Оттеглянето на Съединените щати от Виетнам е един от най-унизителните

Оттеглянето на Съединените щати от Виетнам е един от най-унизителните моменти за могъщата нация. Най-мощната войска на земята, с бюджет за защита, по-голям от Брутният вътрешен продукт на някои дребни страни, не съумява да победи партизанските сили на Северен Виетнам. Въпреки това, в доста връзки Съединени американски щати се бият във Виетнамската война с ръка, вързана зад тила, тъй като бойците би трябвало да се преценяват с голям и широкообхватен лист с правила, преди даже да могат да произведат изстрел.

Тези правила са известни като Правила за бойни дейности и се трансформират в сериозен мотив за отчаяние за американските войски и командири по време на войната.

Правилата са въведени най-много за отбрана на цивилните и попречване на произшествия с другарски огън. Те се употребяват и с цел да спрат войната във Виетнам да прерасне в трета международна война. Правилата имат положителни планове, само че с течение на времето стават толкоз заплетени и объркващи, че доста американци губят живота си в устрема да ги съблюдават.

В най-простата форма те диктува по кое време можете да се влезе в пердах с врага. Заради другите народи, клонове, локации и оръжейни системи, които вземат участие и се ползват във войната, за другите хора се ползват разнообразни правила, които може да се трансформират още веднъж според от тяхното местонахождение и по-късно да се трансформират още един път няколко дни по-късно.

Те постоянно опонират на стандартните процедури, преподавани по време на образованието, и дават на врага спомагателни благоприятни условия да нанася удар или да се скрие.

Един образец за комплицирано предписание е по какъв начин войските организират интервенции в Тонкинския залив. Тези правила са въведени след случая в Тонкинския залив през 1964 година В случай, че американските кораби попаднат под непредизвикана офанзива в интернационалните води, им е позволено да „ пазят, преследват и унищожават атакуващи кораби на разстояние до 11 благи от брега на Северен Виетнам и 4 благи от офшорни острови “.

Въпреки това, по време на същото събитие на американските самолети е позволено „ да преследват и унищожават атакуващи кораби, до момента в който работят във въздушно пространство до 3 благи от брега на Северен Виетнам “.

Правилата се трансформират още веднъж, когато става въпрос за неприятелски аероплан, само че в тях има доста характерни критерии за съответно различаване на неприятелски аероплан.

Една от най-големите рецензии на войските към разпоредбите е, че в доста случаи те могат да нападат единствено откакто са атакувани първи, даже в случай че е доста евентуално да има директно нахлуване. Това коства живота на доста американци и дава на врага задоволително време да откри позиции или да работи в относителна сигурност, стига да не нападна или очевидно да се кани да го направи.

Докато разпоредбите за пердах ощетяват съвсем всички, които се борят с комунизма по време на Войната във Виетнам, те, както е известно, попречват въздушните интервенции, по-специално интервенция Rolling Thunder. Целта на Rolling Thunder е да направи прехвърлянето на войски в Южен Виетнам и воденето на войната като цяло, допустимо най-трудно за Северен Виетнам. Това е една от най-големите въздушни бомбардировки в историята, само че не съумява да реализира задачите си.

Интензивният лист с правила, наложени на акцията, мощно ограничи нейната успеваемост. Съединени американски щати имат способността неотложно да унищожат основните уреди на Северен Виетнам, само че не съумяват.

Като цяло летците се оправят сложни с разпоредбите, като самолетите от Военновъздушни сили на Съединени американски щати, армията на Съединени американски щати, Корпуса на морската пехота на Съединени американски щати и Военноморски сили на Съединени американски щати са подложени на разнообразни правила. Веднъж на американските самолети, основани в Южен Виетнам, е позволено да нанесат удар, само че самолетите, основани в Тайланд, нямат позволение да се причислят към тях.

Екипажите, които летят над Виетнам, би трябвало да се оправят с разнообразни правила според от това в какво въздушно пространство се намират сега, каква е тяхната задача, от кое място идва самолета и какъв е неговият вид. Тези правила могат да варират също според от това какъв е евентуално враждебният аероплан: от кого е ръководен, какво въздушно пространство заема и какъв вид аероплан е.

Самолетните екипажи получават ежедневни актуализации за това кои цели дават отговор на изискванията за офанзива и къде са те. Някои региони са оповестени за зони за свободен огън, където не е належащо позволение.

Едно от най-любопитните места, за които се водят борби по време на Виетнам, се плантацията с каучуковите дървета на Michelin – да, Michelin, компанията за гуми. Тази ферма е огромно главоболие за американските войски, защото им е неразрешено да приканват артилерия против враговете вътре в нея.

Артилерията е извънредно потребен инструмент за американските сили във Виетнам. Войските организират патрули, намират позиция на съперника и нанасят артилерийски удар по нея. Това не е най-ефективното средство за обезвреждане на врага, само че е едно от най-безопасните за американските бойци.

Michelin продължава да употребява плантацията през цялата война и прави огромни суми пари. Дърветата не би трябвало да бъдат повреждани от битките; всевъзможни вреди по плантацията трябваше да бъдат изплатени на Michelin от Съединени американски щати. Естествено, артилерията не е алтернатива в гората и виетнамците бързо осъзнаха това като стартират да слагат позиции в плантацията, защото там са в сигурност от артилерия.

След това тези позиции би трябвало да бъдат атакувани от американските сили на ръка.

Днес споменаването на разпоредбите за пердах към момента евентуално ще разгневи ветераните от войната във Виетнам. Никоя войска на Земята не може да се изправи против Съединените щати в стандартната война, само че разпоредбите за пердах могат да бъдат решаващият фактор за победа или проваляне.