Парламентът гласува едновременно на първо и второ четене за втори

Парламентът гласоподава по едно и също време на първо и второ четене за повторно тази година актуализация на държавния бюджет. Този път корекциите са по-скоро механически и не водят до промени в приходната и разходната част.

С 310 млн. лева се завишава таванът на гаранциите, които страната може да поеме през годината, като той става 1.845 милиарда лева Това е свързано с уговорките на страната ни в основаните на равнище Европейски съюз два фонда в отговор на пандемията от COVID-19 - Европейският инструмент за краткотрайна поддръжка за намаляване на рисковете от безработица при изключителни условия (SURE) и Паневропейският гаранционен фонд за намаляване на икономическия потрес от Covid-кризата.

За да взе участие в инструмента SURE, страната ни би трябвало да обезпечи гаранции на стойност малко над 107 милиона евро, а приносът ни към Паневропейски фонд посредством Европейската капиталова банка е за 51 милиона евро.

Преди дни по време на разискванията в парламентарната бюджетна комисия стана ясно, че държавното управление счита да тегли заем от фонда SURE 500 млн. евро за финансиране на мярката за опазване на заетостта " 60/40 ".

Актуализацията на бюджета беше гласувана единомислещо, без дебати в Народното събрание. Единствено депутатът от Българска социалистическа партия Румен Гечев прикани държавното управление да показа пред Брюксел защитими планове и да се възползва оптимално от обезпечените финанси.

Инструментът SURE  е основан в отговор на проблемите, зародили на трудовия пазар след разпространяването на пандемията, се показва в претекстовете на законовите промени. Той ще добавя националните ограничения, като дава финансова поддръжка на държавите-членки за покриване на неочакваните нараствания в обществените разноски за опазване на заетостта. Общият бюджет на инструмента е 100 милиарда евро, като финансовата помощ ще се отпуска под формата на заеми. Европейска комисия ще набира средства от финансовите пазари, с цел да ги даде след това на държавите-членки, като за задачата е нужен ангажимент от държавите-членки за даване на гаранции за риска, стихотворец от Европейски Съюз. Размерът на гаранцията на всяка една държава-членка е пропорционален на относителния дял на брутния й народен приход (БНД) в този на Европейски Съюз. Максималният размер на ангажимент от България е почти 107,5 млн. евро, които дават отговор на 0,4 % от Разузнавателна служба на ФРГ на Европейски Съюз. Предвижда се държавите-членки да дават гаранциите по силата на гаранционно съглашение, подписано с Европейската комисия.

Държавите-членки реализираха единодушие и за основаване на  Паневропейски гаранционен фонд  в размер на 25 милиарда евро. Фондът има за цел да дава гаранции по интервенции на Европейска инвестиционна банка и Европейския капиталов фонд, а крайни бенефициенти на финансирането по него ще са микро, дребни и междинни предприятия, корпорации и обществени предприятия, както и услуги в региона на опазването на здравето, медицинските проучвания и образованието. Очаква се фондът да активизира до 200 милиарда евро спомагателна целева ликвидност и краткосрочна финансова поддръжка за европейската стопанска система. Фондът ще се финансира от страните членки на Европейски Съюз, като приносът им ще бъде под формата на неотменими, безусловни гаранции при първо поискване, които ще покриват загубите и обвързваните с тях разноски, зародили в осъществяване на интервенции, финансирани от Европейска инвестиционна банка и ЕИФ.

Това е втората актуализация на бюджета за тази година, подбудена от коронавируса. В началото на април главният финансов закон бе поправен, като приходната част бе намалена с над 2.4 милиарда лева, а разноските увеличени с 1 млрд. лева за ограничения за опазване на заетостта. Така авансово плануваният нулев дефицит бе завишен на 3.5 милиарда лева недостиг. Завишен бе и лимитът на новопоет държавен дълг тази година от в началото планираните 2.2 милиарда лева на 10 милиарда лева.