Памет за украинците и българите, жертви на Гладомора. Съвременен прочит

„ Памет за украинците и българите, жертви на Гладомора. Съвременен прочит на комунистическия геноцид “ – това е тематиката на полемика в София, проведена през днешния ден следобяд от Атлантическия съвет в България и посолството на Украйна у нас. В нея ще вземат участие историци от София и Киев. Дискусията ще бъде придружена от фотоизложба и документалния филм на режисьора Костадин Чакъров „ Дойде есента на 1946 година “.

В края на ноември тази година Украйна означи 85-ата годишнина от огромния апетит през 1932-1933 година, прочут в страната като Гладомор, довел до гибелта на милиони украинци. Според разнообразни източници цифрата доближава до 10 млн. души. Историята помни и Гладомора от 1921 – 1923 година и следвоенния Гладомор от 1946 – 1947 година Така на територията на Украйна в двете огромни български диаспори в трите талази Гладомор живота си губят близо 100 хиляди етнически българи.

В предаването „ Хоризонт до обед “ доцент Лъчезар Стоянов – историк и учител в Нов български университет, изрече мнение:

„ България доста необичайно отсъства от дългия лист от към този момент 26 страни, които са усетили това голямо закононарушение в човешката история. Още по-странно е, когато част от жертвите на тези незаконни дейности са българи. Крайно необичайно за какво до момента съвсем не се приказва, а и нашите политици замитат този проблем “.

„ Това, което нас ни задължава като страна и народ да заемем някаква позиция, е това, че умишлено е осъществено всеобщо изтребване посредством апетит. Тук би трябвало да сме безапелационни. България би трябвало да заеме една морална позиция. Тази позиция е що се касае за предишното, толкоз за сегашното и още повече за бъдещето “, означи соц. Стоянов. Според него тези обстоятелства би трябвало да се учат в учебниците по нова и най-нова история.

Европейският парламент признава Гладомора за закононарушение против украинския народ и против човечността. Резолюцията е утвърдена на 23.10.2008 година. На парламентарно равнище закононарушението е прието за акт на геноцид от 14 страни в света, измежду които Естония, Унгария, Литва, Полша, Латвия, Португалия. Сдружението на украински организации в България " Мати Украйна " организира акция в границите на интернационалната " Запали свещ " в памет на починалите.

Валентина Драгулева е претърпяла глада в Украйна през 1946 година. Тя споделя спомените си от детството, идентични по чувство с всеки от интервалите на рецесия с неналичието на каквото и да било за ястие.  

Дизайнерът на шапки Ирина Сардарева също се включва със свои мемоари от разказите на своята баба.

Жените акцентират, че архивите за този апетит - геноцид в Украйна към момента са в Русия и не са предадени на украинските управляващи, с цел да не се разбере истината какъв брой са неговите жертви. А те описват, с цел да има спомен човечеството за ужасите в историята - да се знае и да се помни, акцентира Сардарева.

Олена Коцева от уредниците на акциите подсети какъв брой доста българи в Украйна са станали жертва на глада. Тя прикани България да признае този интервал за геноцид по отношение на украйнския народ:

„ Апелираме към българските управляващи и парламент, ще внесем и такава молба, България да признае Гладомора в Украйна за геноцид против човечеството, тъй като и нашите българи, които са живели тогава в Украйна, са дали жертви.

Какво още описаха те, както и изявлението с доцент Стоянов чуйте в звуковия файл.