Какви тайни от историята разкрива къщата-музей „Баба Тонка“ в Русе?
Паметта за редица герои за националното избавление пази къщата-музей „ Баба Тонка “ в Русе
Репортаж на Наталия Йорданова за.
Музеят показва цялото развиване на българското възобновление, през историята на едно революционно семейство-семейство Обретенови. Сред стотиците експонати се пази сабята на Раковски, на Стефан Караджа и бастунчето с мастилница и перо на Баба Тонка.
На брега на Дунав, къщата на семейство Обретенови споделя истории. Музеят е наименуван на името на Баба Тонка Обретенова, знак на майката на революционери. В къщата й се организират съвещанията на русенския революционен комитет, тя съхранявала документи и пренасяла оръжие през Дунав. За нейната безрезервност в Записките си Захари Стоянов я назовава „ Баба Тонка “ и под това име остава в националната памет.
„ Семейството на Баба Тонка е извънредно значимо, тъй като семейството Обретенови е едно нормално, бихме го нарекли средностатистическо семейство, само че всички в това семейство по един или различен метод са включени в процесите на българското Възраждане. Тъкмо от тук са изключително мощни образците, тъй като виждаме участници в априлското въстание, в обособените чети. Преди това самият Никола Обретенов е Ботев въстаник, а по-късно и един от строителите на съвременна България. От тази позиция ето по какъв начин с едно семейство ние демонстрираме какво се случва с българския народ във времето на Възраждането”, споделя шефът на Историческия музей в Русе проф. Николай Ненов.
В ден като този-в който честваме свободна България, оръжията са акцент, а в музея се пазят изключителни екземпляри. Но има един изключително скъп експонат-бастунчето на Баба Тонка, което се състои от три части-основен корпус, мастилница и перо за писане. Това бастунче, съгласно историците демонстрира култа, уважението на Баба Тонка към образованието.
„ Знаем от спомените на Никола Обретенов когато баба Тонка е белязала гроба на Стефан Караджа, че по-късно да откри черепа му, е написала славянската писмен знак „ онче “.Това е като един безконечен знак, по този начин виждаме връзката сред тази несъмнено огромна героиня и майка на българската независимост с поклонението й към грамотността”, добавя проф. Ненов.
В музея се пазят неповторими саби, с които са се сражавали герои за българското избавление. Едното оръжие е на Георги Раковски и датира от времето на Кримската война.
„ В този интервал е употребявал тази сабя и при прекосяването във Влашко тя е оставена тук. Самата сабя е открита зазидана в една ограда край село Ново село, виждаме златната инкрустация на името”, изяснява още шефът.
Другата скъпа находка е револверната сабята на Стефан Караджа.
„ Това е сабята на Стефан Караджа. Заедно с Хаджи Димитър през лятото на 1868 година двамата войводи водят чети, които минават южно от Дунава и двамата войводи имат такива саби, които имат и револвер със сабята по едно и също време.Това е белгийско произвеждане. Модерните чети от българското Възраждане са разнообразни от старите хайдушки чети и като визия. Ще забележим да вземем за пример Филип Тотю, който е като арнаутин, като пехливан с голям брой оръжия в силяха, в пояса си, до момента в който четите, които са от модерността са като хусарски бойци, не инцидентно българските гвардейци през днешния ден носят униформата на четниците от възраждането”, споделя още проф. Николай Ненов
Тези оръжия символизират желанието на българите да покажат, че имат лична войска, личен дух и нация, споделя още историкът.
Музеят в Русе пази и част от мемориалните знаци за епохата-като порцелановата паница с изображения на борбата за Плевен. Пази и черепа на Стефан Караджа, съхранен от Баба Тонка и нейното семейство. С него тя посреща героите след Освобождението. Този артефакт изчезва за години и е открит след Освобождението на Добруджа.
Репортаж на Наталия Йорданова за.
Музеят показва цялото развиване на българското възобновление, през историята на едно революционно семейство-семейство Обретенови. Сред стотиците експонати се пази сабята на Раковски, на Стефан Караджа и бастунчето с мастилница и перо на Баба Тонка.
На брега на Дунав, къщата на семейство Обретенови споделя истории. Музеят е наименуван на името на Баба Тонка Обретенова, знак на майката на революционери. В къщата й се организират съвещанията на русенския революционен комитет, тя съхранявала документи и пренасяла оръжие през Дунав. За нейната безрезервност в Записките си Захари Стоянов я назовава „ Баба Тонка “ и под това име остава в националната памет.
„ Семейството на Баба Тонка е извънредно значимо, тъй като семейството Обретенови е едно нормално, бихме го нарекли средностатистическо семейство, само че всички в това семейство по един или различен метод са включени в процесите на българското Възраждане. Тъкмо от тук са изключително мощни образците, тъй като виждаме участници в априлското въстание, в обособените чети. Преди това самият Никола Обретенов е Ботев въстаник, а по-късно и един от строителите на съвременна България. От тази позиция ето по какъв начин с едно семейство ние демонстрираме какво се случва с българския народ във времето на Възраждането”, споделя шефът на Историческия музей в Русе проф. Николай Ненов.
В ден като този-в който честваме свободна България, оръжията са акцент, а в музея се пазят изключителни екземпляри. Но има един изключително скъп експонат-бастунчето на Баба Тонка, което се състои от три части-основен корпус, мастилница и перо за писане. Това бастунче, съгласно историците демонстрира култа, уважението на Баба Тонка към образованието.
„ Знаем от спомените на Никола Обретенов когато баба Тонка е белязала гроба на Стефан Караджа, че по-късно да откри черепа му, е написала славянската писмен знак „ онче “.Това е като един безконечен знак, по този начин виждаме връзката сред тази несъмнено огромна героиня и майка на българската независимост с поклонението й към грамотността”, добавя проф. Ненов.
В музея се пазят неповторими саби, с които са се сражавали герои за българското избавление. Едното оръжие е на Георги Раковски и датира от времето на Кримската война.
„ В този интервал е употребявал тази сабя и при прекосяването във Влашко тя е оставена тук. Самата сабя е открита зазидана в една ограда край село Ново село, виждаме златната инкрустация на името”, изяснява още шефът.
Другата скъпа находка е револверната сабята на Стефан Караджа.
„ Това е сабята на Стефан Караджа. Заедно с Хаджи Димитър през лятото на 1868 година двамата войводи водят чети, които минават южно от Дунава и двамата войводи имат такива саби, които имат и револвер със сабята по едно и също време.Това е белгийско произвеждане. Модерните чети от българското Възраждане са разнообразни от старите хайдушки чети и като визия. Ще забележим да вземем за пример Филип Тотю, който е като арнаутин, като пехливан с голям брой оръжия в силяха, в пояса си, до момента в който четите, които са от модерността са като хусарски бойци, не инцидентно българските гвардейци през днешния ден носят униформата на четниците от възраждането”, споделя още проф. Николай Ненов
Тези оръжия символизират желанието на българите да покажат, че имат лична войска, личен дух и нация, споделя още историкът.
Музеят в Русе пази и част от мемориалните знаци за епохата-като порцелановата паница с изображения на борбата за Плевен. Пази и черепа на Стефан Караджа, съхранен от Баба Тонка и нейното семейство. С него тя посреща героите след Освобождението. Този артефакт изчезва за години и е открит след Освобождението на Добруджа.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ