Да обезглавиш парламента: Историята се повтаря три пъти
Отстраняването на Никола Минчев като ръководител на Народното събрание е следващият случай в историята на парламентаризма след 1989 година
В три от тези случаи Движение за права и свободи изиграва водеща роля в схемата, при която " първият измежду равни " е заставен да отстъпи мястото си. Във всеки от тези три случая отстраняването на ръководителя е сигнал за края на ръководещото болшинство.
Първият сполучлив тест на силата на Движение за права и свободи в разбъркването на политическите пластове се случва през лятото и ранната есен на 1992 година Кулминацията настава скоро след така наречен Боянски ливади и директната офанзива от страна на президента Желю Желев против държавното управление на Филип Димитров, в синхрон със серия от дейни мероприятия на службите за сигурност.
Лидерът на Демократическата партия и ръководител 36-ото Народно събрание Стефан Савов подава оставка след съдбовен " другарски " огън в Народното събрание.
През юли 1992 година опозицията внася първото си искане за предварителното премахване на Савов от поста му. Той го резервира с незадоволителния избор от 115 " за " против 115 " срещу и въздържали се ", откакто Движение за права и свободи дава да се разбере, че повече няма планове да поддържа властта. Малко по-късно се организира и избор на съмнение против Филип Димитров, който той печели, само че Ахмед Доган символно гласоподава " срещу " кабинета. Кризата е реалност.
Денят 24 септември 1992 година, в който Савов взема решение да се отдръпна, припомня много на деня, в който Никола Минчев беше отхвърлен, по детайлите от парламентарния пейзаж.
И тогава, и в този момент ръководи комплицирана многопартийна коалиция, която не разполага със устойчиво парламентарно болшинство, а след общественото разграничаване на президента тя бързо се разпада (през 1992 година Съюз на демократичните сили се разделя на " сини мравки " - отцепници и " кинжали " - реформатори).
И тогава, и в този момент под въпрос в дневния ред на Народното събрание стои искане за актуализация на бюджета - по това време финансов министър е Иван Костов, който се пробва да контракти съглашения с МВФ и Световната банка след рецесията, предизвикана от мораториума върху заплащането на държавния дълг при Андрей Луканов.
И тогава, и в този момент офанзивата против държавното управление минава през опит за конспирация сред премиера и финансовия му министър, като през 1992 година Доган декларира в изявление, че " Костов, а не Филип Димитров е действителният министър председател ".
И тогава, и в този момент ще срещнете името на Александър Сталийски в новините. Само че в този момент е синът, който " Дългия сподели да не закачаш ", а тогава - бащата Сталийски, който по това време е министър на правораздаването на Филип Димитров. Днес липсва единствено Бриго Аспарухов, който по това време управлява външното разузнаване и става мотив за обвиняване против консултант на премиера за противозаконни покупко-продажби за оръжия. Политическото обвиняване против самия министър председател е, че застрашавал националната сигурност на България.
И тогава, и в този момент това, което не липсва, е абсурдът с Македония, чиято самостоятелност кабинетът на Димитров признава първи няколко месеца по-рано.
И тогава, и в този момент Ахмед Доган изиграва основна роля за разпада на ръководството, макар че гласът му не се чува нито един път в дебатите за предварителното освобождение на ръководителя на Народното събрание.
И тогава, и в този момент Движение за права и свободи не неодобрява ръководителя на Народното събрание поради персоналните му качества, политическото му минало или противоречие с полезностите му. При това Стефан Савов припомня, че " постоянно е бил другар на Движение за права и свободи " и е опитвал да оказва помощ с каквото може при посредничеството с държавното управление.
Савов е високо ерудиран човек, преводач, потомствен политик, чийто татко е министър на финансите малко преди преврата на 9 септември 1944 година Смяната на властта и настъпването на комунизма водят до тежки репресии против фамилията му, като и той, и татко му са лежали в лагери като политически пандизчии (Димитър Савов умира в Белене през 1951 г.). В продължение на 15 години е заставен да работи като арматурист по градежи, тъй като няма право да упражнява мечтаната специалност. Пред депутатите той разказва себе си като " човек, който е минал през чистилището, минал е през пъкъла, минал е и е останал жив и здрав ".
Стефан Савов реагира с пренебрежение против намеците на депутати от Българска социалистическа партия, че не желае да се отдръпна, тъй като жалел за " комфорта на колата си и уюта на кабинета си ".
В речта при подаването на оставката си Стефан Савов припомня на Движение за права и свободи: " Комунистите, господа, постоянно са желали да имат съдружници, и постоянно тези, които са били задоволително глупави да станат съдружници на комунистите, по-късно са били отхвърляни като дрипи ".
Неуспешният избор на доверие, пожелан от Филип Димитров малко по-късно, поставя завършек на ръководството на Съюз на демократичните сили. Вместо обединението да предизвика предварителни избори обаче, част от сините се съгласяват да поддържат " програмен " кабинет с мандата на Движение за права и свободи.
Днешният евродепутат от ГЕРБ-СДС Александър Йорданов е определен за ръководител на Народно събрание на мястото на Стефан Савов. Премиер става проф. Любен Беров, а ръководството на тази странна структура остава в историята като интервал на слаба държавност и " златно време " за проведената престъпност към югоембаргото и зараждането на мутренските групировки.
Повторение на сцената със свалянето на ръководител на Народното събрание се случва през февруари 2005 година, в последните месеци от мандата на Симеон Сакскобургготски.
Председател на 39-ото Народно заседание е юристът проф. Огнян Герджиков, който още веднъж е свален с " депесарски шут ". Национална движение „Симеон Втори" би трябвало да се преценява с партията на Доган като съдружен сътрудник, тъй като също като Съюз на демократичните сили през 1991 година " царистите " са първа политическа мощ, само че без цялостно болшинство.
Основните сюжети от сюжета също се повтарят. Национална движение „Симеон Втори" към този момент е стратегически разцепено, а от 120 народни представители първоначално финишира с по-малко от 100. Година преди отстраняването на Герджиков се отделя групата на " Новото време " - в нея влизат бъдещият общоприет шеф на Българска национална телевизия Емил Кошлуков, Борислав Цеков, Мирослав Севлиевски, Юлияна Дончева (съпруга на ММА-боеца Станислав Недков-Стъки) и други
Под настояването за оставката на ръководителя стои подписът на всички опозиционни сили, плюс този на Кошлуков.
Формалният мотив за насилствената оставка на Герджиков е процедурно неодобрение поради парламентарния надзор. Истинската причина се назовава " Булгартабак ".
През 2004 година вицепремиерът Лидия Шулева съвсем завърши договорка за продажбата на цигареното сдружение на British American Tobacco. В последния миг настава непонятен неуспех поради бламирането на преговорния екип от страна на Движение за права и свободи.
" В този миг дойде факс от Москва, в който се споделяше, че незнайна съветска компания демонстрира интерес за закупуване на „ Бургатабак ” и че ние би трябвало да стартираме договаряния с тях, като те ще дадат по-добри условия от тези, които сме постигнали. Изпратих човек от комерсиалното ни посланичество в Москва, бяха хранилища в покрайнините на Москва. В комерсиалните регистри не открихме въпросната мистериозна компания ”, споделя Лидия Шулева през 2017 година Един месец след приемането на факса в София Движение за права и свободи обществено афишира, че отдръпва поддръжката си за приватизацията на " Булгартабак " ; Шулева подава оставка пред Сакскобургготски на идващия ден. Вместо да отбрани вицепремиера си, той моли за време, с цел да договаря с Движение за права и свободи.
Опозицията обаче пресира Национална движение „Симеон Втори" в Народното събрание с искане за чуване по проблема. Няколко съвещания са провалени поради липса на кворум. Последният несполучлив петъчен парламентарен надзор води до офанзивата против Огнян Герджиков.
На 4 февруари със 119 гласа " за " и 114 гласа " срещу " свалянето му е реалност, а министър председателят е заставен да направи основни промени в държавното управление, тъй като към този момент няма ход напред без Народното събрание. Севлиевски става министър на енергетиката с квота за " Новото време ", Мехмед Дикме е отхвърлен като аграрни министър по искане на Движение за права и свободи, Лидия Шулева е заменена от Милко Ковачев.
Третият случай, в който някой различен подава оставката на ръководителя на Народното събрание, се разиграва през есента на 2017 година
" Някой различен " в тази ситуация не е Движение за права и свободи, а Бойко Борисов, който без доста церемонии жертва съпартиеца си Димитър Главчев месеци, откакто стартира третия си мандат на власт.
И без това Главчев не е първият избор на Борисов за поста - при договарянията за образуване на новото ръководство преди Европредседателството той предлага на Корнелия Нинова да стане началник на 44-ото Народно заседание. Тя отхвърля.
Решението на Главчев да отнеме думата на Нинова, до момента в който тя приказва от трибуната в пленарната зала, е и един от последните му актове като ръководител.
Вторият " нормален обвинен " за позицията - Цецка Цачева - повече не може да се върне в тази функционалност. Не единствено тъй като политическият ѝ капитал е изхарчен след решението на Борисов да я хвърли в президентските избори против Румен Радев, само че и тъй като тя не съумява да завоюва депутатско място на изборите през 2017 година от родния си изборен регион... Плевен.
На 17 ноември 2017 Цвета Караянчева е препоръчана от Цветан Цветанов като " почтена кандидатура " и като човек, който " постоянно дава положителни оферти за решения в дадени обстановки ". Останалото е история.
В три от тези случаи Движение за права и свободи изиграва водеща роля в схемата, при която " първият измежду равни " е заставен да отстъпи мястото си. Във всеки от тези три случая отстраняването на ръководителя е сигнал за края на ръководещото болшинство.
Първият сполучлив тест на силата на Движение за права и свободи в разбъркването на политическите пластове се случва през лятото и ранната есен на 1992 година Кулминацията настава скоро след така наречен Боянски ливади и директната офанзива от страна на президента Желю Желев против държавното управление на Филип Димитров, в синхрон със серия от дейни мероприятия на службите за сигурност.
Лидерът на Демократическата партия и ръководител 36-ото Народно събрание Стефан Савов подава оставка след съдбовен " другарски " огън в Народното събрание.
През юли 1992 година опозицията внася първото си искане за предварителното премахване на Савов от поста му. Той го резервира с незадоволителния избор от 115 " за " против 115 " срещу и въздържали се ", откакто Движение за права и свободи дава да се разбере, че повече няма планове да поддържа властта. Малко по-късно се организира и избор на съмнение против Филип Димитров, който той печели, само че Ахмед Доган символно гласоподава " срещу " кабинета. Кризата е реалност.
Денят 24 септември 1992 година, в който Савов взема решение да се отдръпна, припомня много на деня, в който Никола Минчев беше отхвърлен, по детайлите от парламентарния пейзаж.
И тогава, и в този момент ръководи комплицирана многопартийна коалиция, която не разполага със устойчиво парламентарно болшинство, а след общественото разграничаване на президента тя бързо се разпада (през 1992 година Съюз на демократичните сили се разделя на " сини мравки " - отцепници и " кинжали " - реформатори).
И тогава, и в този момент под въпрос в дневния ред на Народното събрание стои искане за актуализация на бюджета - по това време финансов министър е Иван Костов, който се пробва да контракти съглашения с МВФ и Световната банка след рецесията, предизвикана от мораториума върху заплащането на държавния дълг при Андрей Луканов.
И тогава, и в този момент офанзивата против държавното управление минава през опит за конспирация сред премиера и финансовия му министър, като през 1992 година Доган декларира в изявление, че " Костов, а не Филип Димитров е действителният министър председател ".
И тогава, и в този момент ще срещнете името на Александър Сталийски в новините. Само че в този момент е синът, който " Дългия сподели да не закачаш ", а тогава - бащата Сталийски, който по това време е министър на правораздаването на Филип Димитров. Днес липсва единствено Бриго Аспарухов, който по това време управлява външното разузнаване и става мотив за обвиняване против консултант на премиера за противозаконни покупко-продажби за оръжия. Политическото обвиняване против самия министър председател е, че застрашавал националната сигурност на България.
И тогава, и в този момент това, което не липсва, е абсурдът с Македония, чиято самостоятелност кабинетът на Димитров признава първи няколко месеца по-рано.
И тогава, и в този момент Ахмед Доган изиграва основна роля за разпада на ръководството, макар че гласът му не се чува нито един път в дебатите за предварителното освобождение на ръководителя на Народното събрание.
И тогава, и в този момент Движение за права и свободи не неодобрява ръководителя на Народното събрание поради персоналните му качества, политическото му минало или противоречие с полезностите му. При това Стефан Савов припомня, че " постоянно е бил другар на Движение за права и свободи " и е опитвал да оказва помощ с каквото може при посредничеството с държавното управление.
Савов е високо ерудиран човек, преводач, потомствен политик, чийто татко е министър на финансите малко преди преврата на 9 септември 1944 година Смяната на властта и настъпването на комунизма водят до тежки репресии против фамилията му, като и той, и татко му са лежали в лагери като политически пандизчии (Димитър Савов умира в Белене през 1951 г.). В продължение на 15 години е заставен да работи като арматурист по градежи, тъй като няма право да упражнява мечтаната специалност. Пред депутатите той разказва себе си като " човек, който е минал през чистилището, минал е през пъкъла, минал е и е останал жив и здрав ".
Стефан Савов реагира с пренебрежение против намеците на депутати от Българска социалистическа партия, че не желае да се отдръпна, тъй като жалел за " комфорта на колата си и уюта на кабинета си ".
В речта при подаването на оставката си Стефан Савов припомня на Движение за права и свободи: " Комунистите, господа, постоянно са желали да имат съдружници, и постоянно тези, които са били задоволително глупави да станат съдружници на комунистите, по-късно са били отхвърляни като дрипи ".
Неуспешният избор на доверие, пожелан от Филип Димитров малко по-късно, поставя завършек на ръководството на Съюз на демократичните сили. Вместо обединението да предизвика предварителни избори обаче, част от сините се съгласяват да поддържат " програмен " кабинет с мандата на Движение за права и свободи.
Днешният евродепутат от ГЕРБ-СДС Александър Йорданов е определен за ръководител на Народно събрание на мястото на Стефан Савов. Премиер става проф. Любен Беров, а ръководството на тази странна структура остава в историята като интервал на слаба държавност и " златно време " за проведената престъпност към югоембаргото и зараждането на мутренските групировки.
Повторение на сцената със свалянето на ръководител на Народното събрание се случва през февруари 2005 година, в последните месеци от мандата на Симеон Сакскобургготски.
Председател на 39-ото Народно заседание е юристът проф. Огнян Герджиков, който още веднъж е свален с " депесарски шут ". Национална движение „Симеон Втори" би трябвало да се преценява с партията на Доган като съдружен сътрудник, тъй като също като Съюз на демократичните сили през 1991 година " царистите " са първа политическа мощ, само че без цялостно болшинство.
Основните сюжети от сюжета също се повтарят. Национална движение „Симеон Втори" към този момент е стратегически разцепено, а от 120 народни представители първоначално финишира с по-малко от 100. Година преди отстраняването на Герджиков се отделя групата на " Новото време " - в нея влизат бъдещият общоприет шеф на Българска национална телевизия Емил Кошлуков, Борислав Цеков, Мирослав Севлиевски, Юлияна Дончева (съпруга на ММА-боеца Станислав Недков-Стъки) и други
Под настояването за оставката на ръководителя стои подписът на всички опозиционни сили, плюс този на Кошлуков.
Формалният мотив за насилствената оставка на Герджиков е процедурно неодобрение поради парламентарния надзор. Истинската причина се назовава " Булгартабак ".
През 2004 година вицепремиерът Лидия Шулева съвсем завърши договорка за продажбата на цигареното сдружение на British American Tobacco. В последния миг настава непонятен неуспех поради бламирането на преговорния екип от страна на Движение за права и свободи.
" В този миг дойде факс от Москва, в който се споделяше, че незнайна съветска компания демонстрира интерес за закупуване на „ Бургатабак ” и че ние би трябвало да стартираме договаряния с тях, като те ще дадат по-добри условия от тези, които сме постигнали. Изпратих човек от комерсиалното ни посланичество в Москва, бяха хранилища в покрайнините на Москва. В комерсиалните регистри не открихме въпросната мистериозна компания ”, споделя Лидия Шулева през 2017 година Един месец след приемането на факса в София Движение за права и свободи обществено афишира, че отдръпва поддръжката си за приватизацията на " Булгартабак " ; Шулева подава оставка пред Сакскобургготски на идващия ден. Вместо да отбрани вицепремиера си, той моли за време, с цел да договаря с Движение за права и свободи.
Опозицията обаче пресира Национална движение „Симеон Втори" в Народното събрание с искане за чуване по проблема. Няколко съвещания са провалени поради липса на кворум. Последният несполучлив петъчен парламентарен надзор води до офанзивата против Огнян Герджиков.
На 4 февруари със 119 гласа " за " и 114 гласа " срещу " свалянето му е реалност, а министър председателят е заставен да направи основни промени в държавното управление, тъй като към този момент няма ход напред без Народното събрание. Севлиевски става министър на енергетиката с квота за " Новото време ", Мехмед Дикме е отхвърлен като аграрни министър по искане на Движение за права и свободи, Лидия Шулева е заменена от Милко Ковачев.
Третият случай, в който някой различен подава оставката на ръководителя на Народното събрание, се разиграва през есента на 2017 година
" Някой различен " в тази ситуация не е Движение за права и свободи, а Бойко Борисов, който без доста церемонии жертва съпартиеца си Димитър Главчев месеци, откакто стартира третия си мандат на власт.
И без това Главчев не е първият избор на Борисов за поста - при договарянията за образуване на новото ръководство преди Европредседателството той предлага на Корнелия Нинова да стане началник на 44-ото Народно заседание. Тя отхвърля.
Решението на Главчев да отнеме думата на Нинова, до момента в който тя приказва от трибуната в пленарната зала, е и един от последните му актове като ръководител.
Вторият " нормален обвинен " за позицията - Цецка Цачева - повече не може да се върне в тази функционалност. Не единствено тъй като политическият ѝ капитал е изхарчен след решението на Борисов да я хвърли в президентските избори против Румен Радев, само че и тъй като тя не съумява да завоюва депутатско място на изборите през 2017 година от родния си изборен регион... Плевен.
На 17 ноември 2017 Цвета Караянчева е препоръчана от Цветан Цветанов като " почтена кандидатура " и като човек, който " постоянно дава положителни оферти за решения в дадени обстановки ". Останалото е история.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ