Пълна каша с държавния бюджет за 2023 г.
Парламентът гласоподава на първо четене така наречен удължителен закон, с който държавният бюджет за тази година ще се ползва и при започване на идната. Поне това е концепцията на финансовото министерство, написа " ".
Обаче Народното събрание в това време приема и промени в разнообразни други закони, които плануват повдигане на разноски и обществени заплащания.
С което действително дописва бюджета, и то без да се преценява с никакви бюджетни ограничавания.
Така стартира да се получава една огромна каша – няма да има нов бюджет, само че ще има нови разноски, само че не е ясно по какъв начин те ще се финансират. Предлагат се и се гласоподават всевъзможни неща - от нарастване на пенсии и минимална заплата до обществени помощи и великодушни обезщетения за бизнеса. Но тъй като няма закон за бюджета за 2023 година, не се споделя какъв брой ще костват тези неща и от кое място ще се вземат парите.
Накратко, концепцията да се замрази бюджетът и да се защищити от популизъм докара до противоположен резултат – повече популизъм.
От тази позиция към момента най-хубавият вид е да се одобри закон за бюджета за 2023 година Това ще разреши да се пресметна какви доходи и разноски може да се обезпечат и надлежно какви нови оферти за разноски могат да се включат в бюджета и по какъв начин да се финансират. Приемането на закон за бюджета значи и показване на 3-годишна фискална стратегия, която ще покаже средносрочните резултати за бюджета, с цел да се заложат ограничения за понижение на държавния дълг.
Положителното в цялата обстановка е, че приходите в бюджета за актуалната година не престават да порастват с доста високи темпове.
По последни данни към края на ноември приходите в бюджета са достигнали 56 милиарда лева, а до края на годината евентуално ще доближат 64 милиарда лева дружно с приемането на първите средства по проекта за възобновяване.
За съпоставяне, предходната година приключи с доходи от 52 милиарда лв., т.е. нарастването на приходите за 2022 година ще е към 20%
Това не е учудващо поради инфлацията и икономическия напредък, само че и поради рекордния експорт на ток на високи цени, защото свръхпечалбите на енергетиката влизат в бюджета.
Високата събираемост за актуалната година е нож с две остриета. От една страна, високата база и високите доходи тази година са добра основа за идната.
Но въпреки това, растежът на приходите неизбежно ще намалее, тъй като се чака да спадне и темпът на инфлация, и на стопански напредък. Ако тази година приходите се усилят с 20%, за идната година нарастването ще е доста по-ниско - към 8%,
и то при съществени старания за събираемост. С други думи, при актуалната прогноза на Министерството на финансите през идната година страната ще разполага с към 5 милиарда лева в допълнение. Обаче в огромна степен тези средства към този момент са “наместени ” най-много поради нарастването на пенсиите от 1 октомври тази година и още по-щедрите обезщетения за тока за бизнеса, които гласоподаваха тези дни в Народното събрание.
Това значи, че свършва интервалът на лесните доходи, които пълнеха бюджета в последните 2 година при служебни и постоянни държавни управления. Оттук нататък, с цел да има спомагателни разноски, ще са нужни спомагателни бюджетни ограничения – в приходната и разходната страна на бюджета. Това е още един мотив за какво е необходим бюджет за 2023 година
Приемането му ще даде опция да се активизират спомагателни финансови запаси.
Един от най-големите спомагателни запаси са свръхпечалбите в енергийните и петролните компании на база на европейската инструкция.
По отношение на енергетиката това не е нещо ново, защото още от 1 юли България вкара сходна политика за държавната електроенергетика, която е преобладаваща в България. За нас главното предизвикателство е петролната промишленост – тук положително развиване е, че “Лукойл ” загатва, че ще стартира да заплаща налози в България (около 700 милиона лв. съгласно тях).
Но по-добрият вид е това заплащане да се оформи законодателно, да вземем за пример посредством данък/такса върху всеки барел нефт, импортиран в България – по този начин България ще може да получи изгодата от по-евтиния съветски нефт, който се внася в страната. Вероятно най-малко 1 милиард лв. могат да се съберат по този метод.
Друг още по-голям вероятен финансов запас е програмата за обезщетения на бизнеса, която може да доближи 15 милиарда лева през 2023 година
На 30 ноември Министерството на финансите регистрира големи доходи от предплатен налог върху облагата (1,3 милиарда лева за един месец!). Според самото Министерство на финансите големите доходи от налог облага са индикация за “възможно свръхкомпенсиране на избрани браншове от бизнеса ”. Според министерството доста предприятия са вдигнали цените, с цел да компенсират скъпия ток, а по-късно получават и обезщетения за скъпия ток – т.е. получава се двойно компенсиране и надлежно свръхпечалби
Това неведнъж сме го посочвали като проблем през последната година, само че в този момент то към този момент се вижда в формалните данни на Национална агенция за приходите за свръхпечалбите на бизнеса.
Решението е просто – да се спрат или понижат обезщетенията за тези браншове, които печелят от инфлацията. Например петролният бранш, финансовият бранш и доста други се оправят съвършено в актуалната среда, вършат свръхпечалби и нямат потребност от държавно компенсиране за цените на тока.
Компенсациите би трябвало да останат за дребния и междинния бизнес и за тези огромни компании, които страдат от инфлацията – което ще спести обилни средства, евентуално към 4-5 милиарда лева годишно, при сегашните цени на тока.
Разбира се, с изключение на приходите от енергетиката и опциите за икономисване от обезщетенията за бизнеса има и други финансови запаси, които могат да се активизират. Еврофондовете и проектът за възобновяване са един голям, само че към момента незадоволително употребен източник – ускорение на работата ще форсира и приемането на тези средства, които могат да се влагат и да оказват помощ на стопанската система и косвено на бюджета.
Обаче Народното събрание в това време приема и промени в разнообразни други закони, които плануват повдигане на разноски и обществени заплащания.
С което действително дописва бюджета, и то без да се преценява с никакви бюджетни ограничавания.
Така стартира да се получава една огромна каша – няма да има нов бюджет, само че ще има нови разноски, само че не е ясно по какъв начин те ще се финансират. Предлагат се и се гласоподават всевъзможни неща - от нарастване на пенсии и минимална заплата до обществени помощи и великодушни обезщетения за бизнеса. Но тъй като няма закон за бюджета за 2023 година, не се споделя какъв брой ще костват тези неща и от кое място ще се вземат парите.
Накратко, концепцията да се замрази бюджетът и да се защищити от популизъм докара до противоположен резултат – повече популизъм.
От тази позиция към момента най-хубавият вид е да се одобри закон за бюджета за 2023 година Това ще разреши да се пресметна какви доходи и разноски може да се обезпечат и надлежно какви нови оферти за разноски могат да се включат в бюджета и по какъв начин да се финансират. Приемането на закон за бюджета значи и показване на 3-годишна фискална стратегия, която ще покаже средносрочните резултати за бюджета, с цел да се заложат ограничения за понижение на държавния дълг.
Положителното в цялата обстановка е, че приходите в бюджета за актуалната година не престават да порастват с доста високи темпове.
По последни данни към края на ноември приходите в бюджета са достигнали 56 милиарда лева, а до края на годината евентуално ще доближат 64 милиарда лева дружно с приемането на първите средства по проекта за възобновяване.
За съпоставяне, предходната година приключи с доходи от 52 милиарда лв., т.е. нарастването на приходите за 2022 година ще е към 20%
Това не е учудващо поради инфлацията и икономическия напредък, само че и поради рекордния експорт на ток на високи цени, защото свръхпечалбите на енергетиката влизат в бюджета.
Високата събираемост за актуалната година е нож с две остриета. От една страна, високата база и високите доходи тази година са добра основа за идната.
Но въпреки това, растежът на приходите неизбежно ще намалее, тъй като се чака да спадне и темпът на инфлация, и на стопански напредък. Ако тази година приходите се усилят с 20%, за идната година нарастването ще е доста по-ниско - към 8%,
и то при съществени старания за събираемост. С други думи, при актуалната прогноза на Министерството на финансите през идната година страната ще разполага с към 5 милиарда лева в допълнение. Обаче в огромна степен тези средства към този момент са “наместени ” най-много поради нарастването на пенсиите от 1 октомври тази година и още по-щедрите обезщетения за тока за бизнеса, които гласоподаваха тези дни в Народното събрание.
Това значи, че свършва интервалът на лесните доходи, които пълнеха бюджета в последните 2 година при служебни и постоянни държавни управления. Оттук нататък, с цел да има спомагателни разноски, ще са нужни спомагателни бюджетни ограничения – в приходната и разходната страна на бюджета. Това е още един мотив за какво е необходим бюджет за 2023 година
Приемането му ще даде опция да се активизират спомагателни финансови запаси.
Един от най-големите спомагателни запаси са свръхпечалбите в енергийните и петролните компании на база на европейската инструкция.
По отношение на енергетиката това не е нещо ново, защото още от 1 юли България вкара сходна политика за държавната електроенергетика, която е преобладаваща в България. За нас главното предизвикателство е петролната промишленост – тук положително развиване е, че “Лукойл ” загатва, че ще стартира да заплаща налози в България (около 700 милиона лв. съгласно тях).
Но по-добрият вид е това заплащане да се оформи законодателно, да вземем за пример посредством данък/такса върху всеки барел нефт, импортиран в България – по този начин България ще може да получи изгодата от по-евтиния съветски нефт, който се внася в страната. Вероятно най-малко 1 милиард лв. могат да се съберат по този метод.
Друг още по-голям вероятен финансов запас е програмата за обезщетения на бизнеса, която може да доближи 15 милиарда лева през 2023 година
На 30 ноември Министерството на финансите регистрира големи доходи от предплатен налог върху облагата (1,3 милиарда лева за един месец!). Според самото Министерство на финансите големите доходи от налог облага са индикация за “възможно свръхкомпенсиране на избрани браншове от бизнеса ”. Според министерството доста предприятия са вдигнали цените, с цел да компенсират скъпия ток, а по-късно получават и обезщетения за скъпия ток – т.е. получава се двойно компенсиране и надлежно свръхпечалби
Това неведнъж сме го посочвали като проблем през последната година, само че в този момент то към този момент се вижда в формалните данни на Национална агенция за приходите за свръхпечалбите на бизнеса.
Решението е просто – да се спрат или понижат обезщетенията за тези браншове, които печелят от инфлацията. Например петролният бранш, финансовият бранш и доста други се оправят съвършено в актуалната среда, вършат свръхпечалби и нямат потребност от държавно компенсиране за цените на тока.
Компенсациите би трябвало да останат за дребния и междинния бизнес и за тези огромни компании, които страдат от инфлацията – което ще спести обилни средства, евентуално към 4-5 милиарда лева годишно, при сегашните цени на тока.
Разбира се, с изключение на приходите от енергетиката и опциите за икономисване от обезщетенията за бизнеса има и други финансови запаси, които могат да се активизират. Еврофондовете и проектът за възобновяване са един голям, само че към момента незадоволително употребен източник – ускорение на работата ще форсира и приемането на тези средства, които могат да се влагат и да оказват помощ на стопанската система и косвено на бюджета.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ