Le Monde: Студената война се води в Стария Свят, а бъдещето принадлежи на Азия
Париж. Китай и Русия имат „ отрицателно “ единодушие, пишат в публикация за Le Monde политологът Франсоа Годман и някогашният посланик Мишел Дюклоа. Те изясняват: Москва и Пекин взаимно постановат несъгласие върху резолюциите на Организация на обединените нации и не харесват „ цветните революции “. Според създателите на публикацията, макар че имат огромен търговски оборот, това не пречи на Русия да не се доверява на Китай, а той да се отнася с известна надменност към някогашния си по-голям брат. Китай ще употребява армията си единствено точечно, а Русия ще употребява армията си на всички места от Грузия до Сирия, се отбелязва в публикацията.
Но тъкмо както западните наказания след Крим направиха Путин по-зависим от Пекин, по този начин и Китай може да се тревожи от възходящата дипломатическа изолираност, защото Съединени американски щати, както даде обещание Барак Обама, се преориентира към Азия. За Китай наподобява примамливо както трансформирането на общ дипломатически фронт с Русия в съюз, по този начин и обстановка, в която Съединени американски щати и техните съдружници биха били изправени пред риск от два спора едновременно: да вземем за пример в Украйна и Тайван. „ За първи път от доста време Китай евентуално се нуждае от Русия толкоз, колкото Русия се нуждае от Китай “, пишат създателите на публикацията.
Путин, дружно със Си Дзинпин, организираха виртуална среща, след която всяка страна приказва за поддръжката на другата. Така в китайското официално съобщение се споделя, че Русия пази позицията на Китай по въпроса за Тайван, а също по този начин се опълчва на групировки в азиатския район, основани на Съединените щати. А съветски чиновник означи, че Си е предложил поддръжка на Путин по въпроса за гаранциите за сигурност от Запада. Авторите на публикацията обаче означават, че тези изказвания биха били по-убедителни, в случай че бяха направени в границите на едно взаимно официално съобщение.
Според създателите на публикацията тонът на официалното съобщение също демонстрира, че Китай не харесва триъгълника от него Москва и Вашингтон. Те означават, че Китай постоянно се пробва да пропусне съветските военни начинания. А в съветската позиция те виждат страха, че Русия ще бъде сложена на второ място след двете суперсили на XXI век: Съединени американски щати и Китай.
И най-после, един от основните фактори в връзките сред Москва и Пекин е пропастта в техните стратегически календари. Китай явно няма да стартира нахлуване против Тайван на следващия ден: рисковете са прекомерно високи, а стратегическата стойност на острова за Съединени американски щати и техните съдружници е доста по-висока от цената на Киев, пишат създателите на публикацията. Те допускат, че в течение на няколко години Китай ще натрупа сили, с цел да бъде по-способен да устои на Съединени американски щати.
За Путин, в противен случай, потреблението на военна мощ към този момент е станало табиет, пишат създателите на публикацията. А Путин, споделят те, не желае да оставя замразени спорове, до момента в който Си, в противен случай, има задоволително време.
Путин разчита на поддръжката на Китай в сериозен миг, до момента в който от време на време чувството, че надценява позициите си, подвига летвата толкоз високо, че наподобява, че няма различен излаз с изключение на спор. Си разчита на повишаване на напрежението в Европа. Руските маневри разсейват Вашингтон и колкото по-войнствена става Русия, толкоз по-изолирана става, което значи, че става все по-зависима от Китай.
Но основният губещ в този развой за създателите на публикацията е Европа. „ Украйна е първата рецесия на новата Студена война “, споделят те, и тази рецесия е в Стария свят, до момента в който бъдещето принадлежи на Азия.
Но въпреки всичко Европа има своите козове, считат специалистите. В случая с Москва Европа има по-голяма тежест в глобите и комерсиалните връзки. В случая с Пекин смисъла на европейския пазар за него би трябвало да докара до разговор. В същото време нито Русия, нито Китай считат Европейски Съюз за спънка за своите цели.
Така че в кратковременен проект, с цел да играе огромна роля в новата Студена война, Европа би трябвало да възобнови връзките си със Съединени американски щати. А създателите на публикацията в Le Monde са сигурни, че връзките сред Русия и Китай в никакъв случай няма да доближат силата, присъща на трансатлантическия съюз.
Превод и редакция: Иван Христов
Но тъкмо както западните наказания след Крим направиха Путин по-зависим от Пекин, по този начин и Китай може да се тревожи от възходящата дипломатическа изолираност, защото Съединени американски щати, както даде обещание Барак Обама, се преориентира към Азия. За Китай наподобява примамливо както трансформирането на общ дипломатически фронт с Русия в съюз, по този начин и обстановка, в която Съединени американски щати и техните съдружници биха били изправени пред риск от два спора едновременно: да вземем за пример в Украйна и Тайван. „ За първи път от доста време Китай евентуално се нуждае от Русия толкоз, колкото Русия се нуждае от Китай “, пишат създателите на публикацията.
Путин, дружно със Си Дзинпин, организираха виртуална среща, след която всяка страна приказва за поддръжката на другата. Така в китайското официално съобщение се споделя, че Русия пази позицията на Китай по въпроса за Тайван, а също по този начин се опълчва на групировки в азиатския район, основани на Съединените щати. А съветски чиновник означи, че Си е предложил поддръжка на Путин по въпроса за гаранциите за сигурност от Запада. Авторите на публикацията обаче означават, че тези изказвания биха били по-убедителни, в случай че бяха направени в границите на едно взаимно официално съобщение.
Според създателите на публикацията тонът на официалното съобщение също демонстрира, че Китай не харесва триъгълника от него Москва и Вашингтон. Те означават, че Китай постоянно се пробва да пропусне съветските военни начинания. А в съветската позиция те виждат страха, че Русия ще бъде сложена на второ място след двете суперсили на XXI век: Съединени американски щати и Китай.
И най-после, един от основните фактори в връзките сред Москва и Пекин е пропастта в техните стратегически календари. Китай явно няма да стартира нахлуване против Тайван на следващия ден: рисковете са прекомерно високи, а стратегическата стойност на острова за Съединени американски щати и техните съдружници е доста по-висока от цената на Киев, пишат създателите на публикацията. Те допускат, че в течение на няколко години Китай ще натрупа сили, с цел да бъде по-способен да устои на Съединени американски щати.
За Путин, в противен случай, потреблението на военна мощ към този момент е станало табиет, пишат създателите на публикацията. А Путин, споделят те, не желае да оставя замразени спорове, до момента в който Си, в противен случай, има задоволително време.
Путин разчита на поддръжката на Китай в сериозен миг, до момента в който от време на време чувството, че надценява позициите си, подвига летвата толкоз високо, че наподобява, че няма различен излаз с изключение на спор. Си разчита на повишаване на напрежението в Европа. Руските маневри разсейват Вашингтон и колкото по-войнствена става Русия, толкоз по-изолирана става, което значи, че става все по-зависима от Китай.
Но основният губещ в този развой за създателите на публикацията е Европа. „ Украйна е първата рецесия на новата Студена война “, споделят те, и тази рецесия е в Стария свят, до момента в който бъдещето принадлежи на Азия.
Но въпреки всичко Европа има своите козове, считат специалистите. В случая с Москва Европа има по-голяма тежест в глобите и комерсиалните връзки. В случая с Пекин смисъла на европейския пазар за него би трябвало да докара до разговор. В същото време нито Русия, нито Китай считат Европейски Съюз за спънка за своите цели.
Така че в кратковременен проект, с цел да играе огромна роля в новата Студена война, Европа би трябвало да възобнови връзките си със Съединени американски щати. А създателите на публикацията в Le Monde са сигурни, че връзките сред Русия и Китай в никакъв случай няма да доближат силата, присъща на трансатлантическия съюз.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ