3 истории на Ованес Торосян
ОВАНЕС ТОРОСЯН без скрупули може да се назова индивидът спектакъл: потомствен актьор от най-малко три генерации насам, за сцената той се раздава от „ а “ до „ я “ – влиза от роля в роля като артист, написа пиеси, режисира, композира театрална музика. Няма да сбъркаме обаче, в случай че го определим и като индивида кино. Едно от най-обикнатите от седмото ни изкуство лица има толкоз доста кино заглавия в CV-то, че не без самоирония споделя по какъв начин в един интервал по фестивалите по света са го питали: „ Ама вие различен артист нямате ли?! “. С лъчение на младеж блед и с дълбоки сини очи, криещи като че ли тайните на Асирия, Ованес се появи и в новия противоречив исторически сериал на Българска национална телевизия „ Войната на буквите “.
Често свързван с различни театрални пространства, артистът от дълго време искаше да има свое зрелище и на ул. „ Раковски “. Е, към този момент го има – моноспектакъла „ Тигър и змей “ от Йоана Мирчева с режисьор Юрий Дачев в Театър 199. В момента Торосян репетира в Драматично-куклен спектакъл „ Иван Радов “ – Плевен, в чиято натрупа е на щат, пиесата на Кирил Топалов „ Елате ни вижте “ под режисурата на Владлен Александров. В Плевен играе още своя „ Харлем шейк “, води действието като Античния хор в „ Антигона “ на Морфов, сложи „ Хамлет “. Уж елементарен актьор от извънстоличен спектакъл – а мащабът му е световен…
1. Да имаш вуйна от Америка
Годината е 1998-а, аз съм в 5-и клас и тъй като съм много неприятен възпитаник, ме изгониха от арменското учебно заведение. През лятото сред пети и шести клас дойде вуйна ми, която живее в Америка, и ми подари домашна кинокамера. Открих, че мога да я свържа към тв приемника и да фотографирам, гледайки се в монитора. Цяло лято записвах забавни клипчета – това, което се случва сега в ТикТок, съм го правил преди 25 години. Маймунджилъци всякакви, измислях си къси сюжети, разигравах някакви облици с нарисувани бради и мустаци, а вечерта показвах записите от деня на моите родители. Те доста ми се радваха и ме окуражаваха. Така взех решение, че би трябвало да се занимавам с спектакъл. Паралелно ходех на тенис на корт – записаха ме, с цел да консумирам силата си. Майка ми, чакайки ме след подготовка, споделила с една от другите майки, че имам артистични заложби, само че защото сме новодошли единствено от 5 години в България, не знаят накъде да ме насочат. Така научихме за Двореца на децата и отидохме. Имаше 3 разновидността: детско-юношески, книжовен и куклен спектакъл. Реших, че „ куклен “ е за дребните, „ книжовен “ неприятно ми подсещаше за учебното заведение, оставаше детско-юношеският. Оказа се, че е школата на Ники Априлов и асистентката му Катя Кисимова. Казаха ми да се приготвя с очерк и легенда или стихотворение. Обаче бяхме разбрали неправилно периода: примерно вместо на 15 септември се явих на 15 октомври – те мислели, че съм се отказал. Бях избрал легенда от читанката за 2-ри клас – след години видях записа и щях да „ повърна “: бил съм толкоз зле, че няма накъде... Но в последна сметка ме одобриха. И тогава за мене светът се прекатурна – открих театъра като нещо, което е „ моето “, започнах да се занимават и от 6-и клас към този момент знаех, че ще ставам артист.
2. Кичка Бодурова ме вкара в Академията
Като потеглих към НАТФИЗ, се падаше да аплайвам при преподавателите на брат ми Тигран, който е приключил 4 години преди мене. Всички ме познаваха: дори бях взел участие в техен изпит по актьорство – трябваше им някакво дете и Атанас Атанасов ме вкара в постановката. Историята беше доста деликатна, тъй като преподавателите знаеха авансово, че ще аплайвам, и че брат ми е бил техен студент. Имаше заплаха да не ме одобряват тъкмо заради този факт – да не си кажат хората " Той е връзкар, по тази причина са го приели ". И третото събитие беше, че… изглеждах на 13.
Не аплайвах нищо друго, тъй като, първо, не запознат съм нищо друго, и второ, не желаех да се опитвам " Кукли ", тъй като знаех, че ще ме одобряват незабавно – бях " дребен " и като ме видят, щяха да си кажат: съвършен ще е зад параванчето… Вероятността да ме правят оценка не по актьорските ми качества, а поради някакви други, външни условия, направи изпитите доста притеснителни за мен, въпреки че го раздавах със самочувствие, дори няколко пъти ми се скараха да не съм чак толкоз самонадеян. Приключва третият кръг и отивам да видя резултатите дали съм минал. Гледам в листата и не си виждам името за четвърти кръг. Веднъж, втори, трети път – ами, няма Ованес. Тръгвам си отчаян за у дома, върша две крачки и си споделям: " Абе не може да ме няма! ". Връщам се – и се открих.
Четвъртият кръг беше основният. Реших да им изпея една ария на Кичка Бодурова и напряко ги попилях цялата комисия – получих най-високата оценка. Кичка ме вкара в Академията. Песента беше за бащата, който отпътувал за чужбина, а синът го чака да се върне. По това време моят татко беше отишъл да работи в Холандия и като се сетих за това, ми стана мъчително, пък и 6 години бях в предаването " Като лъвовете " и тая ария я знаех добре. Вкарах толкоз възторг, че то се трансформира в комично осъществяване. Много се смяха хората и ме одобриха в класа на проф. Пламен Марков с помощник Ивайло Христов…
3. По приятелски
Дълги години ходех на кастинги и никой не ме взимаше в киното. Все аха-аха да ме вземат, все споделяха " Ти си, ти си! " и след това внезапно се оказва, че не съм аз. Бях се отчаял и отписал киното, крещя си: очевидно не ставам. Една кастинг директорка, Ваня Баждарова, един път пристигна в НАТФИЗ да снима съвещания на Стефан-Данаиловите студенти и аз, като " батко ", отидох да виждам. По едно време излязох, а тя взе да ме преследва: " Искам да те фотографирам, тук ще има един филм, прави се кастинг " … Викам: ааа, не, благодаря, не желая! " Моля те, би трябвало да те снима! ". Не желая, бе! В един миг чувствам, че в случай че още един път кажа не, тя ще се откаже. И се съгласих: хайде, снимай каквото снимаш… Като бях уверен, че няма никакъв късмет. Обаче тя ми звънна да отида на кастинг за кино лентата " Аве ". Отидох, дадоха ми сюжета и се оказа, че въпросният основен воин Камен е някакъв пич, дето пътува на автостоп и така нататък Викам си: това изобщо не съм аз, нищо общо няма с мене. И непосредствено го споделих на режисьора: няма какво да се опитвам, щото даже да те излъжа на кастинга, като почнем фотоси, ще видиш, че аз не съм той. А там има още 17 Каменовци – седят и ме гледат: тоя вманиачен ли е?! Режисьорът Константин Божанов ми предложи друга по-малка роля – идеално. Впоследствие се оказа, че брат ми Тигран Торосян също би трябвало да отиде на този кастинг за основната роля в " Аве ". Казвам му: брат ми, секретът е… да не искаш да те взимат. Брат ми от самото начало се дърпал и най-после те го избраха. Снимките започнаха, само че френският продуцент се разболя и процесът спря за цели две години. А по-късно (аз в това време към този момент бях снимал " Източни пиеси " и " ТИЛТ " ) се оказа, че Тигран е " пораснал " и отново ме извикаха да се опитвам. Този път си споделих: щом няма да е брат ми, тогава ще съм аз.
За кастинга на " Източни пиеси " пак ме бе поканила Ваня Баждарова, която в действителност ме откри. Като ме видя, режисьорът Камен Калев изиска да му опиша анекдот, след което даде обещание, че до два часа ще ми звънне. Тръгнах си след това към НАТФИЗ, а на " Гурко " и " Раковска " имаше голяма локва. Докато чаках на светофара, мина кола и ме оля, втора – също, и таман да изпсувам, мина и трета, та от врата надолу целият бях влажен. Отбих се до дрешника на Академията и желаех някакъв костюм да се преоблека. Това ще е на хубаво, си споделих. В тоя миг звънна Камен Калев и ми заяви: " Ти си индивидът ". Така стартира моята кино кариера – по вода.
Често свързван с различни театрални пространства, артистът от дълго време искаше да има свое зрелище и на ул. „ Раковски “. Е, към този момент го има – моноспектакъла „ Тигър и змей “ от Йоана Мирчева с режисьор Юрий Дачев в Театър 199. В момента Торосян репетира в Драматично-куклен спектакъл „ Иван Радов “ – Плевен, в чиято натрупа е на щат, пиесата на Кирил Топалов „ Елате ни вижте “ под режисурата на Владлен Александров. В Плевен играе още своя „ Харлем шейк “, води действието като Античния хор в „ Антигона “ на Морфов, сложи „ Хамлет “. Уж елементарен актьор от извънстоличен спектакъл – а мащабът му е световен…
1. Да имаш вуйна от Америка
Годината е 1998-а, аз съм в 5-и клас и тъй като съм много неприятен възпитаник, ме изгониха от арменското учебно заведение. През лятото сред пети и шести клас дойде вуйна ми, която живее в Америка, и ми подари домашна кинокамера. Открих, че мога да я свържа към тв приемника и да фотографирам, гледайки се в монитора. Цяло лято записвах забавни клипчета – това, което се случва сега в ТикТок, съм го правил преди 25 години. Маймунджилъци всякакви, измислях си къси сюжети, разигравах някакви облици с нарисувани бради и мустаци, а вечерта показвах записите от деня на моите родители. Те доста ми се радваха и ме окуражаваха. Така взех решение, че би трябвало да се занимавам с спектакъл. Паралелно ходех на тенис на корт – записаха ме, с цел да консумирам силата си. Майка ми, чакайки ме след подготовка, споделила с една от другите майки, че имам артистични заложби, само че защото сме новодошли единствено от 5 години в България, не знаят накъде да ме насочат. Така научихме за Двореца на децата и отидохме. Имаше 3 разновидността: детско-юношески, книжовен и куклен спектакъл. Реших, че „ куклен “ е за дребните, „ книжовен “ неприятно ми подсещаше за учебното заведение, оставаше детско-юношеският. Оказа се, че е школата на Ники Априлов и асистентката му Катя Кисимова. Казаха ми да се приготвя с очерк и легенда или стихотворение. Обаче бяхме разбрали неправилно периода: примерно вместо на 15 септември се явих на 15 октомври – те мислели, че съм се отказал. Бях избрал легенда от читанката за 2-ри клас – след години видях записа и щях да „ повърна “: бил съм толкоз зле, че няма накъде... Но в последна сметка ме одобриха. И тогава за мене светът се прекатурна – открих театъра като нещо, което е „ моето “, започнах да се занимават и от 6-и клас към този момент знаех, че ще ставам артист.
2. Кичка Бодурова ме вкара в Академията
Като потеглих към НАТФИЗ, се падаше да аплайвам при преподавателите на брат ми Тигран, който е приключил 4 години преди мене. Всички ме познаваха: дори бях взел участие в техен изпит по актьорство – трябваше им някакво дете и Атанас Атанасов ме вкара в постановката. Историята беше доста деликатна, тъй като преподавателите знаеха авансово, че ще аплайвам, и че брат ми е бил техен студент. Имаше заплаха да не ме одобряват тъкмо заради този факт – да не си кажат хората " Той е връзкар, по тази причина са го приели ". И третото събитие беше, че… изглеждах на 13.
Не аплайвах нищо друго, тъй като, първо, не запознат съм нищо друго, и второ, не желаех да се опитвам " Кукли ", тъй като знаех, че ще ме одобряват незабавно – бях " дребен " и като ме видят, щяха да си кажат: съвършен ще е зад параванчето… Вероятността да ме правят оценка не по актьорските ми качества, а поради някакви други, външни условия, направи изпитите доста притеснителни за мен, въпреки че го раздавах със самочувствие, дори няколко пъти ми се скараха да не съм чак толкоз самонадеян. Приключва третият кръг и отивам да видя резултатите дали съм минал. Гледам в листата и не си виждам името за четвърти кръг. Веднъж, втори, трети път – ами, няма Ованес. Тръгвам си отчаян за у дома, върша две крачки и си споделям: " Абе не може да ме няма! ". Връщам се – и се открих.
Четвъртият кръг беше основният. Реших да им изпея една ария на Кичка Бодурова и напряко ги попилях цялата комисия – получих най-високата оценка. Кичка ме вкара в Академията. Песента беше за бащата, който отпътувал за чужбина, а синът го чака да се върне. По това време моят татко беше отишъл да работи в Холандия и като се сетих за това, ми стана мъчително, пък и 6 години бях в предаването " Като лъвовете " и тая ария я знаех добре. Вкарах толкоз възторг, че то се трансформира в комично осъществяване. Много се смяха хората и ме одобриха в класа на проф. Пламен Марков с помощник Ивайло Христов…
3. По приятелски
Дълги години ходех на кастинги и никой не ме взимаше в киното. Все аха-аха да ме вземат, все споделяха " Ти си, ти си! " и след това внезапно се оказва, че не съм аз. Бях се отчаял и отписал киното, крещя си: очевидно не ставам. Една кастинг директорка, Ваня Баждарова, един път пристигна в НАТФИЗ да снима съвещания на Стефан-Данаиловите студенти и аз, като " батко ", отидох да виждам. По едно време излязох, а тя взе да ме преследва: " Искам да те фотографирам, тук ще има един филм, прави се кастинг " … Викам: ааа, не, благодаря, не желая! " Моля те, би трябвало да те снима! ". Не желая, бе! В един миг чувствам, че в случай че още един път кажа не, тя ще се откаже. И се съгласих: хайде, снимай каквото снимаш… Като бях уверен, че няма никакъв късмет. Обаче тя ми звънна да отида на кастинг за кино лентата " Аве ". Отидох, дадоха ми сюжета и се оказа, че въпросният основен воин Камен е някакъв пич, дето пътува на автостоп и така нататък Викам си: това изобщо не съм аз, нищо общо няма с мене. И непосредствено го споделих на режисьора: няма какво да се опитвам, щото даже да те излъжа на кастинга, като почнем фотоси, ще видиш, че аз не съм той. А там има още 17 Каменовци – седят и ме гледат: тоя вманиачен ли е?! Режисьорът Константин Божанов ми предложи друга по-малка роля – идеално. Впоследствие се оказа, че брат ми Тигран Торосян също би трябвало да отиде на този кастинг за основната роля в " Аве ". Казвам му: брат ми, секретът е… да не искаш да те взимат. Брат ми от самото начало се дърпал и най-после те го избраха. Снимките започнаха, само че френският продуцент се разболя и процесът спря за цели две години. А по-късно (аз в това време към този момент бях снимал " Източни пиеси " и " ТИЛТ " ) се оказа, че Тигран е " пораснал " и отново ме извикаха да се опитвам. Този път си споделих: щом няма да е брат ми, тогава ще съм аз.
За кастинга на " Източни пиеси " пак ме бе поканила Ваня Баждарова, която в действителност ме откри. Като ме видя, режисьорът Камен Калев изиска да му опиша анекдот, след което даде обещание, че до два часа ще ми звънне. Тръгнах си след това към НАТФИЗ, а на " Гурко " и " Раковска " имаше голяма локва. Докато чаках на светофара, мина кола и ме оля, втора – също, и таман да изпсувам, мина и трета, та от врата надолу целият бях влажен. Отбих се до дрешника на Академията и желаех някакъв костюм да се преоблека. Това ще е на хубаво, си споделих. В тоя миг звънна Камен Калев и ми заяви: " Ти си индивидът ". Така стартира моята кино кариера – по вода.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ