Пандемията от коронавирус породи ефект на бумеранга. Тя върна много

Пандемията от ковид породи резултат на бумеранга. Тя върна доста младежи в Европа и света назад при родителите им. Липсата на работа и прехрана лиши мнозина от автономия и самочувствие, че се оправят.

Шест години са минали, откогато Файсал Шариф не живее при родителите си. На 18 години напуснал бащиния си дом, с цел да следва. През шестте години на неявяване е пътувал доста по света, работил е и е основал свое лично семейство. Но по-късно, към този момент на 24 години, трябвало да се върне в хотел „ Мама “ – въпреки и не по лична воля. „ Имаше интервали, в които усещах, че съм се провалил “, признава той.

Файсал споделя, че с изключение на със следването в Имперския лицей, Лондон го е привличал и с множеството благоприятни условия за превозване на свободното време. „ Но внезапно Лондон замязя на мъртъв град “, споделя той. Заради пандемията всичко замряло – даже научната му процедура била анулирана, немислими станали и всевъзможни срещи с другари и празненства.

Ефектът на бумеранга

Много от състудентите на Файсал се върнали в родните си страни, защото не можели да си разрешат да останат в затворения от локдауна Лондон с неговите високи наеми. И Файсал нямал различен избор.
Редакцията предлага
„ Нямаме данни за цяла Европа, само че знаем, че в Хърватия преди пандемията 44% от младежите са живеели дружно с родителите си, а след експлоадирането на пандемията делът им е повишен до 78%. Смятаме, че наклонността е сходна и в другите страни “, споделя Мерал Нур от Европейския студентски съюз.

Младите хора са мощно наранени от пандемията, тъй като мнозина са принудени да се върнат при родителите си. „ За тях тази обстановка значи загуба на автономия “, споделя Манон Дешайе от Европейския юношески конгрес.

Картината в Европа е доста друга

И преди пандемията се следиха съществени разлики сред обособените европейски страни. За скандинавските страни постоянно е било обикновено младежите овреме да живеят независимо, само че в Южна и Югоизточна Европа има напълно друга просвета, демонстрират статистическите данни за Европейски Съюз. „ Всеки район си има своите характерни финансови и културни рамкови условия “, споделя в тази връзка Мерал Нур.

Различни са аргументите, заради които младежите вземат решение да не се отделят от родителите си – поради особености на локалния пазар на труда, персоналното улеснение или традициите. Независимо от събитията обаче се набива на очи фактът, че една избрана група младежи страда най-вече от по този начин създалата се обстановка, споделя Нур: „ Онези, които са маргинализирани по някакъв симптом, да вземем за пример представителите на ЛГБТИ-общността, изпитват най-големи компликации да се завърнат при родителите си “, твърди тя. Голям капацитет за пораждане на напрежение има също и в обществено слаби фамилии с ниски приходи.

Джулия е италианка и дълго време не се решавала да напусне бащиния си дом – макар че ѝ било доста мъчно да живее под един покрив с родителите си по време на локдауна. Студентката не съумяла да си откри спомагателна работа по време на следването, а и се чувствала длъжна да наглежда старата си майка.

„ Не се решавах да се отделя. Щеше да наподобява по този начин, като че ли не желая да се грижа за мама “, споделя тя и прибавя, че в Италия е обикновено децата да живеят дълго време с родителите си. Нейният брат е на 30 години, оказва помощ финансово за издръжката на фамилията и въобще не мисли да се изнася. Джулия въпреки всичко се взема решение на тази стъпка: от края на предходната година към този момент живее в независимо жилище.

Липсата на автономия поражда проблеми

Дженифър Капуто от Чикагския университет е изследвала така наречения феномен " Boomerang-Kids " („ децата-бумеранг “) в Съединени американски щати. Тя е открила, че точно младежите, които поради пандемията вземат решение да се върнат още веднъж при родителите си, са най-застрашени от.

„ Финансовата и обществена самостоятелност е доста значима за превръщането на младежите във възрастни. Същото важи и за съществуването на независимо жилище. Ако тези фактори не са налице, това може да докара до неприятното чувство, че си се провалил “, споделя Дженифър Капуто.