Ваня Григорова от КТ Подкрепа: Новите политици да прочетат...
" Парите в плик " от дълго време са криминализирани. Лошото е, че не престават да се дават, а наказани няма
Разговорите за повишение на приходите бяха официални и не доведоха до нищо значително
Политиците би трябвало да насърчат груповото трудово договаряне
От администрацията би трябвало да отпаднат тези, които взимат пари за нищоправене
- Г-жо Григорова, в полемиките, инициирани от „ Продължаваме промяната “ предходната седмица, бяха събрани десетки ограничения и хрумвания, които би трябвало да зададат тона на идващото ръководство. От всички оферти на партиите по тематиката " приходи " кое Ви се коства най-разумно и първостепенно?
- Има малко неща, които са в ръцете на държавното управление. И едно от тях, несъмнено, е увеличението на минималната работна заплата (МРЗ). Доколкото разбрах, защото заключителен документ от договарянията не е излязъл, партиите одобриха МРЗ да стане 700 лв.. Лошото е, че не е явен какъв ще бъде графикът оттук нататък. Важно е да се означи, че предходната седмица Европейска комисия одобри инструкция МРЗ в страните членки да е най-малко 50% от междинното заплащане за съответната страна. Това значи, че МРЗ в България би трябвало да е 750 лв. в този момент, а не следващата година или по-догодина. Тоест тук имаме закъснение от европейските правила. Директивата обаче има целесъобразен темперамент, а не наложителен, тъй че при нас ще си остане единствено на хартия.
Доста неясноти има към политиката на приходите. Българска социалистическа партия да вземем за пример предложи да се приготви и одобри тактика за доближаване на българските приходи със средноевропейските с небосвод 2030 година. Вместо това обаче партиите, участващи в договарянията, записаха просто „ политика по приходите “. А това не значи нищо.
- Какво тогава би могло да направи държавното управление, с цел да се покачат трудовите приходи, откакто сега може единствено административно да дефинира равнището на МРЗ?
- Нещо доста значимо и потребно - може да насърчи груповото трудово договаряне. Защото другият вид е човек самичък да се договаря с работодателя си. Ясно е, че когато отиде самичък един шивач или чистач, няма по какъв начин да контракти за себе си положителни пари. Единственият му потребен ход е да влезе в профсъюз, който да договаря от негово име. Това е единственият механизъм за увеличение на междинното заплащане в едно дружество и той постоянно се неглижира, тъй като би трябвало да има профсъюз. Ако няма профсъюз, няма по какъв начин да има и групов трудов контракт (КТД). Но не чухте никой да разяснява тази тематика, нали? А не е мъчно. Нужни са минимални старания. Например, когато страната дава социална поръчка на компания, да заложи условие в тази компания да има и КТД. И тук има подводни камъни, само че по някакъв метод би трябвало да се опитаме да накараме служащия да мисли, да се интересува от правата си, а не да чака някой извън да пристигна и да му реши казуса. Изискването, което загатнах, се ползва в част от Западна Европа, стандарт на работа е и в доста интернационалните компании. Защото там законотворецът е споделил ясно и изрично: „ в случай че в предприятието има 100 или 500 служащи, би трябвало да има и КТД “.
- А по какъв начин приемате концепцията на съпредседателя на „ Продължаваме промяната “ Асен Василев да се криминализират доплащанията на ръка над публично заявените заплати?
- Асен Василев упорства да се криминализира нещо, което към този момент е криминализирано преди шест години. От 2015 година имаме криминализиране на укриването на осигуровки в член 255 от Наказателния кодекс. Там е записано също, че и счетоводителите носят отговорност, в случай че се потвърди, че са имали информация, че действителната обстановка е друга. За мен това е извънредно противоречив миг, тъй като счетоводителят е просто чиновник. Но по този начин или другояче, и те попадат в обсега на Наказателен кодекс. Но знаете ли какъв е казусът? Проблемът е, че нито един шеф не е наказан по този член, въпреки че всички знаем, че „ пари в плик “ се раздават в голяма част от стопанската система. Защото няма по какъв начин тъкмо да записваме тези закононарушения, с цел да могат по-късно да бъдат осъдени причинителите им. Отварям една скоба по този въпрос. В България по всякакъв начин се опитваме да ограничим броя на държавните чиновници. А в случай че не са те, кой ще записва тези нарушавания? Инспекторите в Инспекцията по труда са по-малко от 400 души за цялата страна. Искам да кажа, че да, съкращаване на администрацията несъмнено би трябвало да има, само че за тези, които взимат пари за нищоправене. Но пък би трябвало да се наемат пъклен доста хора на терен, тъй като другояче няма кой да приведе държавната политика в деяние. Държавата просто ще си стои на жълтите павета. Ето ви и различен абсурд - обществените служащи, които получават минимална заплата, а би трябвало да се грижат за други обществено слаби. Безобразно деформиране, което постоянно рефлектира в настървение на обществения служащ против този жител, който е пристигнал да получи помощ. Защото първият си споделя: „ ами и аз съм обществено слаб… “.
- На разискванията по тематика „ Енергетика “ от Българска социалистическа партия предложиха страната да заплаща до 200 киловатчаса от потреблението на бедните хора в България. Приложимо ли е съгласно Вас?
- Новото в предлагането на Българска социалистическа партия се заключава единствено в размера, който упоменават за помощта. Ще ви върна обратно във времето. Нашата страна трябваше да одобри определение за така наречен „ енергийна беднотия “. Това се наложи не поради бедността в страната, а в резултат на упованията семействата да излязат на свободния пазар. Стигнем ли до такава степен, ще има хора, които няма да могат да си заплащат тока освен през зимата, а и такива, които няма да съумяват и през лятото, когато работят единствено котлонът за готвене и електрическата крушка. Това е енергийната беднотия, с която би трябвало да се борим. И в този момент има хора, които не могат да си заплащат сметката през лятото, само че действително не са толкоз доста, колкото биха станали, в случай че всички сме на свободен пазар на сила. Та още през 2016 година Световната банка в един собствен отчет заприказва за такава помощ, само че размерът, упоменат там, беше 150 киловатчаса. Ние от КТ „ Подкрепа “ направихме отчет, че тези 150 киловатчаса не могат да задоволят потребностите на никое домакинство, а камо ли на обществено слабото. А споделям „ камо ли “, тъй като обществено слабите харчат повече ток заради обстоятелството, че живеят в енергийно неефективни жилища и не могат да си купят апарат клас А от магазина. Средното ползване на българското домакинство е към 300 киловатчаса. И какво се случва в този момент - Световната банка сподели 150 киловатчаса, ние казахме 300, а Българска социалистическа партия предложи 200 киловатчаса. На мен персонално не ми стана ясно по време на дебатите каква е разликата сред целевата помощ за отопление и помощта за енергийно небогати хора, която ще би трябвало да се заплаща през цялата година.
- От „ Продължаваме промяната “ се заканиха обществените заплащания да се уточняват и оттук насетне трудоспособни хора да не бъдат подпомагани. Това не обрича ли доста хора на бедност?
- Че те и до момента не се подкрепят. От години броят на хората, които употребяват така наречен обезпечен най-малък приход, въз основата на който се дефинират обществените заплащания, спада годишно. Единственият растеж, който може би е регистриран, е през предходната година и той е поради помощите за родители, които трябваше да си останат у дома с децата поради затварянето на детските градини и учебните заведения. Знаете ли съгласно българското законодателство какво е обществено слаб? Такъв, който има право да получава някакво подкрепяне по член 9 от Правилника за обществено подкрепяне. Този човек не би трябвало да работи, най-малко шест месеца да е бил записан в Бюрото по труда, не би трябвало да има жилище, което да има повече стаи от личните му потребности (защото се допуска, че може да дава едната стая под наем), не би трябвало да има парцел, който да е трансферирал, да не държи повече от 500 лв. на влог - т.е. и в този момент имаме извънредно строги рестрикции. Именно по тази причина бенефициентите на тези обществени помощи понижават непрестанно.
- От Вашата уста всичко разисквано дотук звучи като " претоплена гозба "...
- Надявам се новите политици радикално да прочетат българското законодателство, преди да почнат да го трансформират. Няма по какъв начин да се измисли нещо революционно и ново. На мен персонално ми се щеше в тези диспути да чуя причините на едната, първата, втората страна и по каква причина нещата, които са потребни за хората на труда, няма да бъдат признати, а ще бъдат признати данъчни облекчения за задгранични вложители да вземем за пример.
ВИЗИТКА
Ваня Григорова е икономист по обучение. Била е откривател в организация за онлайн изследвания, пазарен специалист в телеком и админ в неправителствена организация. От 2015 година е стопански консултант на президента на КТ „ Подкрепа “.
В последните години е една от най-активните публични персони, които пазят правата на служащите в работни групи, комисии и Националния съвет за тристранно съдействие. Тя е и представител на синдиката в срещите с представители на Европейската комисия, в които пази идеята за ускорено увеличение на минималната работна заплата и основаване на условия за увеличение на останалите приходи.
Разговорите за повишение на приходите бяха официални и не доведоха до нищо значително
Политиците би трябвало да насърчат груповото трудово договаряне
От администрацията би трябвало да отпаднат тези, които взимат пари за нищоправене
- Г-жо Григорова, в полемиките, инициирани от „ Продължаваме промяната “ предходната седмица, бяха събрани десетки ограничения и хрумвания, които би трябвало да зададат тона на идващото ръководство. От всички оферти на партиите по тематиката " приходи " кое Ви се коства най-разумно и първостепенно?
- Има малко неща, които са в ръцете на държавното управление. И едно от тях, несъмнено, е увеличението на минималната работна заплата (МРЗ). Доколкото разбрах, защото заключителен документ от договарянията не е излязъл, партиите одобриха МРЗ да стане 700 лв.. Лошото е, че не е явен какъв ще бъде графикът оттук нататък. Важно е да се означи, че предходната седмица Европейска комисия одобри инструкция МРЗ в страните членки да е най-малко 50% от междинното заплащане за съответната страна. Това значи, че МРЗ в България би трябвало да е 750 лв. в този момент, а не следващата година или по-догодина. Тоест тук имаме закъснение от европейските правила. Директивата обаче има целесъобразен темперамент, а не наложителен, тъй че при нас ще си остане единствено на хартия.
Доста неясноти има към политиката на приходите. Българска социалистическа партия да вземем за пример предложи да се приготви и одобри тактика за доближаване на българските приходи със средноевропейските с небосвод 2030 година. Вместо това обаче партиите, участващи в договарянията, записаха просто „ политика по приходите “. А това не значи нищо.
- Какво тогава би могло да направи държавното управление, с цел да се покачат трудовите приходи, откакто сега може единствено административно да дефинира равнището на МРЗ?
- Нещо доста значимо и потребно - може да насърчи груповото трудово договаряне. Защото другият вид е човек самичък да се договаря с работодателя си. Ясно е, че когато отиде самичък един шивач или чистач, няма по какъв начин да контракти за себе си положителни пари. Единственият му потребен ход е да влезе в профсъюз, който да договаря от негово име. Това е единственият механизъм за увеличение на междинното заплащане в едно дружество и той постоянно се неглижира, тъй като би трябвало да има профсъюз. Ако няма профсъюз, няма по какъв начин да има и групов трудов контракт (КТД). Но не чухте никой да разяснява тази тематика, нали? А не е мъчно. Нужни са минимални старания. Например, когато страната дава социална поръчка на компания, да заложи условие в тази компания да има и КТД. И тук има подводни камъни, само че по някакъв метод би трябвало да се опитаме да накараме служащия да мисли, да се интересува от правата си, а не да чака някой извън да пристигна и да му реши казуса. Изискването, което загатнах, се ползва в част от Западна Европа, стандарт на работа е и в доста интернационалните компании. Защото там законотворецът е споделил ясно и изрично: „ в случай че в предприятието има 100 или 500 служащи, би трябвало да има и КТД “.
- А по какъв начин приемате концепцията на съпредседателя на „ Продължаваме промяната “ Асен Василев да се криминализират доплащанията на ръка над публично заявените заплати?
- Асен Василев упорства да се криминализира нещо, което към този момент е криминализирано преди шест години. От 2015 година имаме криминализиране на укриването на осигуровки в член 255 от Наказателния кодекс. Там е записано също, че и счетоводителите носят отговорност, в случай че се потвърди, че са имали информация, че действителната обстановка е друга. За мен това е извънредно противоречив миг, тъй като счетоводителят е просто чиновник. Но по този начин или другояче, и те попадат в обсега на Наказателен кодекс. Но знаете ли какъв е казусът? Проблемът е, че нито един шеф не е наказан по този член, въпреки че всички знаем, че „ пари в плик “ се раздават в голяма част от стопанската система. Защото няма по какъв начин тъкмо да записваме тези закононарушения, с цел да могат по-късно да бъдат осъдени причинителите им. Отварям една скоба по този въпрос. В България по всякакъв начин се опитваме да ограничим броя на държавните чиновници. А в случай че не са те, кой ще записва тези нарушавания? Инспекторите в Инспекцията по труда са по-малко от 400 души за цялата страна. Искам да кажа, че да, съкращаване на администрацията несъмнено би трябвало да има, само че за тези, които взимат пари за нищоправене. Но пък би трябвало да се наемат пъклен доста хора на терен, тъй като другояче няма кой да приведе държавната политика в деяние. Държавата просто ще си стои на жълтите павета. Ето ви и различен абсурд - обществените служащи, които получават минимална заплата, а би трябвало да се грижат за други обществено слаби. Безобразно деформиране, което постоянно рефлектира в настървение на обществения служащ против този жител, който е пристигнал да получи помощ. Защото първият си споделя: „ ами и аз съм обществено слаб… “.
- На разискванията по тематика „ Енергетика “ от Българска социалистическа партия предложиха страната да заплаща до 200 киловатчаса от потреблението на бедните хора в България. Приложимо ли е съгласно Вас?
- Новото в предлагането на Българска социалистическа партия се заключава единствено в размера, който упоменават за помощта. Ще ви върна обратно във времето. Нашата страна трябваше да одобри определение за така наречен „ енергийна беднотия “. Това се наложи не поради бедността в страната, а в резултат на упованията семействата да излязат на свободния пазар. Стигнем ли до такава степен, ще има хора, които няма да могат да си заплащат тока освен през зимата, а и такива, които няма да съумяват и през лятото, когато работят единствено котлонът за готвене и електрическата крушка. Това е енергийната беднотия, с която би трябвало да се борим. И в този момент има хора, които не могат да си заплащат сметката през лятото, само че действително не са толкоз доста, колкото биха станали, в случай че всички сме на свободен пазар на сила. Та още през 2016 година Световната банка в един собствен отчет заприказва за такава помощ, само че размерът, упоменат там, беше 150 киловатчаса. Ние от КТ „ Подкрепа “ направихме отчет, че тези 150 киловатчаса не могат да задоволят потребностите на никое домакинство, а камо ли на обществено слабото. А споделям „ камо ли “, тъй като обществено слабите харчат повече ток заради обстоятелството, че живеят в енергийно неефективни жилища и не могат да си купят апарат клас А от магазина. Средното ползване на българското домакинство е към 300 киловатчаса. И какво се случва в този момент - Световната банка сподели 150 киловатчаса, ние казахме 300, а Българска социалистическа партия предложи 200 киловатчаса. На мен персонално не ми стана ясно по време на дебатите каква е разликата сред целевата помощ за отопление и помощта за енергийно небогати хора, която ще би трябвало да се заплаща през цялата година.
- От „ Продължаваме промяната “ се заканиха обществените заплащания да се уточняват и оттук насетне трудоспособни хора да не бъдат подпомагани. Това не обрича ли доста хора на бедност?
- Че те и до момента не се подкрепят. От години броят на хората, които употребяват така наречен обезпечен най-малък приход, въз основата на който се дефинират обществените заплащания, спада годишно. Единственият растеж, който може би е регистриран, е през предходната година и той е поради помощите за родители, които трябваше да си останат у дома с децата поради затварянето на детските градини и учебните заведения. Знаете ли съгласно българското законодателство какво е обществено слаб? Такъв, който има право да получава някакво подкрепяне по член 9 от Правилника за обществено подкрепяне. Този човек не би трябвало да работи, най-малко шест месеца да е бил записан в Бюрото по труда, не би трябвало да има жилище, което да има повече стаи от личните му потребности (защото се допуска, че може да дава едната стая под наем), не би трябвало да има парцел, който да е трансферирал, да не държи повече от 500 лв. на влог - т.е. и в този момент имаме извънредно строги рестрикции. Именно по тази причина бенефициентите на тези обществени помощи понижават непрестанно.
- От Вашата уста всичко разисквано дотук звучи като " претоплена гозба "...
- Надявам се новите политици радикално да прочетат българското законодателство, преди да почнат да го трансформират. Няма по какъв начин да се измисли нещо революционно и ново. На мен персонално ми се щеше в тези диспути да чуя причините на едната, първата, втората страна и по каква причина нещата, които са потребни за хората на труда, няма да бъдат признати, а ще бъдат признати данъчни облекчения за задгранични вложители да вземем за пример.
ВИЗИТКА
Ваня Григорова е икономист по обучение. Била е откривател в организация за онлайн изследвания, пазарен специалист в телеком и админ в неправителствена организация. От 2015 година е стопански консултант на президента на КТ „ Подкрепа “.
В последните години е една от най-активните публични персони, които пазят правата на служащите в работни групи, комисии и Националния съвет за тристранно съдействие. Тя е и представител на синдиката в срещите с представители на Европейската комисия, в които пази идеята за ускорено увеличение на минималната работна заплата и основаване на условия за увеличение на останалите приходи.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ