До този миг никой не бе забелязал неговото битие, тъй като в литературно-художествен смисъл той беше еднакъв на безспорното нищо. Но какъв шанс в действителност е да си чиста нула! По някакъв мотив режимът извърши чистка на цяла редколегия, където някои хора се бяха пробвали да пишат това, което мислят. Двама или трима от тях се бяха оформили като не изключително приятни за управлението персони. И по тази причина инстинктивно търсенето на техни заместници се трансформира в търсене на обезпечено нищожество. И ето, нечии наблюдателни очи съумяха да доловят нулевата стойност на нашето момченце. „ Ние сме в положение да дадем смисъл на всяка нула, като сложим пред нея цифрата, която ни би трябвало! “

Разбира се, когато назначават НИЩОТО поради качеството му на НИЩО, авансово го афишират за НЕЩО.

Цялата мощна машина на системата стартира да работи за основаването на име, престиж, известност на новоизкалъпения значим приятел Д. По-опитни приятели се заемат да му оказват помощ да понапише някакво и друго произведение – статийки, очерци, беседи, че даже и романче. Няма никакво значение, че всичкото е ала-бала-портокала. Критиците от всевъзможни издания, правилни на системата (критиците също в огромното си болшинство са алхимически превърнато НИЩО в НЕЩО), се втурнаха да разгласяват обемисти публикации за забележителните качества на писанията на другаря Д. Изведнъж се оказа, че той имал особена дълбочина на мисълта, че изразните му средства били ЗАГАДЪЧНО елементарни, че речта му била ЗВУЧНО КРАСИВА, че той разравял корените на родния си край и внасял нов цвят върху палитрата на родната книжнина…

И откакто новооткритият създател и значим член на значима редколегия получи толкоз доста похвали за своето несъмнено творчество, следваше да му се даде и премия. Въпреки че в комисията за премиите имаше някакви подозрения, те бързо бяха смачкани от „ пътеводната звезда “ на новата персона. Той беше награден и провъзгласен за откритието на годината. Оттук нататък нещата се развиха като по ноти. Другарят Д. стана партиен секретар на значим институт, където цялата му работа беше както и преди – да бъде дисциплиниран, безотказен робот на ония, които го бяха трансформирали от НИЩО в НЕЩО. Едно нещо той знаеше доста добре, от време на време даже го съзнаваше с прекомерно мъчителна болка; че без неговите повелители, без могъщата магия на системата той би си останал за цялостен живот едно непретенциозно, неусетно нищо.

„ Аз всичко дължа на тази система и съм подготвен да умра за нея! Системата ме направи това, което съм! “ – произнасяше гордо той в своите речи пред младите си почитатели от комсомола.

Той беше към този момент в номенклатурния лист, явяваше се по коктейли и приеми – понапълнял, със самочувствие на приет талант, със замислеността на жител, от който зависят доста неща, с жестове на състрадание, с няколко добре заучени смешки, с добър боеприпас от цитати и даже (какъв шик) намек за самоирония… Той беше триумфиращият триумф на партийната алхимия.

Последваха лауреатства, дъжд от медали и трофеи – заслужил, национален – снимки по вестниците и така нататък Неговата основна опора към този момент бяха няколкото дузини персони, партийно произвеждане: еднообразно безлични, еднообразно бездарни, еднообразно послушни, еднообразно тщеславни. Всички те бяха свързани в бетонно здрав съюз. Глупостите, които другарят Д. пишеше или споделяше, се отпечатваха в списанието на другаря В., минаваха по радиото в отдела на другаря Г., биваха рецензирани от другаря Ж., докладвани пред огромното шефство от другаря З. и прочие по правилото на скачените съдове. Обратното, всеки опит за рецензия против другаря Д. биваше надлежно смачкван от всички останали негови апапи.

Понеже, макар високото си състояние, вътрешно той си оставаше НИЩО, системата в никакъв случай не се почувствува застрашена от него. Затова тя обилно го ползуваше и обилно го възнаграждаваше. Той не можеше да я изненада с нищо неприятно, защото той не излъчваше нищо свое, а единствено отразяваше нейната светлина. Другарят Д. беше изпращан с дипломатически задачи, водеше значими делегации на Запад и на Изток, обядваше и вечеряше с видни държавници и името му беше във вестниците. Той беше персона, тъй като представляваше цяла страна, цялостен режим и даже някои непознати представители смятаха неговото явна дребнавост и персонална безцветност за добре направено качество.

Името му беше сложено в националната енциклопедия, с портрет от горната страна и с изброяване на неговите креативен достижения. С една дума, той си беше обезпечил държавно заравяне първа степен.

И в действителност, таман по този мотив, силата на магията свърши. Когато той умря от някаква напълно безлична гибел и го погребаха, светът мигновено не помни за него. Но един ден, отивайки в нашето читалище, видях, че вътре се втурна яростно момче, което хвърли книгата, която носеше на библиотекарката и извика:

„ За какво ме карате да си изгубвам времето с този простак! Дайте ми нещо смислено! “

Беше едно от наградените романчета на другаря Д.

Но това е единствено един и може би не най-яркият образец на партийната алхимия. Бих могъл да ви опиша за друго безусловно НИЩО, което шумно седна на мястото в различен народен институт, заемано в предишното от почтени и горди персони. Бих могъл да опиша по какъв начин да вземем за пример човек, който в никакъв случай не е имал обикновено разбиране от спектакъл, бива подложен за пръв живописен началник на първия спектакъл в страната. Бих нараснал листата с едно още по-безлично кино неразбирателство, което в течение на години решаваше ориста на националната кинематография, и още много-много образци. Всички те биваха превръщани от нищо в нещо с еднакъв изпитан развой, с една и съща магия, с цел да излъжат себе си, обществото и света, че са персони, че са създатели, че са същинските представители на цяла духовна просвета.

В реалност единствените, които най-после остават излъгани, са самите те и тяхната система, тъй като са имали нещастието да повярват на личната си неистина. Винаги идва моментът, когато детето от приказката на Андерсен „ Новите облекла на краля “ се появява изведнъж и извиква:

„ Кралят е гол! “

Останалото е пречистване на библиотеки, шкафове, витрини и прочие от нетърсена и непродаваема стока, плюс безмълвно шествие към книжната фабрика, където изчезват последните останки на подправеното нещо, с цел да остане единствено истината за нищото.

1991 година

От: „ Когато часовниците са спрели “ (Нови задочни репортажи за България), Георги Марков, ИК „ Пейо К. Яворов “, София