Живот ли бе, да го опишеш? Баща от Врачанско: Ходя с болното си дете по строежите. Нося й леглото
Овдовял мъж от Врачанско води със себе си на работа болната си щерка, написа България Днес.
„ Мъката си е наша! Справям се. За да оцеляваме, работя като занаятчия. Сами сме и от време на време ми се постанова да повеждам щерка си с мен по градежите. Нося ѝ леглото, тя си заспива и аз съумявам да свърша дилемите. Това е лятото, зимата не знам по какъв начин ще я караме “, признава с трептящ от тъга глас овдовелият татко Димитър Димитров от врачанското село Мраморен.
Мъжът носи на плещите си тежък товар, само че стиска крепко зъби. 13-годишната му щерка Дорина има епилепсия и детска церебрална парализа. Нито може да върви, нито да приказва. Двамата си имат специфични знаци, с които се схващат между тях.
„ В седмия месец я удавиха във водите на майка ѝ. По неотложност я откараха в София и там я изродиха “, връща лентата обратно родителят.
Допреди две години двамата със брачната половинка му Цвети поставят грижи за детето си. За злощастие дамата е с диабет и бъбречна непълнота и си отива от този свят. От този миг грижовният баща не е оставял и за момент щерка си. Сутрин става по-рано, с цел да ѝ подготви закуска и да се погрижи за външния ѝ тип. Води я на учебно заведение три пъти в седмицата, тъй като вижда, че детето му става по-живо измежду връстници в неговото състояние. Момичето към този момент е шести клас, като часовете му са повече за рехабилитация, в сравнение с за придобиване на познания.
„ Много обича поничка с шоколад. Когато нямам финансова опция, ѝ мажа филийка с шоколад. Гледам три кокошки в двора и сготвям главно с яйца. Когато не е на учебно заведение, сме си все двамата “, споделя за всекидневието Димитър.
Бащата оцелява с към 1400 лева на месец, които са извънредно незадоволителни за грижата за болно дете. Дорина приема животоспасяващ сироп по три пъти дневно. Ако пропусне даже веднъж, получава гърчове, след които се възвръща с месеци. Майсторът няма и задоволително средства да стегне дома им. Най-спешна потребност от ремонт има банята. Когато брачната половинка му е жива, двамата мечтаят детето им да има естествена количка, а не рингова. Такава коства към 2400 лева Сума, непостижима за тях. Въпреки немотията Димитър съумява да държи подреден и чист дома. За да излезе от остарялата българска поговорка „ Обущарят върви необут и на художника стените са празни “, бащата има потребност от финансова поддръжка.
Всеки, който желае, може да го поддържа на:
BG32UBBS80024051325350
BIC: UBBSBGSF
Титуляр: Димитър Благоев Димитров
„ Мъката си е наша! Справям се. За да оцеляваме, работя като занаятчия. Сами сме и от време на време ми се постанова да повеждам щерка си с мен по градежите. Нося ѝ леглото, тя си заспива и аз съумявам да свърша дилемите. Това е лятото, зимата не знам по какъв начин ще я караме “, признава с трептящ от тъга глас овдовелият татко Димитър Димитров от врачанското село Мраморен.
Мъжът носи на плещите си тежък товар, само че стиска крепко зъби. 13-годишната му щерка Дорина има епилепсия и детска церебрална парализа. Нито може да върви, нито да приказва. Двамата си имат специфични знаци, с които се схващат между тях.
„ В седмия месец я удавиха във водите на майка ѝ. По неотложност я откараха в София и там я изродиха “, връща лентата обратно родителят.
Допреди две години двамата със брачната половинка му Цвети поставят грижи за детето си. За злощастие дамата е с диабет и бъбречна непълнота и си отива от този свят. От този миг грижовният баща не е оставял и за момент щерка си. Сутрин става по-рано, с цел да ѝ подготви закуска и да се погрижи за външния ѝ тип. Води я на учебно заведение три пъти в седмицата, тъй като вижда, че детето му става по-живо измежду връстници в неговото състояние. Момичето към този момент е шести клас, като часовете му са повече за рехабилитация, в сравнение с за придобиване на познания.
„ Много обича поничка с шоколад. Когато нямам финансова опция, ѝ мажа филийка с шоколад. Гледам три кокошки в двора и сготвям главно с яйца. Когато не е на учебно заведение, сме си все двамата “, споделя за всекидневието Димитър.
Бащата оцелява с към 1400 лева на месец, които са извънредно незадоволителни за грижата за болно дете. Дорина приема животоспасяващ сироп по три пъти дневно. Ако пропусне даже веднъж, получава гърчове, след които се възвръща с месеци. Майсторът няма и задоволително средства да стегне дома им. Най-спешна потребност от ремонт има банята. Когато брачната половинка му е жива, двамата мечтаят детето им да има естествена количка, а не рингова. Такава коства към 2400 лева Сума, непостижима за тях. Въпреки немотията Димитър съумява да държи подреден и чист дома. За да излезе от остарялата българска поговорка „ Обущарят върви необут и на художника стените са празни “, бащата има потребност от финансова поддръжка.
Всеки, който желае, може да го поддържа на:
BG32UBBS80024051325350
BIC: UBBSBGSF
Титуляр: Димитър Благоев Димитров
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ