Данък свръхпечалба - изписва вежди или вади очи
* Парите на компаниите, забогатели от раздаваните обезщетения и помощи, да се вземат за общия интерес, оферират от финансовото министерство*
* Поне седем аргументи против непредвиденото нарастване на корпоративната тежест показват икономисти
-->
" Вместо да изпише вежди, ще извади очи ". Тази национална мъдрост е най-краткият коментар на бизнеса и множеството икономисти за новия корпоративен налог, който предлага финансовото министерство. Новата данъчна тежест е за " свръхпечалбите " на компаниите, написа в измененията на данъчните закони, пуснати за публично разискване, които ще съпроводят Закона за държавния бюджет за 2023 година Според тях от 1 юли 2023 година би трябвало да се вкара заплащането на солидарна вноска за свръхпечалбите, генерирани в интервала от 1 юли 2023 година до 31 декември 2023 година Мярката е краткотрайна, еднократна, задачата й е опазване на макроикономическата и фискална непоклатимост на страната и преодоляване на инфлацията. В плана е разказано по какъв начин се дефинира свръхпечалба. Това става като се вземе междинната осъществена облага от компаниите за интервала 2019-2021 година и се усили с 20 на 100. Печалбата над този предел ще се смята за свръхпечалба и ще бъде обложена с налог от 33%.Новият данък ще
бъде годен за всички компании, както и тези, които се таксуват с различен на корпоративния налог и едноличните търговци. От обсега на мярката се изключват фирмите, които към този момент внасят краткотрайна солидарна вноска - компаниите, преработващи нефт.
Мотивите на финансовото министерство
В обосновката се показва, че въвеждането на солидарна вноска е уместно и съразмерно средство за справяне със свръхпечалбите, зародили вследствие на външни и вътрешни политически и стопански фактори. Такива са пандемията от COVID-19, енергийната рецесия, военните дейности в Украйна, поради които бе предоставена финансова поддръжка от страната, а компаниите получиха обезщетения и помощи под разнообразни форми. Според МФ осъществените затова облаги надвишават естествената облага, която сдруженията биха получили при нормални условия. Според ведомството на Росица Велкова, мярката съставлява преразпределение в публичен интерес на осъществените свръхпечалби вследствие на непредвидени пазарни промени и стремителното повишаване на цените на всички артикули и услуги, макар прилаганите ограничения от страна на страната за подкрепяне и компенсиране на бизнеса.
11,2 милиарда лева обезщетения и помощи на бизнеса
Като коз финансовото министерство регистрира, че за интервала 2020-2022 година са предоставени 11,2 милиарда лв. на бизнеса под формата на помощи, обезщетения и понижени данъчни
ставки.10.3 милиарда лв. е общата сума на помощите и обезщетенията, свързани с пандемията от COVID-19, енергийната рецесия и военните дейности в Украйна, в размер на. Те са разпределени по този начин: за 2020 година - 2.1 милиарда лева, за 2021 година - 2.3 милиарда лева, а за 2022 година - 5.9 милиарда лева.Едновременно с това, за поддръжка на бизнеса и понижаване или опазване на цените на избрани артикули и услуги, бяха въведени понижени Данък добавена стойност ставки, както и освобождавания от облагане с данък. Бюджетният резултат от въведените понижени данъчни ставки и освобождавания от облагане с данък за интервала 2020 - 2022 година е загуба общо в размер на 908.7 млн. лева, както следва: за 2020 година - 94.7 млн. лева, за 2021 година - 283.5 млн. лева, за 2022 година - 530.5 млн. лева.Всичко това е довело до голям растеж на облагите на компаниите. Декларираните данъчни облаги от сдруженията и облагаеми приходи от стопанска активност като едноличен търговец доста нарастват за 2021 и 2022 година, като облагите и приходите за 2022 година бележат растеж от към 100% спрямо облагите за 2018 година и 2019 г.
По данни на Национален статистически институт пък, разпределените облаги под формата на
дивиденти са: 21.5 милиарда лева за 2020 година и 22.4 милиарда лева за 2021 година
Парите се натрупат в банките
Друга информация пък потвърждава, че облагите на компании и еднолични търговци се натрупат в банки. Депозитите на нефинансовите предприятия се усилват от 29.3 милиарда лева през 2020 година на 40.2 милиарда лева през 2022 година, което е нарастване с 10.9 милиарда лева (виж таблицата).
Увеличение се следи също и на наличностите по депозитите на семействата с 11 милиарда лева за 2022 година спрямо 2020 година Тук обаче има и още една показателна наклонност - общият брой на депозитите на семействата понижава с 470 199 през 2022 година спрямо 2020 година
Аргументите срещу въвеждането на този налог
Новият налог " свръхпечалба " ще има отрицателен резултат, безапелационни са икономисти. Те също показват причини в поддръжка на това изказване:
1. Непредсказуемост
Промени в данъчните закони в средата на годината, които се вършат на парче, нарушават предсказуемостта на средата. Според Щерю Ножаров, стопански консултант на Българската стопанска камара /БСК/, те изпращат извънредно неприятен сигнал към вложителите и отзвукът от това деяние може да продължи
през идващите 10 година
2. Фирми ще избягат
Налагането на сходен налог може да изгони от страната ни компании, които в действителност може да са генерирали свръхпечалби - да вземем за пример IT фирмите. За тях не е проблем да реалокират седалището си в друга страна в границите на Европейски Съюз. От това обаче страната ни единствено ще загуби.
3. Наказване на предприемчивите
Ако данъкът е за всички компании, това е съществено увеличение на данъчната тежест и на сполучливите – които незадължително са постигнали по-висока облага поради конюнктурата, а евентуално и поради иновация, вложения, повишение на продуктивността, разкриване на нови пазари и други през 2022 година, споделя Лъчезар Богданов от Института за пазарна стопанска система. Според него наподобява шизофренно страната да изсипе 8 милиарда на бизнеса през 2022 година, като в това време в този момент държавното управление мисли по какъв начин да ги таксува.
4. Държавата дава на едни, а взема от други
Държавата желае да вземе пари освен от тези, които са получили средства от бюджета, а и от други, които нищо не са получили и сами са се справяли.
Това основава неравнопоставеност, споделя Георги Ангелов от " Отворено общество ".
5. Удар върху дребния бизнес
Данък " свръхпечалба " е много шокираща мярка, тя ще се отрази зле на дребните и междинни компании, които бяха наранени най-вече по време на пандемията и затварянията, е мнението на някогашния вицепремиер Лидия Шулева. Според нея е незаслужено да им се лишава нарастването, което биха имали, откакто едвам са съумели да възстановят индикаторите си отпреди пандемията.
6. После ще връщат пари
Такова хоризонтално облагане на всички свръхпечалби ще има непредвидими последствия, защото ще удари най-различни бизнеси, от дребни до огромни. И ще ги удари още във втората половина на 2023 година, тъй като свръхпечалбата ще се полза за актуалната година, само че предплатено ще се заплаща на база 2022, когато е огромната облага, и по-късно ще би трябвало да ти се връщат пари, разяснява Петър Ганев от ИПИ.
7. Възможност за корупция
Колкото по-големи са налозите, толкоз по-голяма е преразпределителната функционалност на страната. А властта да преразпределяш непознати пари, изкарва най-лошото. Преразпределяте един милиард налог и вие сте служител, който би трябвало да каже за кого да са парите. Как решавате? Има сякаш някакви справедливи критерии. Всяко преразпределение неизбежно води до корупция, е мнението на предприемача Ивайло Пенчев.
* Поне седем аргументи против непредвиденото нарастване на корпоративната тежест показват икономисти
-->
" Вместо да изпише вежди, ще извади очи ". Тази национална мъдрост е най-краткият коментар на бизнеса и множеството икономисти за новия корпоративен налог, който предлага финансовото министерство. Новата данъчна тежест е за " свръхпечалбите " на компаниите, написа в измененията на данъчните закони, пуснати за публично разискване, които ще съпроводят Закона за държавния бюджет за 2023 година Според тях от 1 юли 2023 година би трябвало да се вкара заплащането на солидарна вноска за свръхпечалбите, генерирани в интервала от 1 юли 2023 година до 31 декември 2023 година Мярката е краткотрайна, еднократна, задачата й е опазване на макроикономическата и фискална непоклатимост на страната и преодоляване на инфлацията. В плана е разказано по какъв начин се дефинира свръхпечалба. Това става като се вземе междинната осъществена облага от компаниите за интервала 2019-2021 година и се усили с 20 на 100. Печалбата над този предел ще се смята за свръхпечалба и ще бъде обложена с налог от 33%.Новият данък ще
бъде годен за всички компании, както и тези, които се таксуват с различен на корпоративния налог и едноличните търговци. От обсега на мярката се изключват фирмите, които към този момент внасят краткотрайна солидарна вноска - компаниите, преработващи нефт.
Мотивите на финансовото министерство
В обосновката се показва, че въвеждането на солидарна вноска е уместно и съразмерно средство за справяне със свръхпечалбите, зародили вследствие на външни и вътрешни политически и стопански фактори. Такива са пандемията от COVID-19, енергийната рецесия, военните дейности в Украйна, поради които бе предоставена финансова поддръжка от страната, а компаниите получиха обезщетения и помощи под разнообразни форми. Според МФ осъществените затова облаги надвишават естествената облага, която сдруженията биха получили при нормални условия. Според ведомството на Росица Велкова, мярката съставлява преразпределение в публичен интерес на осъществените свръхпечалби вследствие на непредвидени пазарни промени и стремителното повишаване на цените на всички артикули и услуги, макар прилаганите ограничения от страна на страната за подкрепяне и компенсиране на бизнеса.
11,2 милиарда лева обезщетения и помощи на бизнеса
Като коз финансовото министерство регистрира, че за интервала 2020-2022 година са предоставени 11,2 милиарда лв. на бизнеса под формата на помощи, обезщетения и понижени данъчни
ставки.10.3 милиарда лв. е общата сума на помощите и обезщетенията, свързани с пандемията от COVID-19, енергийната рецесия и военните дейности в Украйна, в размер на. Те са разпределени по този начин: за 2020 година - 2.1 милиарда лева, за 2021 година - 2.3 милиарда лева, а за 2022 година - 5.9 милиарда лева.Едновременно с това, за поддръжка на бизнеса и понижаване или опазване на цените на избрани артикули и услуги, бяха въведени понижени Данък добавена стойност ставки, както и освобождавания от облагане с данък. Бюджетният резултат от въведените понижени данъчни ставки и освобождавания от облагане с данък за интервала 2020 - 2022 година е загуба общо в размер на 908.7 млн. лева, както следва: за 2020 година - 94.7 млн. лева, за 2021 година - 283.5 млн. лева, за 2022 година - 530.5 млн. лева.Всичко това е довело до голям растеж на облагите на компаниите. Декларираните данъчни облаги от сдруженията и облагаеми приходи от стопанска активност като едноличен търговец доста нарастват за 2021 и 2022 година, като облагите и приходите за 2022 година бележат растеж от към 100% спрямо облагите за 2018 година и 2019 г.
По данни на Национален статистически институт пък, разпределените облаги под формата на
дивиденти са: 21.5 милиарда лева за 2020 година и 22.4 милиарда лева за 2021 година
Парите се натрупат в банките
Друга информация пък потвърждава, че облагите на компании и еднолични търговци се натрупат в банки. Депозитите на нефинансовите предприятия се усилват от 29.3 милиарда лева през 2020 година на 40.2 милиарда лева през 2022 година, което е нарастване с 10.9 милиарда лева (виж таблицата).
Увеличение се следи също и на наличностите по депозитите на семействата с 11 милиарда лева за 2022 година спрямо 2020 година Тук обаче има и още една показателна наклонност - общият брой на депозитите на семействата понижава с 470 199 през 2022 година спрямо 2020 година
Аргументите срещу въвеждането на този налог
Новият налог " свръхпечалба " ще има отрицателен резултат, безапелационни са икономисти. Те също показват причини в поддръжка на това изказване:
1. Непредсказуемост
Промени в данъчните закони в средата на годината, които се вършат на парче, нарушават предсказуемостта на средата. Според Щерю Ножаров, стопански консултант на Българската стопанска камара /БСК/, те изпращат извънредно неприятен сигнал към вложителите и отзвукът от това деяние може да продължи
през идващите 10 година
2. Фирми ще избягат
Налагането на сходен налог може да изгони от страната ни компании, които в действителност може да са генерирали свръхпечалби - да вземем за пример IT фирмите. За тях не е проблем да реалокират седалището си в друга страна в границите на Европейски Съюз. От това обаче страната ни единствено ще загуби.
3. Наказване на предприемчивите
Ако данъкът е за всички компании, това е съществено увеличение на данъчната тежест и на сполучливите – които незадължително са постигнали по-висока облага поради конюнктурата, а евентуално и поради иновация, вложения, повишение на продуктивността, разкриване на нови пазари и други през 2022 година, споделя Лъчезар Богданов от Института за пазарна стопанска система. Според него наподобява шизофренно страната да изсипе 8 милиарда на бизнеса през 2022 година, като в това време в този момент държавното управление мисли по какъв начин да ги таксува.
4. Държавата дава на едни, а взема от други
Държавата желае да вземе пари освен от тези, които са получили средства от бюджета, а и от други, които нищо не са получили и сами са се справяли.
Това основава неравнопоставеност, споделя Георги Ангелов от " Отворено общество ".
5. Удар върху дребния бизнес
Данък " свръхпечалба " е много шокираща мярка, тя ще се отрази зле на дребните и междинни компании, които бяха наранени най-вече по време на пандемията и затварянията, е мнението на някогашния вицепремиер Лидия Шулева. Според нея е незаслужено да им се лишава нарастването, което биха имали, откакто едвам са съумели да възстановят индикаторите си отпреди пандемията.
6. После ще връщат пари
Такова хоризонтално облагане на всички свръхпечалби ще има непредвидими последствия, защото ще удари най-различни бизнеси, от дребни до огромни. И ще ги удари още във втората половина на 2023 година, тъй като свръхпечалбата ще се полза за актуалната година, само че предплатено ще се заплаща на база 2022, когато е огромната облага, и по-късно ще би трябвало да ти се връщат пари, разяснява Петър Ганев от ИПИ.
7. Възможност за корупция
Колкото по-големи са налозите, толкоз по-голяма е преразпределителната функционалност на страната. А властта да преразпределяш непознати пари, изкарва най-лошото. Преразпределяте един милиард налог и вие сте служител, който би трябвало да каже за кого да са парите. Как решавате? Има сякаш някакви справедливи критерии. Всяко преразпределение неизбежно води до корупция, е мнението на предприемача Ивайло Пенчев.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ
