Падането на Берлинската стена, едно от най-грандиозните политически събития в

Падането на Берлинската стена, едно от най-грандиозните политически събития в Европа след войната, стана календарна жертва на дворцовия прелом в София: новината потъна във въртопа към свалянето на Тодор Живков.

Историческата нощ на 9 ноември 1989

В България новината за рухването на Берлинската стена потъна във въртопа от събития към свалянето на Тодор Живков. Едно от най-грандиозните политически събития в Европа след края на Втората международна война стана календарна жертва на дворцовия прелом в България. Пробивът в Берлинската стена се случи вечерта на 9 ноември 1989 година, а броени часове по-късно в София беше оповестено, че Живков се отдръпва от поста си. Мисля си, че това доста тъкмо онагледява един от най-главните проблеми на България в интервала на по този начин наречения преход: провинциалното взиране в личния пъп, невъзможността и даже нежеланието да вдигнеш взор към „ огромната картина " и да видиш къде е мястото ти на интернационалната политическа сцена. А в последна сметка - и да се поучиш от протичащото се в целия някогашен соцлагер.

Заради един гаф

Всъщност, през онази трагична нощ Берлинската стена нито падна, нито беше отворена в същинския смисъл. Просто един объркан функционер, секретарят на Централен комитет на Компартията Гюнтер Шабовски се оплете в отговора си на една интернационална конференция. От думите му излезе, че жителите на Германска демократична република начаса към този момент могат да посещават Западна Германия и Западен Берлин. И те потеглиха, тези жители. След като 28 години ги бяха държали зад бодлива тел, гранични заграждения и зад Берлинската стена, те хукнаха да си видят роднините във Федерална Република Германия и в Западен Берлин, да се порадват на цялостните магазини, на многотията и шаренията, които до тогава единствено бяха гледали с блян по западногерманската телевизия. По неразрешената западногерманска телевизия.

Гюнтер Шабовски
Редакцията предлага
Разбира се, гафът на Шабовски беше единствено едно от дълго време предизвестено последно издихание на Германска демократична република. След като през годините стотици хора, където десетки източногерманци изгубиха живота си при опита да избягат в Турция или в Гърция. След като жители на Германска демократична република влязоха в историята с какви ли не хитроумни и даже гениални уреди и опити да избягат от комунистическия затвор: тунели, въздушни балони, самоделни подводници, тайници в коли и какво ли не още. След като Федерална Република Германия години наред „ откупуваше " жители на Германска демократична република - т.е., плащаше на руския марионетен режим съществени суми в твърда валута, с цел да пусне свои жители през границата. След като от Германска демократична република избягаха редица видни писатели, музиканти, учени и интелектуалци. След като в последна сметка Михаил Горбачов разхлаби хватката, а страните от тогавашния Източен блок надигнаха глави и полуотвориха границите си. След всичко това през 1989 година източногерманците всеобщо побягнаха на Запад през Унгария, Чехословакия и Полша, а в самата Германска демократична република се надигнаха великански митинги, събиращи по площадите в Лайпциг и Берлин до половин милион души.

И колелото се завъртя

След онзи 9 ноември 1989 всичко се разви съвсем стремително. Зловещата загадка комунистическа полиция Щази беше разгромена, а архивите ѝ в огромната си част попаднаха под цивилен надзор. Германската единна социалистическа партия падна от власт, последният ѝ водач Ерих Хонекер избяга в Чили, а двете немски страни спокойно се сплотиха, без да бъде пролята даже капка кръв. в размер на милиарди долари, а паралелно с това се разпадна и самият Съветски съюз. Държавната стопанска система на Германска демократична република мина през мъчителен и много некадърен развой на приватизация, който остави милиони хора без работа и нанесе икономически вреди в размер на десетки милиарди, само че в последна сметка германците от Изтока и от Запада последователно съумяха да се сближат и през днешния ден живеят в една страна с естественото самочувствие на немски жители.

В ранните часове на 10 ноември 1989: източногермански гранични служители на реда отхвърлят да се ръкуват с ликуващи берлинчани, подаващи им ръка

Въпреки всичко това сянката на Берлинската стена още тегне над страната. Част от източногерманците се усещат излъгани и ограбени, някои изпитват даже носталгия по едновремешния режим - независимо от обстоятелството, че живееха в сиромашия и несвобода. Тъкмо тази носталгия е и една от аргументите за триумфа на популистката партия „ Алтернатива за Германия ", която е изключително мощна таман в земите на някогашната Германска демократична република.

И въпреки всичко: днес обединена Германия е богата, благоденстваща и постоянна народна власт в сърцето на Европа. Страна, която притегля като магнит трудови мигранти, бежанци и преселници от целия свят, в това число от България. Защото всички тези милиони хора ѝ имат доверие и разчитат на един по-добър живот таман в Германия.

*****

Разгледайте и тази фотогалерия: