Пародонтитът е мултифакторно заболяване, при което нормалният баланс между микробната

...
Пародонтитът е мултифакторно заболяване, при което нормалният баланс между микробната
Коментари Харесай

Рискови фактори за развитие на пародонтит


Пародонтитът е мултифакторно заболяване, при което естественият баланс сред микробната плака и отговорът

на организма е нарушен. Пародонталното заболяване се характеризира със загуба на прикрепване и загуба на алвеоларна кост.

Основните причинители на болесттите на пародонта са бактериите от зъбната плака. Какво увреждане ще настъпи в тъканите на пародонта значително зависи от реакциите на организма.

Някои общи болести оказват значително въздействие върху реактивността на организма.

Генетични болести

Случаите с пародонтит с ранно начало са по-често срещани в избрани семейства. Описана е връзката сред носителите на избрани HLA-антигени и генерализираните пародонтити. Неутрофилите при тези пациенти демонстрират вътрешен функционален недостатък и демонстрират нарушен отговор против избрани патогени. Освен това е открито, че А.actinomycetemcomitans, виновна за пародонталните болести, се предава сред членовете на фамилиите с пародонтит с ранно начало. Това демонстрира съществуване на нараснала неустойчивост към зараза като предразполагащ фактор.

Свързани публикации.. 7 въздействия на цигарите в устната празнина 1 Гингивит и зъболечение през бременността - какво да и какво не? 0 Каква е връзката сред диабет и пародонтит? 0
Синдром на пародонтален прочувствен стрес

Физическият и душевен стрес могат да имат изразен нездравословен резултат върху човешкото тяло. Стресът посредством хипоталамуса и аденохипофизата повлияват доста ендокринните функционалности и по-специално тези на надбъбречните жлези и се развива общ адаптационен синдром. Синдромът се демонстрира с три етапи, като първите две имат удобен резултат за организма, само че той става нездравословен, в случай че стресът продължи по-дълъг интервал.

Установена е връзка сред пародонталните болести и напрежението. Наблюдава се по-висока периодичност и тежест на пародонталните болести при неподходящи житейски обстановки, тежки индустриални условия, психологични отклонения и при избрани характерности на личността.

Тази връзка е най-силно изразена при острия некротизиращ улцерозен гингивит. Това заболяване се среща по-често при подложени на стрес младежи.

Ендокринни нарушавания

Ендокринните жлези секретират хормони, които вземат участие в регулацията на клетъчния метаболизъм. Някои ендокринни болести като хиперпаратиреоидизъм, захарен диабет, покачват податливостта на организма към развиването на пародонтални болести и форсират деструкцията при съществуващо заболяване на пародонта.

Физиологичните вариации на половите хормони по време на другите стадии от живота, могат да окажат пряк резултат върху тъканите на пародонта.

Пубертет

През пубертета е нараснало равнището на циркулиращите полови хормони. Тези промени водят до нараснал пермеабилитет на съдовете и нараснало струпване на течност в гингивалните тъкани, в наличието на зъбна плака може да докара до развиването на оточен, хеморагичен или хиперпластичен гингивит. Гингивитът е временен, до момента в който организмът се приспособява към променените равнища на половите хормони.

Повишените равнища на андрогени при момчетата през пубертета могат да подтиснат клетъчния имунитет и по този метод да въздействат върху гингивалните тъкани. Наблюдава се очебийно повишение на броя на пародонтопатогенните бактерии в зъбната плака след настъпването на пубертета.

Менструация

Нормалният менструален цикъл се съпровожда от изменени равнища на женските полови хормони-естрогени, прогестерон и хориогонадотропин. По време на овулацията, равнищата на естрогените и прогестерона са високи и е налице нараснала ексудация в гингивалния сулкус, която е изключително мощно изразена при съществуване на предхождащ гингивит.

Нормалният менструален цикъл оказва най-малък резултат върху гингивалното здраве.

Бременност

Гингивалното инфектиране при бременни се ускорява при съществуване на бактериална плака. Гингивалното инфектиране става очевидно след втория месец на бременността и доближава своя пик през осмия месец.

След това възпалението се стабилизира и последователно отслабва след раждане.

Тези промени са в корелация с равнищата на прогестерона през време на обособените интервали. При бременност се следи угнетяване на имунните отговори по отношение на съществуването на фетус в организма на майката. Потиснати са клетъчните имунни отговори, покачва се субгингивалната анаеробна микробна флора. Тази смяна се дължи на половите хормони-естрогени и прогестерон, които доставят есенциалните растежни фактори за пародонтопатогенните микроорганизми.

4231
Източник: puls.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР