Отваряли ли сте Уикипедия“ да видите какво пише за Бойко

Отваряли ли сте „ Уикипедия “ да видите какво написа за Бойко Борисов? Видимо формирано е от някой, който хем ненавижда екс-премиера, хем има под паника боязън от него. Странно, че от пиарското обграждане на Борисов не са реагирали. А в действителност може би не би трябвало. За да стои там една извънредно странна отправка. Един от източниците, на които се базира „ Уикипедия “ е свидетелският романът на Георги Стоев „ ВИС – Свидетели на времето “. В него има цяла глава отдадена на Борисов. Прочетете я! И в случай че обичате днешния рожденик, и в случай че го ненавиждате, само че най-много, в случай че го мислите за елементарен! 2 истории демонстрират какъв е! И, в случай че го ненавиждате или подценявате, ще се изненадате какъв брой неверна е преценката ви:
През отпуската всяка вечер с Венци бяхме в казиното на хотел „ Плиска “. Там към този момент работеше Андрейчо. Водеха го като защита на входа, само че по-скоро беше пазач. До него стоеше безмълвен и здрав тридесегодишен мъж. С времето се опознахме и от оскъдните му реплики разбрах, че е бил барета във Враня. Дори играч в националния тим по карате. Наричаха го Румен Греблото, тъй като през юношеските си години бил гребец.
Една вечер при нас се отби треньорът му по карате. Бяха връстници, само че Румен се обръщаше към него единствено с „ тренер “, което говореше за съществено почитание. Името на треньора беше Бойко, а прякорът му Боко Тиквата. Така го назоваха хората от най-близкото му обграждане. Заради твърдата му глава. мен поддържаше присъща за турските паши от старите фотоси брада. Твърдеше, че била неговата запазена марка. Боко одеве се бе уволнил от пожарните подразделения на Министерство на вътрешните работи. Хареса ни стартира постоянно да излиза с нас. И ние го харесахме, въпреки че се държеше менторски.
— На неверен път сте, момчета! — съобщи един ден той. — Трябва да се върнете още веднъж към спорта.
— Борбата ни погуби здравето — отвърнах му аз. — Не ни даде нищо.
— Тогава се заеми с бизнес. Обидно е да останеш безпаричен в този богат свят.
— Какъв?
— Аз провеждам охранители. Това мога, това върша. Смятам, че и на вас ще ви отива.
— В никакъв случай! — избухнах.
— Сега не сте съгласни с мен, само че някой ден горчиво ще съжалявате — завърши Боко.
Румен мълчеше в профил. Не сподели дума. Просто се виждаше, че портиерската работа по никакъв начин не му е драговолно.
Една вечер огромна група подпийнали роми, окичени в злато, напираха да влязат в заведението. Румен беше на промяна. Застана пред тях и съобщи, че няма да ги пусне, тъй като са мотани. Те незабавно проведоха навалица. По цигански бит започнаха да насочат един през различен неразбираеми обвинявания. Аз Венци и Андрей бяхме наоколо. Можехме да ги разпилеем начаса, още повече нямахме никакви други развлечения за вечерта. Тогава се появи Боко.
— По-кротко, момчета! — умерено се обърна към тях той. — Приятелят ми ви изясни, че не можете да влезете в казиното в това положение. Ако имате някакви искания, да минем зад хотела.
Говореше с изцяло естествен звук. Дори отзивчиво. Но в метода му на изложение се усещаше опасност и ромите с животинския си инстинкт доловиха това. Направо изтрезняха. Смутолевиха нещо като опрощение и си потеглиха спокойно и безшумно.
— Благодаря ти — сдържано стисна ръката му Румен. След което отиде до тоалетната.
— Не си мислете, че Пашата се уплаши — усети нашето отчаяние Боко. — Той е по-див и несдържан от вас, по тази причина се намесих.
— Тия мангали заслужаваха пердах.
— Боят не взема решение нищо. Румен е охранител и би трябвало да се грижи за семейство. Това се прави най-вече с такт. Пък и все някой ден ще се откри кой да те пребие — довърши лекцията си Боко.
Той несъмнено ни досаждаше с непрекъснати си упътвания, само че го приемахме. Беше мъжко момче. Румен също го обичаше. Разказа ни за съревнование в Унгария преди години, когато някакъв англичанин надменно блъснал Боко. Вероятно всичко трябвало да се размине, в случай че това не се било случило на формалното разкриване. Нашият човек носел националния байрак. Боко се сбил с цялата британска група. Успокоил се чак откакто ги натръшкал всичките. После гордо вдигнал знамето. Отстранили го незабавно, само че след прибирането в България го похвалил персонално водачът на страната Тодор Живков.