Учени от Оксфорд с изненадваща прогноза за пълните слънчеви затъмнения
Пълните слънчеви затъмнения са едни от редките и красиви естествени явления, които са резултат от невероятни съвпадения. И в този момент те се случват много рядко, а съгласно учени от университета на Оксфорд, в далечно бъдеще те даже ще изчезнат. Всъщност, тематиката за точността на изчисленията по кое време ще са слънчевите затъмнения е доста, доста остаряла. Още през 1695 година Едмънд Халей открива несъответствия сред историческите данни по кое време е имало затъмнения и изчисленията, по кое време те би трябвало да се случат. Тенденцията се удостоверила и при инспекцията му в историческите данни до над 2000 години обратно.
Тогава Халей вижда две аргументи - или гравитацията отслабва и трансформира орбитите на Земята и Луната, или въртенето на Земята се забавя и денят става по-дълъг. Халей е убеден в теорията за гравитацията на Нютон и позволява втората догадка. Тя значи, че по-слабото въртене на Земята е ускорило това на Луната.
За да балансира връзката сред двете галактически тела, Луната се е отдръпнала на малко по-далечна орбита от Земята, с цел да се движи по-бавно. Ако 2000 година по-рано Земята се е въртяла по-бързо и Луната е била по-близо, тогава изчисленията, по кое време са слънчевите затъмнения, съответстват с историческите данни за тях.
По-модерните изследвания удостоверяват хипотезата на Халей. Земята фактически забавя въртенето си. Причината са приливите и отливите на моретата и океаните. На местата, където континенталният шелф е по-плитък, той се сблъсква с високите приливи и това води до закъснение на въртенето на Земята. От своя страна това води и до отдалечаването на Луната от нея.
Учените към този момент имат и директни данни, които пресмятат скоростта на процеса. Те са вероятни с помощта на задачите Apollo. Астронавтите оставиха на Луната няколко лазерни рефлектора. И до през днешния ден учените ги употребяват, с цел да отразяват лазери от тях назад до Земята. Това разрешава пресмятане на точната отдалеченост сред Земята и Луната в границите на няколко сантиметра. Дългосрочните калкулации демонстрират, че Луната се отдалечава от Земята приблизително с 3.8 см на година.
Това значи, че лунният диск ще става все по-малък от Земна позиция. А това значи, че един ден, той ще е прекомерно дребен за цялостно слънчево затъмнение. Това обаче ще се случи след към 620 млн. години. Но отдалечаването на Земята и Луната една от друга значи, че се трансформира и ъгълът на съвпадане със Слънцето, което в допълнение прави цялостните слънчеви затъмнения по-редки.
Затова, в случай че имате опция да видите цялостно слънчево затъмнение, възползвайте се. Най-близкото е през август тази година, само че то ще бъде очевидно най-много от територията на Съединени американски щати. За сметка на това НАСА възнамерява да го предава онлайн даже и с включване от Международната галактическа станция.
Източник: vesti.bg
Тогава Халей вижда две аргументи - или гравитацията отслабва и трансформира орбитите на Земята и Луната, или въртенето на Земята се забавя и денят става по-дълъг. Халей е убеден в теорията за гравитацията на Нютон и позволява втората догадка. Тя значи, че по-слабото въртене на Земята е ускорило това на Луната.
За да балансира връзката сред двете галактически тела, Луната се е отдръпнала на малко по-далечна орбита от Земята, с цел да се движи по-бавно. Ако 2000 година по-рано Земята се е въртяла по-бързо и Луната е била по-близо, тогава изчисленията, по кое време са слънчевите затъмнения, съответстват с историческите данни за тях.
По-модерните изследвания удостоверяват хипотезата на Халей. Земята фактически забавя въртенето си. Причината са приливите и отливите на моретата и океаните. На местата, където континенталният шелф е по-плитък, той се сблъсква с високите приливи и това води до закъснение на въртенето на Земята. От своя страна това води и до отдалечаването на Луната от нея.
Учените към този момент имат и директни данни, които пресмятат скоростта на процеса. Те са вероятни с помощта на задачите Apollo. Астронавтите оставиха на Луната няколко лазерни рефлектора. И до през днешния ден учените ги употребяват, с цел да отразяват лазери от тях назад до Земята. Това разрешава пресмятане на точната отдалеченост сред Земята и Луната в границите на няколко сантиметра. Дългосрочните калкулации демонстрират, че Луната се отдалечава от Земята приблизително с 3.8 см на година.
Това значи, че лунният диск ще става все по-малък от Земна позиция. А това значи, че един ден, той ще е прекомерно дребен за цялостно слънчево затъмнение. Това обаче ще се случи след към 620 млн. години. Но отдалечаването на Земята и Луната една от друга значи, че се трансформира и ъгълът на съвпадане със Слънцето, което в допълнение прави цялостните слънчеви затъмнения по-редки.
Затова, в случай че имате опция да видите цялостно слънчево затъмнение, възползвайте се. Най-близкото е през август тази година, само че то ще бъде очевидно най-много от територията на Съединени американски щати. За сметка на това НАСА възнамерява да го предава онлайн даже и с включване от Международната галактическа станция.
Източник: vesti.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ