Овцевъдството е традиционен поминък за страната ни. Какво е състоянието

Овцевъдството е обичаен занаят за страната ни. Какво е положението на бранша сега? Как се оправят хората, които са ангажирани, с най-традиционната част от българското отглеждане на животни?

Темата разяснява в “Нашият ден “ Симеон Караколев , съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.

“Глобалният проблем е неналичието на съответна държавна политика по отношение на бранша овцевъдство и козевъдство, който неизбежно води до такава огромна деградация предвид на бройките, които има сега България – към 1 млн.

В съпоставяне с тези 10-11 млн., които сме имали, до преди 30 г . е сериозен фактор и знак, че нещо не се случва както би трябвало.



Няма ясно визия и цели

Министерство на земеделието би следвало да сложи ясни цели – и на себе си, и на самите стопани, заети в този отрасъл – какво се желае от тях, в каква посока ще се върви, по какъв начин ще се развива, по какъв начин ще се подкрепя и дали се подкрепя вярно. Това са доста разбори, би трябвало стратегически метод.



Динамика

Броят на отглежданите животни в последните години 20-30 години понижава пагубно. В последните 2-3 се задържа в известни параметри . Дори на моменти се вижда и леко нарастване в бройките.

Но над 80% от фермите, в които се отглеждат овце и кози, са под всякаква рецензия по отношение на машинизация. Въпреки изтеклите два програмни интервала и предприсъединителен, макар милиардите, налети в селското стопанство, в бранш овцевъдство и козевъдство трудът е извънредно неприветлив, първичен даже.

Въпреки това има, хора, които се занимават. Някой от тях го вършат просто по традиция, поколенческа. Целият жанр до девето коляно се е занимавал с овце.

Други просто са се влюбили в занаята.

Трети занапред стартират на него като на бизнес. Имаме няколко десетки такива ферми, които са над междинното равнище като машинизация и рационализация.

Разговора можете да чуете от звуковия файл.