Парламентът заседава извънредно от 9:00 часа днес като в дневния

Парламентът заседава изключително от 9:00 часа през днешния ден като в дневния ред на съвещанието е замразяването на депутатските заплати, второто гласоподаване на Закона за държавния бюджет и второто четене на Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние, съобщи БГНЕС.

Извънредното състояние ще продължи до 13 май 2020 година взеха решение към този момент депутатите. Със 122 гласа “за ”, 47 “против ” и 7 – “въздържал се ”, предлагането за удължение на изключителното състояние беше признато в петък.

Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание одобри на второ четене актуализацията на бюджета за тази година в неделя.

С 2 милиарда евро ще бъде повишен размерът на световната облигационна стратегия, посредством която страната ни може да поеме дълг от интернационалните финансови пазари, реши бюджетната комисия. Лимитът на новия държавен дълг през цялата 2020 година ще бъде 10 милиарда лв., както бе препоръчано от държавното управление.

Въпреки че депутати от ГЕРБ предложиха в актуализацията да се запише и опция за финансиране посредством Международния валутен фонд, финансовият министър Владислав Горанов настоя тя да бъде оттеглена, тъй като страната ни не е на стадий, при който се постанова да прибегнем до най-големия международен заемодател.

Вносителят на предлагането за финансиране през Международния валутен фонд Менда Стоянова изясни, че желае да даде целия набор от благоприятни условия пред държавното управление, с цел да се обезпечи най-изгоден дълг, който се постанова поради рецесията с COVID-19. Стоянова разгласи, че отдръпва предлагането, а финансовият министър Владислав Горанов беше безапелационен: „ Рано е за сходен спор “.

В текстовете, утвърдени на второ четене от отрасловата комисия, остава опцията за финансиране посредством интернационалните финансови институции, както и посредством емисия външен дълг.

Тя ще бъде направена по контракта, подписан от страната ни през 2015 година, в който има предел от 8 милиарда евро. „ 5,144 милиарда са изтеглени, изразходвани и до 8 милиарда остават 2,856 милиарда евро да бъдат увеличени с още 2 милиарда – т.е. да имаме предел по тази стратегия 4, 856 милиарда евро “, изясни Менда Стоянова.

БГНЕС напомня, че в оповестените претекстове на кабинета за актуализацията на държавния бюджет, се споделя, че „ от фискална позиция България се намира в добра кондиция на прага на тази изключителна обстановка ”.

„ България като отворена стопанска система не може да остане изолирана от протичащите процеси в главните стопански системи на еврозоната, които образуват забележителна част от стокообмена и износа на страната. При актуалната невиждана обстановка, при която доста от страните в света се борят с всички налични запаси за ограничение на разпространяването на болестта с COVID-19, измеренията на рецесията за международната и в частност за европейската стопанска система към момента не могат да бъдат оценени и планувани ”, се показва в претекстовете.

Очаква се, че изключителните ограничения ще имат по-дълъг интервал на деяние и ще окажат значително въздействие върху икономическата интензивност през второто и от елементи третото тримесечие на 2020 година

Очаква се спад на Брутният вътрешен продукт от 3% в действително изражение през настоящата година. Направена догадка, че към 75% от евентуалния брой на заетите от браншовете, които попадат в листата за поддръжка, ще бъдат включени в мярката, а останалите 25% ще се трансформират в безработни. Нивото на безработица се чака да се повиши с към 2 процентни пункта по отношение на 2019 година до 6,2%.

От претекстовете към законопроекта излиза наяве, че износът на услуги, към които спада туризмът и превоза, ще се срине с близо 26%. Износът на артикули и услуги общо ще спадне с повече от 16%. По-слабите експорт и вътрешно търсене ще лимитират и размера на вноса на артикули и услуги с 12,9%, като резултатът върху услугите ще е по-осезаем. Предвижда се спад в цените на множеството артикули, като се изключи храните и останалите артикули от първа нужда, които не са наранени от рестриктивните мерки, въведени поради COVID-19, излиза наяве от претекстовете към законопроекта. Очаква се храните да нарастнат с към 4%.