Стига вече с Цветанов!
Отваря се най-голямата социална поръчка - за политически инженеринг, индивидът с раницата сменя индивида с жилищата
Какво се оказа? Борисов затръшна вратата на Цветанов, той обаче продължава да влиза през прозореца на тв приемника всеки ден. Наслушахме се на прочувствените му оценки за предишното, нагледахме се на битието му. Даже прочетохме и поста му за изтребителите. Докато обаче се вторачваме в това при кого би могъл да отиде, пропущаме значимата детайлност - за какво си отиде от Борисов. По-точно, за какво Борисов, даже неучтиво, го помоли да напусне. И отговорът не е в апартаментгейт или в битката за марката и сърцето на партията. А в " Ерата Цветанов ", която завърши за ГЕРБ. Защото огромните промени, които идват, засягат не партията, а страната.
Резултатите от вота са еднопосочни - хората не виждат опция, само че търпението им е на привършване. Всички българи чакат най-после да заживеят като европейци, а освен тези, които употребяват фондовете от чужбина. Искат автомагистрали, само че мечтаят по тях да се връщат децата им, забегнали на гурбет. Радват се на санираните ясли и забавачки, само че са гневни, че няма задоволително места за елементарните деца. А парите за тях не стигат нито с майчинските, нито с пенсиите. Хвалят Борисов за новите училищен заплати, само че недоволстват, че стратегиите за учениците остават остарели.
Заводите никнат като гъби, само че липсват служащи. Бизнесът съумява стремително да подвига заплати, само че по този начин и не може да влезе в управлението на гимназии и университети. Плаче за нови технологии, само че милионите за просвета изтичат от години единствено за богоизбрани. Индустриални зони - бол, само че софтуерни центрове - ъгъл.
Кметовете привикнаха с лесните безвъзмездни пари от Европа, само че те пък свършиха. За похлупак и схемата с комисионите се промени. Впечатляващите индикатори за високо равнище на вложители, ниска безработица и външни заеми ни приближават до еврозоната, само че не и до евростандарта на другите страни от съюза. Защото растежът на стопанската система, не може да удари даже заветните четири %.
Борисов може да е изтървал някои процеси в партията си, само че не е пропуснал нито една от горните трендове. И е изцяло наясно, че икономиката у нас прегрява.
Смяната на модела е неизбежна. Когато приказва, че няма да разреши България да мине на мудна скорост в Евросъюза в действителност загатва друго - че готви нова скорост за страната, тоест за стопанската система. Трансформацията ще се брои за сполучлива, в случай че докара до по-високи приходи, по-качествено обучение, по-конкурентоспособни предприятия и повече нововъведения. Ключовата дума е добавената стойност. Тя ще ни трансформира от стопанска система на ишлеме, в страна на високите технологии, а процентният дял на износа на първични материали ще се измести от този на експорта на преработващата промишленост.
Без подозрение, следва да бъде отворена най-голямата социална поръчка в новата ни история. Не за икономическа инфраструктура, а за политически инженеринг. В нея възложител е народът, а реализатор са политиците. Които могат да я осъществят както съдружно, по този начин и по единично.
Идейното наддаване към този момент стартира. Движение за права и свободи разгласи, че е изцяло подготвена с програмата за ускорено и догонващо развиване, Българска социалистическа партия напомни, че предложенията й са събрани във Визия за България. Вицепремиерът Томислав Дончев към този момент разгласява главните параметри от тактиката на властта, а Вътрешна македонска революционна организация желаеха преразглеждане на управническата стратегия.
Отлагането на дебата с повече от десетилетие обаче през днешния ден вещае мощни летни стихии. Те вече разтресоха политическия хоризонт.
Като да вземем за пример, предлагането на опозицията за понижаване на Данък добавена стойност за хляба, медикаментите и книгите. Нещо, за което гилдиите упорстват от години. И което, в случай че не смъкна цените, най-малко ще ги застопори при ускорената инфлация.
Ако предлагането не бе огласено от депутата Делян Пеевски, несъмнено никой нямаше да му обърне внимание. Но в новата обстановка, единствено за дни браншовите организации добиха самочувствие и незабавно изкараха стотици причини в интерес на смяната. Студеният душ пристигна от премиера Борисов на пролетния бал на българските индустриалци. Няма да пипаме налозите, отсече той и упрекна опозицията, че не е свалила данъка до момента в който е била на власт.
Поведението на Борисов е повече от обяснимо. 10 години той пресича диалога за диференциран Данък добавена стойност с цялостното разбиране, че това е главен дирек на икономическата му непоклатимост. Твърдеше го и пред свои, и пред непознати в Европа. И надълбоко вярваше, че една данъчна смяна ще постави кол в колелото на икономическите му триумфи и ще отвори пробойна в хазната, която няма по какъв начин да запуши.
Но обстановката към този момент е друга. Промяната тече в цяла Европа. А Борисов от дълго време е недолюбван, че хем не смъква налози, хем не маха плоския налог. Като по този метод продължава да гали едрия бизнес и мениджърите. И да се ядове, че “ако за едни стане гратис, други ще платят сметката ”.
Каквото и да е окончателното му решение, то няма да е скоро. Отсега е ясно обаче, че публичният спор за налози се чака да е най-лекият. Той ще е загрявка за острите конфликти, когато се заприказва за приходи и обучение. Защото те са разковничето на благосъстоянието, за което мечтаем към този момент 30 години непосилен преход.
Дебатът е отворен. Но за разлика от политическия, той ще бъде в действителност инфарктен. Защото не визира оцеляването на партиите, а на хората. И в него водещи ще са не политическите клишета, а икономическите формули.
Затова с края на махленското политическо блъскане Цветан Цветанов слезе от сцената. А на кръглата маса за новата стопанска система сяда Томислав Дончев. Човекът с раницата сменя индивида с жилищата. Интересно е какво има в нея? Със сигурност нито нотариални актове, нито партийни кандидатури за кметове. Най-вероятно преносим компютър с екселски таблици.
Какво се оказа? Борисов затръшна вратата на Цветанов, той обаче продължава да влиза през прозореца на тв приемника всеки ден. Наслушахме се на прочувствените му оценки за предишното, нагледахме се на битието му. Даже прочетохме и поста му за изтребителите. Докато обаче се вторачваме в това при кого би могъл да отиде, пропущаме значимата детайлност - за какво си отиде от Борисов. По-точно, за какво Борисов, даже неучтиво, го помоли да напусне. И отговорът не е в апартаментгейт или в битката за марката и сърцето на партията. А в " Ерата Цветанов ", която завърши за ГЕРБ. Защото огромните промени, които идват, засягат не партията, а страната.
Резултатите от вота са еднопосочни - хората не виждат опция, само че търпението им е на привършване. Всички българи чакат най-после да заживеят като европейци, а освен тези, които употребяват фондовете от чужбина. Искат автомагистрали, само че мечтаят по тях да се връщат децата им, забегнали на гурбет. Радват се на санираните ясли и забавачки, само че са гневни, че няма задоволително места за елементарните деца. А парите за тях не стигат нито с майчинските, нито с пенсиите. Хвалят Борисов за новите училищен заплати, само че недоволстват, че стратегиите за учениците остават остарели.
Заводите никнат като гъби, само че липсват служащи. Бизнесът съумява стремително да подвига заплати, само че по този начин и не може да влезе в управлението на гимназии и университети. Плаче за нови технологии, само че милионите за просвета изтичат от години единствено за богоизбрани. Индустриални зони - бол, само че софтуерни центрове - ъгъл.
Кметовете привикнаха с лесните безвъзмездни пари от Европа, само че те пък свършиха. За похлупак и схемата с комисионите се промени. Впечатляващите индикатори за високо равнище на вложители, ниска безработица и външни заеми ни приближават до еврозоната, само че не и до евростандарта на другите страни от съюза. Защото растежът на стопанската система, не може да удари даже заветните четири %.
Борисов може да е изтървал някои процеси в партията си, само че не е пропуснал нито една от горните трендове. И е изцяло наясно, че икономиката у нас прегрява.
Смяната на модела е неизбежна. Когато приказва, че няма да разреши България да мине на мудна скорост в Евросъюза в действителност загатва друго - че готви нова скорост за страната, тоест за стопанската система. Трансформацията ще се брои за сполучлива, в случай че докара до по-високи приходи, по-качествено обучение, по-конкурентоспособни предприятия и повече нововъведения. Ключовата дума е добавената стойност. Тя ще ни трансформира от стопанска система на ишлеме, в страна на високите технологии, а процентният дял на износа на първични материали ще се измести от този на експорта на преработващата промишленост.
Без подозрение, следва да бъде отворена най-голямата социална поръчка в новата ни история. Не за икономическа инфраструктура, а за политически инженеринг. В нея възложител е народът, а реализатор са политиците. Които могат да я осъществят както съдружно, по този начин и по единично.
Идейното наддаване към този момент стартира. Движение за права и свободи разгласи, че е изцяло подготвена с програмата за ускорено и догонващо развиване, Българска социалистическа партия напомни, че предложенията й са събрани във Визия за България. Вицепремиерът Томислав Дончев към този момент разгласява главните параметри от тактиката на властта, а Вътрешна македонска революционна организация желаеха преразглеждане на управническата стратегия.
Отлагането на дебата с повече от десетилетие обаче през днешния ден вещае мощни летни стихии. Те вече разтресоха политическия хоризонт.
Като да вземем за пример, предлагането на опозицията за понижаване на Данък добавена стойност за хляба, медикаментите и книгите. Нещо, за което гилдиите упорстват от години. И което, в случай че не смъкна цените, най-малко ще ги застопори при ускорената инфлация.
Ако предлагането не бе огласено от депутата Делян Пеевски, несъмнено никой нямаше да му обърне внимание. Но в новата обстановка, единствено за дни браншовите организации добиха самочувствие и незабавно изкараха стотици причини в интерес на смяната. Студеният душ пристигна от премиера Борисов на пролетния бал на българските индустриалци. Няма да пипаме налозите, отсече той и упрекна опозицията, че не е свалила данъка до момента в който е била на власт.
Поведението на Борисов е повече от обяснимо. 10 години той пресича диалога за диференциран Данък добавена стойност с цялостното разбиране, че това е главен дирек на икономическата му непоклатимост. Твърдеше го и пред свои, и пред непознати в Европа. И надълбоко вярваше, че една данъчна смяна ще постави кол в колелото на икономическите му триумфи и ще отвори пробойна в хазната, която няма по какъв начин да запуши.
Но обстановката към този момент е друга. Промяната тече в цяла Европа. А Борисов от дълго време е недолюбван, че хем не смъква налози, хем не маха плоския налог. Като по този метод продължава да гали едрия бизнес и мениджърите. И да се ядове, че “ако за едни стане гратис, други ще платят сметката ”.
Каквото и да е окончателното му решение, то няма да е скоро. Отсега е ясно обаче, че публичният спор за налози се чака да е най-лекият. Той ще е загрявка за острите конфликти, когато се заприказва за приходи и обучение. Защото те са разковничето на благосъстоянието, за което мечтаем към този момент 30 години непосилен преход.
Дебатът е отворен. Но за разлика от политическия, той ще бъде в действителност инфарктен. Защото не визира оцеляването на партиите, а на хората. И в него водещи ще са не политическите клишета, а икономическите формули.
Затова с края на махленското политическо блъскане Цветан Цветанов слезе от сцената. А на кръглата маса за новата стопанска система сяда Томислав Дончев. Човекът с раницата сменя индивида с жилищата. Интересно е какво има в нея? Със сигурност нито нотариални актове, нито партийни кандидатури за кметове. Най-вероятно преносим компютър с екселски таблици.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ