Искат ли децата ни отново социализъм?
Падането на комунистическия тоталитарен режим и влизането на България в Европейския съюз са причина и за един доста бърз и сложен за българската стопанска система развой – емиграцията. Колко тъкмо българи живеят непрекъснато в чужбина иколко напущат родината единствено краткотрайно и се връщат е мъчно да се дефинира, защото броят на емигрантите и кандидат-емигрантите не е непрекъсната големина. Едни отиват и повече не се връщат в България, други пътуват сезонно единствено за работа, трети пробват шанса си за година-две или пет, някои прекарват младостта си зад граница и се връщат с пенсията си в България, други пък от време на време емигрират, връщат се, отново емигрират...
Извън тези българи, които непрекъснато се движат, има и едни други, които са родени или са израснали в български фамилии или фамилии с най-малко един родител българин, само че зад граница. Тези данни са по-устойчиви и по-лесно могат да бъдат тествани.
За близо 30 години в чужбина са се родили към 330 000 деца с българско поданство, демонстрират изчисленията на Боян Юруков, който до наскоро живееше в Германия. IT-специалистът е изследвал формалната статистика от 1990-та до края на 2018 година.
Данните, оценени от Юруков, сочат, че в Германия е най-многочислената българска диаспора в Европейски Съюз. По думите му, през последните години тази диаспора се е нараснала фрапантно:
" Голям е и броят на децата, родени в Германия. Това си проличава по увеличаващия се брой български учебни заведения, клубове и организации в Германия. Друг забавен миг е, че доста малко от българите в Германия, които имат право на немско поданство, фактически аплайват за немски паспорт - това са едвам 3-4% от тези, които живеят от над осем години в страната. Затова пък техните деца го получават автоматизирано, тъй че ще има от ден на ден българи с немско поданство. Очаквам, че в границите на идващите 10 години може да има до 200 000 българи с поданство от друга европейска страна - нещо, което в никакъв случай до момента не се е случвало за толкоз малко време ", споделя Юруков пред „ Дойче веле “.
Факт е, че в чужбина има 258 български учебни заведения, в които се преподава български език, история и география, само че и се приготвят децата за изравнителни изпити с българската просветителна система или за матура в България. Освен тях има и 138 български неделни учебни заведения, които се концентрират единствено в преподаването на български, география и история за обща просвета.
В огромната си част децата, родени в чужбина, приказват български въпреки и като втори език. По-силен постоянно е езикът, на който се учи, това е обикновено, само че е необичайност деца на българи да не приказват родния език на родителите си. Българчетата зад граница са деца, които припознават страната ни като своя втора татковина и не им е непозната мисълта, че един ден може да живеят в нея или да работят с българи или за България даже и краткотрайно или индиректно – т.е. връзките родното място на родителите се поддържат живи и са по-скоро постоянни за по-голямата група „ задгранични “ българчета.
Но какво знаят тези деца за близкото минало на България? Разпитахме 9 българчета на възраст сред 14 и 24 години, родени в Германия. За разлика от свои връстници в Испания или Франция, да вземем за пример, те имат малко по-детайлен взор върху социализма поради немската история и проучването ѝ в учебно заведение, което включва и историята на Германска демократична република и рухването на Берлинската стена.
Можем да кажем сигурно две неща: днешните деца не знаят кой е Тодор Живков и считат правото си на свободно мнение и свободен избор за задоволителна значима полезност, с цел да не желаят да живеят в режим като този на Народна република България. Независимо дали съгласно разказите на родителите и бабите и дядовците им тогава е било по-спокойно или по-добре. Възможността да казваш това, което мислиш ида вървиш по пътя, който си избрал, без спънки то страна на страната, е най-важното за тях.
Зададохме им следните въпроси:
Какво знаеш за социализма в Народна република България?Знаеш ли кои са Тодор Живков и Людмила Живкова?Има ли нещо, което е било по-добро по време на соца, в сравнение с е през днешния ден?Би ли живял в социалистическа република като Народна република България и за какво?
Ето какво дадоха отговор те:
Генерално не съм почитател на социализма
Симеон, 19 години
Симеон
Не знам доста за социализма в България. Родителите ми са ми разказвали, че не са имали дънки, кока-кола... такива неща. И е било мъчно да се излиза от страната.
Чувал съм името Тодор Живков, само че не знам кой е. Нямам никаква визия коя е Людмила Живкова.
Генерално не съм огромен почитател на социализма поради рестриктивните мерки на свободата, които е имало тогава, а аз считам това за изцяло неправилно. Не познавам доста добре самата обстановка тогава, по тази причина ми е мъчно да сравня дали нещо въпреки всичко е било по-добро тогава, в сравнение с е през днешния ден. Но не бих желал да пребивавам в социалистическа страна точно поради неналичието на независимост и мощните ограничавания, което е най-важното в действителност.
Не мога да си показва, че нещо е било по-хубаво
Яна, 24 години
Яна
Знам, че през 1944 година в България има комунистически прелом. Много политици, учители, хора със благосъстоятелност, богати, с пари, с предприятия, с парцели са били безусловно ограбени и репресирани. Имало е единствено една партия, нямало е народна власт. Забранена е била медийната независимост.
Хората са живели по-скоро оскъдно, единствено с базисни неща. Нямало е артикули от Запад, да вземем за пример кока-кола или дънки...
Не знам кой е Тодор Живков, нито Людмила Живкова.
Не мога да си показва, че нещо е било по-хубаво тогава, най-малкото поради това, че не е било народна власт, че хората не са имали независимост на мнението, не е имало равни права за всички. Това е спънка за каквото и да е в живота ти. Не желая да съм живяла в тогавашната обстановка в България. Не мога да си показва да пребивавам без свободата, която имам в този момент. Ако бях родена тогава в Народна република България, нямаше да мога да ходя по пътя, който съм си избрала, нямаше да имам свободата сама да избера какво да върша.
Не желая общество, в което няма съществени свободи
Лазар, 24 години
Лазар
Политически какво тъкмо е станало, не мога да кажа, тъй като не ме визира непосредствено. Не съм имал причина до момента да се занимавам с тая тематика.
През последните години се интересувам повече от политика, само че най-вече от тази, която ме визира сега. Но знам, че България е била под съветски режим до рухването на Съюз на съветските социалистически републики. Не знам кой е Тодор Живков, нито коя е Людмила Живков.
Какво е било по-добро тогава? Не знам, за живота тогава знам единствено от историите на родителите ми. Не е имало кой знае какъв брой по-добри неща. Не съм живял при подобен режим и ми е мъчно да направя съпоставяне дали изобщ онещо е било по-добро. Но даже и да е имало някакви позитивни аспекти, не мога да се сетя за такива.
Знам единствено, че сигурно не бих живял в социалиситческа република от този вид. Сега ми е добре, за какво да би трябвало да се сменя това? Не имам вяра, че тогава също някой е желал да живее в социализма, с изключение на тези, които са сътрудничили или са били част от режима и по тази причина им е било добре.
Аз не желая да пребивавам в общество, в което нямам съществени свободи, в което съседи и другари могат да са предатели и да те предадат на управляващите. Аз пребивавам в Германия като човек с миграционен генезис, родителите ми са българи. Ако бях в същата обстановка в Германска демократична република или в Народна република България, щеше да ми е доста мъчно с подобен генезис. Сигурно отново щях да последвам математика, само че мисля, че щеше да ми е доста по-трудно да стигна до този път, в сравнение с в този момент.
Криели са болните и хората с недъзи в специфични учебни заведения
Виктор, 15 години
Виктор
Не е имало народна власт. Хората не са можели да кажат свободно мнението си. В учебно заведение е имало грозни униформи и строга дисциплинираност, учителите са можели и да удрят, без да ги санкционират за това. Имало е специфични учебни заведения за деца, които не слушат и не се подчиняват, нещо като затвори-училища. В специфични домове са криели болните душевен и хората с недъзи. Нищо хубаво не е имало. Или и да е имало, не знам какво е.
Не знам кой е Тодор Живков, май е бил нещо като Бойко Борисов.
Не желая да съм живял или да пребивавам в такава страна, не е можело да си слушаш музиката, която ти харесва или единствено скрито сте си купували албумите. Гледали сте единствено български и съветски филми по малкия екран. Не е можело да пътуваш. Ако Стената не беше паднала, аз нямаше да се родя. Иначе България в този момент ми харесва дори повече от Германия, хората са по-яки. Обичам да съм в България, само че тя в този момент е свободна и мога да отивам и да си потеглям, когато си пожелая.
Не бих живяла тогава в България
Филипа, 15 години
Не знам кой е Тодор Живков, Людмила несъмнено е била жена му? Не знам.
Не бих живяла тогава в България, харесва ми живота в този момент в Германия. И в този момент не бих живяла там. Не знам доста за социализма в България, само че мисля, че хората не са живели добре, тъй като не са имали съществени свободи.
Религията също е била неразрешена
Ема, 19 години
Ема
Не знам съвсем нищо за социализма.
В учебните заведения е имало доста агитация, а децата са били възпитавани в това, че социализмът е нещо положително. Не са имали право на лично мнение по въпроса. Всъщност би трябвало да подпитвам повече родителите ми, това е доста забавна тематика, само че не ми е хрумвало.
Не знам кой е Тодор Живков. Нито пък Людмила.
Не мога да преценява какво и дали е имало нещо по-добро тогава в съпоставяне със в този момент. Мисля, че сигурността по пътищата е била по-добра, тъй като е имало по-малко коли. И младежите не са имали толкоз достъп до алкохол или опиати. Сега доста хора карат пили, тогава не знам дали е било по този начин. Не са били толкоз нападателни съгласно мен, не се е разбирало от самосебе си да имаш кола. Затова и злополуките са били по-малко.
Но не бих живяла в социалистическа република, тъй като тогава има доста ограничавания на свободата. Предпочитам да пребивавам в народна власт, да имам лично мнение, да имам право да го споделям намерено. При социализма това е било неразрешено. Религията също е била неразрешена. Тези неща могат да създадат човек доста трагичен.
Знам кой е Тодор Живков, Людмила евентуално е жена му
Фани, 15 години
Знам кой е Тодор Живков – министър-председателят на България по време на социализма. Людмила евентуално е жена му? Но не знам доста за социализма. Дали е имало нещо по-добро – несъмнено е имало нещо, само че не знам. В днешно време бих живяла в България, само че в тези времена – не! Защото училащата са били по-стриктни, хората не са имали право да споделят мнението си и не е имало доста партии, от които да избираш. По малкия екран също не е имало доста канали.
Мисля, че е имало по-малко беднотия
Емил, 18 години
Социализмът е политическата система след Втората международна война.
Не знам кои са Тодор и Людмила Живкови.
Мисля, че е имало по-малко беднотия, само че не бих живял все пак в социалистическа република, тъй като главните ми права щяха да са лимитирани.
Имало е умерено детство
Никлас, 14 години
Никлас
Не знам доста за социализма, единствено от историите, които ми е разказвала майка ми. Тя е израснала по това време. Тъй като не е имало опция за пътешестване на Запад по това време поради Стената и Студената война, обичаната ѝ книга е бил един атлас и учебника по география.
Не знам кои са Тодор и Людмила Живкови.
Дали нещо е било по-добре преди – спокойното детство, това е съгласно разказите на майка ми. Не бих живял в социализма, не бих живял и в този момент в България поради по-ниските заплати и несигурни работни места, а и тъй като българският ми не е доста добър. А и градовете не са доста хубави. Ако отида в България, ще пребивавам на село. Природата доста ми харесва.
---
Ако вие сте младеж, който има интерес към най-новата ни история и желае да научи обстоятелства за времето отпреди 1989 година, можете да ни зададете своите въпроси на имейл [email protected], в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната страна.
Още по темата
Извън тези българи, които непрекъснато се движат, има и едни други, които са родени или са израснали в български фамилии или фамилии с най-малко един родител българин, само че зад граница. Тези данни са по-устойчиви и по-лесно могат да бъдат тествани.
За близо 30 години в чужбина са се родили към 330 000 деца с българско поданство, демонстрират изчисленията на Боян Юруков, който до наскоро живееше в Германия. IT-специалистът е изследвал формалната статистика от 1990-та до края на 2018 година.
Данните, оценени от Юруков, сочат, че в Германия е най-многочислената българска диаспора в Европейски Съюз. По думите му, през последните години тази диаспора се е нараснала фрапантно:
" Голям е и броят на децата, родени в Германия. Това си проличава по увеличаващия се брой български учебни заведения, клубове и организации в Германия. Друг забавен миг е, че доста малко от българите в Германия, които имат право на немско поданство, фактически аплайват за немски паспорт - това са едвам 3-4% от тези, които живеят от над осем години в страната. Затова пък техните деца го получават автоматизирано, тъй че ще има от ден на ден българи с немско поданство. Очаквам, че в границите на идващите 10 години може да има до 200 000 българи с поданство от друга европейска страна - нещо, което в никакъв случай до момента не се е случвало за толкоз малко време ", споделя Юруков пред „ Дойче веле “.
Факт е, че в чужбина има 258 български учебни заведения, в които се преподава български език, история и география, само че и се приготвят децата за изравнителни изпити с българската просветителна система или за матура в България. Освен тях има и 138 български неделни учебни заведения, които се концентрират единствено в преподаването на български, география и история за обща просвета.
В огромната си част децата, родени в чужбина, приказват български въпреки и като втори език. По-силен постоянно е езикът, на който се учи, това е обикновено, само че е необичайност деца на българи да не приказват родния език на родителите си. Българчетата зад граница са деца, които припознават страната ни като своя втора татковина и не им е непозната мисълта, че един ден може да живеят в нея или да работят с българи или за България даже и краткотрайно или индиректно – т.е. връзките родното място на родителите се поддържат живи и са по-скоро постоянни за по-голямата група „ задгранични “ българчета.
Но какво знаят тези деца за близкото минало на България? Разпитахме 9 българчета на възраст сред 14 и 24 години, родени в Германия. За разлика от свои връстници в Испания или Франция, да вземем за пример, те имат малко по-детайлен взор върху социализма поради немската история и проучването ѝ в учебно заведение, което включва и историята на Германска демократична република и рухването на Берлинската стена.
Можем да кажем сигурно две неща: днешните деца не знаят кой е Тодор Живков и считат правото си на свободно мнение и свободен избор за задоволителна значима полезност, с цел да не желаят да живеят в режим като този на Народна република България. Независимо дали съгласно разказите на родителите и бабите и дядовците им тогава е било по-спокойно или по-добре. Възможността да казваш това, което мислиш ида вървиш по пътя, който си избрал, без спънки то страна на страната, е най-важното за тях.
Зададохме им следните въпроси:
Какво знаеш за социализма в Народна република България?Знаеш ли кои са Тодор Живков и Людмила Живкова?Има ли нещо, което е било по-добро по време на соца, в сравнение с е през днешния ден?Би ли живял в социалистическа република като Народна република България и за какво?
Ето какво дадоха отговор те:
Генерално не съм почитател на социализма
Симеон, 19 години
Симеон Не знам доста за социализма в България. Родителите ми са ми разказвали, че не са имали дънки, кока-кола... такива неща. И е било мъчно да се излиза от страната.
Чувал съм името Тодор Живков, само че не знам кой е. Нямам никаква визия коя е Людмила Живкова.
Генерално не съм огромен почитател на социализма поради рестриктивните мерки на свободата, които е имало тогава, а аз считам това за изцяло неправилно. Не познавам доста добре самата обстановка тогава, по тази причина ми е мъчно да сравня дали нещо въпреки всичко е било по-добро тогава, в сравнение с е през днешния ден. Но не бих желал да пребивавам в социалистическа страна точно поради неналичието на независимост и мощните ограничавания, което е най-важното в действителност.
Не мога да си показва, че нещо е било по-хубаво
Яна, 24 години
Яна Знам, че през 1944 година в България има комунистически прелом. Много политици, учители, хора със благосъстоятелност, богати, с пари, с предприятия, с парцели са били безусловно ограбени и репресирани. Имало е единствено една партия, нямало е народна власт. Забранена е била медийната независимост.
Хората са живели по-скоро оскъдно, единствено с базисни неща. Нямало е артикули от Запад, да вземем за пример кока-кола или дънки...
Не знам кой е Тодор Живков, нито Людмила Живкова.
Не мога да си показва, че нещо е било по-хубаво тогава, най-малкото поради това, че не е било народна власт, че хората не са имали независимост на мнението, не е имало равни права за всички. Това е спънка за каквото и да е в живота ти. Не желая да съм живяла в тогавашната обстановка в България. Не мога да си показва да пребивавам без свободата, която имам в този момент. Ако бях родена тогава в Народна република България, нямаше да мога да ходя по пътя, който съм си избрала, нямаше да имам свободата сама да избера какво да върша.
Не желая общество, в което няма съществени свободи
Лазар, 24 години
Лазар Политически какво тъкмо е станало, не мога да кажа, тъй като не ме визира непосредствено. Не съм имал причина до момента да се занимавам с тая тематика.
През последните години се интересувам повече от политика, само че най-вече от тази, която ме визира сега. Но знам, че България е била под съветски режим до рухването на Съюз на съветските социалистически републики. Не знам кой е Тодор Живков, нито коя е Людмила Живков.
Какво е било по-добро тогава? Не знам, за живота тогава знам единствено от историите на родителите ми. Не е имало кой знае какъв брой по-добри неща. Не съм живял при подобен режим и ми е мъчно да направя съпоставяне дали изобщ онещо е било по-добро. Но даже и да е имало някакви позитивни аспекти, не мога да се сетя за такива.
Знам единствено, че сигурно не бих живял в социалиситческа република от този вид. Сега ми е добре, за какво да би трябвало да се сменя това? Не имам вяра, че тогава също някой е желал да живее в социализма, с изключение на тези, които са сътрудничили или са били част от режима и по тази причина им е било добре.
Аз не желая да пребивавам в общество, в което нямам съществени свободи, в което съседи и другари могат да са предатели и да те предадат на управляващите. Аз пребивавам в Германия като човек с миграционен генезис, родителите ми са българи. Ако бях в същата обстановка в Германска демократична република или в Народна република България, щеше да ми е доста мъчно с подобен генезис. Сигурно отново щях да последвам математика, само че мисля, че щеше да ми е доста по-трудно да стигна до този път, в сравнение с в този момент.
Криели са болните и хората с недъзи в специфични учебни заведения
Виктор, 15 години
Виктор Не е имало народна власт. Хората не са можели да кажат свободно мнението си. В учебно заведение е имало грозни униформи и строга дисциплинираност, учителите са можели и да удрят, без да ги санкционират за това. Имало е специфични учебни заведения за деца, които не слушат и не се подчиняват, нещо като затвори-училища. В специфични домове са криели болните душевен и хората с недъзи. Нищо хубаво не е имало. Или и да е имало, не знам какво е.
Не знам кой е Тодор Живков, май е бил нещо като Бойко Борисов.
Не желая да съм живял или да пребивавам в такава страна, не е можело да си слушаш музиката, която ти харесва или единствено скрито сте си купували албумите. Гледали сте единствено български и съветски филми по малкия екран. Не е можело да пътуваш. Ако Стената не беше паднала, аз нямаше да се родя. Иначе България в този момент ми харесва дори повече от Германия, хората са по-яки. Обичам да съм в България, само че тя в този момент е свободна и мога да отивам и да си потеглям, когато си пожелая.
Не бих живяла тогава в България
Филипа, 15 години
Не знам кой е Тодор Живков, Людмила несъмнено е била жена му? Не знам.
Не бих живяла тогава в България, харесва ми живота в този момент в Германия. И в този момент не бих живяла там. Не знам доста за социализма в България, само че мисля, че хората не са живели добре, тъй като не са имали съществени свободи.
Религията също е била неразрешена
Ема, 19 години
Ема Не знам съвсем нищо за социализма.
В учебните заведения е имало доста агитация, а децата са били възпитавани в това, че социализмът е нещо положително. Не са имали право на лично мнение по въпроса. Всъщност би трябвало да подпитвам повече родителите ми, това е доста забавна тематика, само че не ми е хрумвало.
Не знам кой е Тодор Живков. Нито пък Людмила.
Не мога да преценява какво и дали е имало нещо по-добро тогава в съпоставяне със в този момент. Мисля, че сигурността по пътищата е била по-добра, тъй като е имало по-малко коли. И младежите не са имали толкоз достъп до алкохол или опиати. Сега доста хора карат пили, тогава не знам дали е било по този начин. Не са били толкоз нападателни съгласно мен, не се е разбирало от самосебе си да имаш кола. Затова и злополуките са били по-малко.
Но не бих живяла в социалистическа република, тъй като тогава има доста ограничавания на свободата. Предпочитам да пребивавам в народна власт, да имам лично мнение, да имам право да го споделям намерено. При социализма това е било неразрешено. Религията също е била неразрешена. Тези неща могат да създадат човек доста трагичен.
Знам кой е Тодор Живков, Людмила евентуално е жена му
Фани, 15 години
Знам кой е Тодор Живков – министър-председателят на България по време на социализма. Людмила евентуално е жена му? Но не знам доста за социализма. Дали е имало нещо по-добро – несъмнено е имало нещо, само че не знам. В днешно време бих живяла в България, само че в тези времена – не! Защото училащата са били по-стриктни, хората не са имали право да споделят мнението си и не е имало доста партии, от които да избираш. По малкия екран също не е имало доста канали.
Мисля, че е имало по-малко беднотия
Емил, 18 години
Социализмът е политическата система след Втората международна война.
Не знам кои са Тодор и Людмила Живкови.
Мисля, че е имало по-малко беднотия, само че не бих живял все пак в социалистическа република, тъй като главните ми права щяха да са лимитирани.
Имало е умерено детство
Никлас, 14 години
Никлас Не знам доста за социализма, единствено от историите, които ми е разказвала майка ми. Тя е израснала по това време. Тъй като не е имало опция за пътешестване на Запад по това време поради Стената и Студената война, обичаната ѝ книга е бил един атлас и учебника по география.
Не знам кои са Тодор и Людмила Живкови.
Дали нещо е било по-добре преди – спокойното детство, това е съгласно разказите на майка ми. Не бих живял в социализма, не бих живял и в този момент в България поради по-ниските заплати и несигурни работни места, а и тъй като българският ми не е доста добър. А и градовете не са доста хубави. Ако отида в България, ще пребивавам на село. Природата доста ми харесва.
---
Ако вие сте младеж, който има интерес към най-новата ни история и желае да научи обстоятелства за времето отпреди 1989 година, можете да ни зададете своите въпроси на имейл [email protected], в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната страна.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ