Върви, народе възродени се ражда в класна стая
Панайот Пипков написа музиката на един мирис
-->
Един замечтан от поезията възпитаник става причина през днешния ден цяла България да пее в хор най-българската ария " Върви, народе възродени ". Химнът на светите братя Кирил и Методий се ражда на черната дъска в една класна стая в ловешкия кв. " Вароша ".
На 9 май 1901 година учителят по музика Панайот Пипков минавал сред чиновете, когато погледът му възмутено се забил в един от учениците. Малчуганът въобще не внимавал, тъй като бил обхванат от някаква книга. Пипков яростно сграбчил четивото, а класът заледен в очакване на суровото наказване за нехранимайкото. Но зачитайки се в текста - стихотворението на Стоян Михайловски, в главата на Пипков зазвучала музика. Учителят разчертал петолиние на черната дъска и почнал да реди ноти. Така на един мирис се родила музиката на химна, споделя самият Панайот Пипков в списание " Родна тирада " през през 1942 година Днес учебното заведение носи неговото име.
Всъщност, именитото стихотворение на Стоян Михайловски се появява на бял свят още през 1892 година. По това време огромният български публицист и държавник е учител по френски език в Русенската мъжка гимназия. Същата година възторжените строфи " Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи " са оповестени в списание " Мисъл " в дунавския град. Като български учебен химн обаче, текстът придобива популярност 9 години по-късно, с помощта на магнетичната мелодия на Пипков към него.
За първи път песента е публично изпълнена на 11 май 1901 година в Ловеч като празничен химн за прослава на делото на Кирил и Методий и на българската култура. Година по-късно за Деня на българската култура и славянската книжовност песента се подема и запява от всички учебни заведения в страната.
Оригиналният текст на творбата е претърпял какво ли не. След 1944 година, както всичко друго, празникът е мощно идеологизиран. Комунистическата власт безродствено се отхвърля от българския генезис на писмеността ни и в унисон с повелите на Кремъл поставя акцент върху общославянския генезис на писмеността ни. Нещо повече - впуска се в търсенето на " съветска диря " в българската писменост. И комфортно я " открива " в задачата на светите братя в Херсон.
През 60-те години пък в името на краткотрайно затоплилите се връзки с Югославия, в политбюро на Българска комунистическа партия даже се разисква концепцията празникът да не бъде празнуван публично поради претенциите на Скопие за " македонската националност " на Кирил и Методий.
Слава, Богу, до такава степен въпреки всичко не се стига, само че " Върви, народе възродени " търпи брутална цензура. Бог, несъмнено, е изхвърлен от втория куплет. Цялото последно изречение е сменено с " напред и все напред върви ". В четвъртия куплет в името на битката с " великобългарския национализъм ", думите " духовно покори страните, които завладя със меч " са сменени с " ведно със другите славяни, кръстосвай дух със огнен меч ".
А всичко след шестия куплет е просто отрязано, тъй като там се приказва за религия и за апостоли. И най-много - за българската книжовност, дадена на Славянството и обходила " целий мир ".
Всъщност, денят на светите братя Кирил и Методий, а посредством тях и на българската писменост се празнува още от 1803 година Доказателствата за това се откриват в арменска летопис от 1813 година, където се загатва за честване на светите братя на 22 май 1803 година в Шумен. За първи път празник на Кирил и Методий провежда на 11 май 1851 година в епархийското учебно заведение " Св. св. Кирил и Методий " в Пловдив Найден Геров. Денят не е инцидентно определен от Найден Геров - това е общият църковен празник на двамата светии.
Във възрожденската ни книжнина първите вести за празнуването на Кирил и Методий на 11 май се срещат в " Христоматия славянского язъка " от 1852 година на Неофит Рилски. През 1857 година денят на светите братя е почетен в българската черква " Св. Стефан " в Цариград, дружно със работа и за Св. Иван Рилски.
Година по-късно този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена работа в църквата " Света Богородица ", а по-късно учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът стартира постоянно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 година и в Скопие.
С въвеждането на грегорианския календар през 1916 година празникът се празнува и от страната, и от църквата на един ден - 24 май. След 1969 година се организира секуларизация посредством обособяване на църковния от светския календар, по тази причина през днешния ден съществуват два празника - църковен (11 май) и всемирски (24 май).
-->
Един замечтан от поезията възпитаник става причина през днешния ден цяла България да пее в хор най-българската ария " Върви, народе възродени ". Химнът на светите братя Кирил и Методий се ражда на черната дъска в една класна стая в ловешкия кв. " Вароша ".
На 9 май 1901 година учителят по музика Панайот Пипков минавал сред чиновете, когато погледът му възмутено се забил в един от учениците. Малчуганът въобще не внимавал, тъй като бил обхванат от някаква книга. Пипков яростно сграбчил четивото, а класът заледен в очакване на суровото наказване за нехранимайкото. Но зачитайки се в текста - стихотворението на Стоян Михайловски, в главата на Пипков зазвучала музика. Учителят разчертал петолиние на черната дъска и почнал да реди ноти. Така на един мирис се родила музиката на химна, споделя самият Панайот Пипков в списание " Родна тирада " през през 1942 година Днес учебното заведение носи неговото име.
Всъщност, именитото стихотворение на Стоян Михайловски се появява на бял свят още през 1892 година. По това време огромният български публицист и държавник е учител по френски език в Русенската мъжка гимназия. Същата година възторжените строфи " Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи " са оповестени в списание " Мисъл " в дунавския град. Като български учебен химн обаче, текстът придобива популярност 9 години по-късно, с помощта на магнетичната мелодия на Пипков към него.
За първи път песента е публично изпълнена на 11 май 1901 година в Ловеч като празничен химн за прослава на делото на Кирил и Методий и на българската култура. Година по-късно за Деня на българската култура и славянската книжовност песента се подема и запява от всички учебни заведения в страната.
Оригиналният текст на творбата е претърпял какво ли не. След 1944 година, както всичко друго, празникът е мощно идеологизиран. Комунистическата власт безродствено се отхвърля от българския генезис на писмеността ни и в унисон с повелите на Кремъл поставя акцент върху общославянския генезис на писмеността ни. Нещо повече - впуска се в търсенето на " съветска диря " в българската писменост. И комфортно я " открива " в задачата на светите братя в Херсон.
През 60-те години пък в името на краткотрайно затоплилите се връзки с Югославия, в политбюро на Българска комунистическа партия даже се разисква концепцията празникът да не бъде празнуван публично поради претенциите на Скопие за " македонската националност " на Кирил и Методий.
Слава, Богу, до такава степен въпреки всичко не се стига, само че " Върви, народе възродени " търпи брутална цензура. Бог, несъмнено, е изхвърлен от втория куплет. Цялото последно изречение е сменено с " напред и все напред върви ". В четвъртия куплет в името на битката с " великобългарския национализъм ", думите " духовно покори страните, които завладя със меч " са сменени с " ведно със другите славяни, кръстосвай дух със огнен меч ".
А всичко след шестия куплет е просто отрязано, тъй като там се приказва за религия и за апостоли. И най-много - за българската книжовност, дадена на Славянството и обходила " целий мир ".
Всъщност, денят на светите братя Кирил и Методий, а посредством тях и на българската писменост се празнува още от 1803 година Доказателствата за това се откриват в арменска летопис от 1813 година, където се загатва за честване на светите братя на 22 май 1803 година в Шумен. За първи път празник на Кирил и Методий провежда на 11 май 1851 година в епархийското учебно заведение " Св. св. Кирил и Методий " в Пловдив Найден Геров. Денят не е инцидентно определен от Найден Геров - това е общият църковен празник на двамата светии.
Във възрожденската ни книжнина първите вести за празнуването на Кирил и Методий на 11 май се срещат в " Христоматия славянского язъка " от 1852 година на Неофит Рилски. През 1857 година денят на светите братя е почетен в българската черква " Св. Стефан " в Цариград, дружно със работа и за Св. Иван Рилски.
Година по-късно този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена работа в църквата " Света Богородица ", а по-късно учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът стартира постоянно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 година и в Скопие.
С въвеждането на грегорианския календар през 1916 година празникът се празнува и от страната, и от църквата на един ден - 24 май. След 1969 година се организира секуларизация посредством обособяване на църковния от светския календар, по тази причина през днешния ден съществуват два празника - църковен (11 май) и всемирски (24 май).
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ