Отрицателните лихви не са универсален лек
Отрицателните лихви не могат да спасят задлъжнелите стопанства. Такава е позицията на Жак дьо Ларозиер - някогашен ръководещ шеф на МВФ и ръководител на "Банк дьо Франс " от 1987-а до 1993-а, оповестена на 20 юли във "Файненшъл таймс ".
Могат ли да бъдат отстранени лихвените проценти, с цел да се предотврати обслужването на впечатляващия дълг, пита господин Ларозиер. Кризата COVID-19, подсилена от следствията от прекомерно великодушната парична политика за прекомерно нескончаем интервал от време, претрупа стопанските системи с задължения.
За справяне с това състояние, при което обществената задлъжнялост счупи всичките мирновременни върхове, някои натискат да се монетаризират задълженията като централните банки купуват нови облигационни излъчвания и смъкват лихвените проценти под нулата. При това, без да се преценяват с историческия опит, сочещ, че преструктурирането на отговорностите се е потвърдило като най-ефикасният метод за справяне с дългово задължение, което не може да се обслужва.
В подтекста на икономическа меланхолия, ниска инфлация и нулеви лихви, централните банки, естествено, не могат да реализират действителни негативни лихвени проценти. Вместо те биха имали прочут триумф като вкарат целеустремено отрицателни лихвени нива. След което паричната политика да поеме още веднъж обичайна си водеща роля, тъй като към този момент ще може да възпроизведе негативни лихвени проценти макар неналичието на инфлация.
Привържениците на този метод признават някои от слабостите му.
Първата е ликвидният капан
Когато лихвите са негативни, вложителите по-скоро са склонни да заобикалят облигациите поради "данъка " на тази отрицателна лихвена политика. Едно от следствията е акумулирането на спестявания в ликвидни активи като пари в брой или краткосрочни сметки. Което никога не оказва помощ за стимулирането на продуктивни вложения.
Радетелите на негативните лихви оферират решение на казуса - да се извадят от обращение банкнотите с огромни номинали и да се принудят банките да трансферират цялостната цена на отрицателните лихвени проценти върху депозантите си.
Въпросът е ще бъдат ли склонни хората да поемат по-голямата част от разноските за излизане от рецесията?
Отговорът е - по-скоро не. Това ще сътвори големи стопански и политически проблеми в страни като Франция да вземем за пример, където спестяванията на семействата обичайно финансират окобо 85% от националните вложения.
На второ място е рискът от инфлация
В дълготраен проект всяка противорецесионна парична политика би трябвало да отстрани разликата сред евентуален напредък и съществуващите депресионни равнища на напредък посредством отпечатване на пари. В наше време рискът от инфлация се счита за недействителен поради обсега на рецесията от COVID-19, бавното възобновяване и ред структурни сили като възрастта на популацията, безработицата и софтуерният напредък. И даже инфлацията да се завърне, ще има време да се обърне посоката и светът да посегне към по-традиционни парични тактики.
Учудващо, сходни оферти, предопределени да отстраняват някои стопански фундаменти, по-специално цената на спестяванията, не регистрират главният въпрос: цената на парите. Платежните средства се основават само на доверие. И рискът то да бъде изгубено ще скочи, в случай че оторизираните органи се трансфорат просто в снабдители на неограничени количества първични материали и избягат от отговорността да пазят стабилността. Нещо повече, система, позволяваща перманентна и неограничена задлъжнялост, без значение от кредитния рейтинг на длъжниците, основава съществени морални и политически проблеми, тъй като тя национализира риска и отгворността.
Негативните лихвени проценти вредят и на продуктивните вложения
Те окуражават фирмите да теглят евтини заеми и с парите от тях да изкупуват назад акции вместо да влагат в производството; оказват помощ на докарани до банкрут компании да оцеляват, с което се понижава продуктивността на цялата икономика; предизвикват ценови балони в разнообразни класове активи; прикриват разликата сред печеливши и нерентабилни дейности; не разграничават положителните от проблематичните длъжници.
Стопанство, в което лихвените проценти се задържат негативни с десетилетия няма да вдъхнат доверие на бизнесмените и парадоксално ще провокират повече предохранителни спестявания.
Монетанизацията на държавен дълг - по-голямата част от който ще се окаже в балансите на централните банки - ще докара също до пълзяща национализация на стопанските системи и ще задуши печелившите стопански действия.
Всеки знае по какъв начин прекомерните количества дълг могат да доведат до рецесии. Просто тъй като заплаща цената на сходни феномени от десетилетия. Днес негативните лихвени проценти дават големи благоприятни условия за "кредитни наводнения " за държавни управления и за частния бранш. Те са източник на финансова неустойчивост и оказват помощ за основаването на балони за разнообразни класове активи.
За господин Ларозиер по-правилният политически отговор на съществуващата свръх-задлъжнялост е да се реализира, където е належащо, преструктуриране на отговорностите съгласно пазарните цели и груповия дух. Да се управляват изкъсо обществените бюджети като се дава приоритет на бъдещите разноски за браншове като обучение, опазване на здравето и научни проучвания. И най-после - да се създадат дълго отлаганите структурни промени, които само могат да доведат до крепко, устойчиво и по-добро бъдеще.
Малко по-различен взор върху лихвената политика предлага изследване на трима откриватели от израелския университет "Бен Гурион ", оповестено в списанието за поведенческа и пробна стопанска система (Journal of Behavioral and Experimental Economics). То демонстрира, че
нулевите лихвени проценти ще са по-ефективен инструмент за централните банки да накарат индивидите да теглят заеми и да вършат по-рискови вложения в сравнение с негативните.
Това е първият по рода си разбор на въздействието на отрицателните лихви върху държанието, твърди един от създателите - Лиор Давид-Пур, който оглавява и отдела за ръководство на дълга в израелското министерство на финансите.
Заключенията на специалистите могат да дадат глътка въздух на паричните стратези по света да спрат с лихвените извършения и да се замислят би трябвало ли да смъкват лихвите под нулата в опит да подтикват стопанствата си.
Един от най-важните заключения на разбора е, че понижението на лихвите от 1% до 0% предизвиква доста по-активно хората да поемат риск и да теглят заеми, до момента в който слизането под нулата има противоположен резултат, като задлъжнялостта понижава.
Давид-Пур отдава тези резултати на няколко фактора: психическото значение на вододела 0% и фактът, че негативните лихвени проценти, при които банките плащата на индивидите, с цел да теглят заеми, могат да провокират бягство от риска.
Проучването на израелските учени дава отговори на точещия се от години спор до каква степен ефикасни са негативните лихвени проценти в изискванията на забавящ се напредък и слаба инфлация. Доста централни банки, в това число ЕЦБ, са свалили основните си лихви под нулата. Подобна мярка обмисля и Федералният запас, като фючърсните договори по федералните фондове са отчели възможност това да се случи в средата на 2021-а, макар съмненията на американските централни банкери.
Могат ли да бъдат отстранени лихвените проценти, с цел да се предотврати обслужването на впечатляващия дълг, пита господин Ларозиер. Кризата COVID-19, подсилена от следствията от прекомерно великодушната парична политика за прекомерно нескончаем интервал от време, претрупа стопанските системи с задължения.
За справяне с това състояние, при което обществената задлъжнялост счупи всичките мирновременни върхове, някои натискат да се монетаризират задълженията като централните банки купуват нови облигационни излъчвания и смъкват лихвените проценти под нулата. При това, без да се преценяват с историческия опит, сочещ, че преструктурирането на отговорностите се е потвърдило като най-ефикасният метод за справяне с дългово задължение, което не може да се обслужва.
В подтекста на икономическа меланхолия, ниска инфлация и нулеви лихви, централните банки, естествено, не могат да реализират действителни негативни лихвени проценти. Вместо те биха имали прочут триумф като вкарат целеустремено отрицателни лихвени нива. След което паричната политика да поеме още веднъж обичайна си водеща роля, тъй като към този момент ще може да възпроизведе негативни лихвени проценти макар неналичието на инфлация.
Привържениците на този метод признават някои от слабостите му.
Първата е ликвидният капан
Когато лихвите са негативни, вложителите по-скоро са склонни да заобикалят облигациите поради "данъка " на тази отрицателна лихвена политика. Едно от следствията е акумулирането на спестявания в ликвидни активи като пари в брой или краткосрочни сметки. Което никога не оказва помощ за стимулирането на продуктивни вложения.
Радетелите на негативните лихви оферират решение на казуса - да се извадят от обращение банкнотите с огромни номинали и да се принудят банките да трансферират цялостната цена на отрицателните лихвени проценти върху депозантите си.
Въпросът е ще бъдат ли склонни хората да поемат по-голямата част от разноските за излизане от рецесията?
Отговорът е - по-скоро не. Това ще сътвори големи стопански и политически проблеми в страни като Франция да вземем за пример, където спестяванията на семействата обичайно финансират окобо 85% от националните вложения.
На второ място е рискът от инфлация
В дълготраен проект всяка противорецесионна парична политика би трябвало да отстрани разликата сред евентуален напредък и съществуващите депресионни равнища на напредък посредством отпечатване на пари. В наше време рискът от инфлация се счита за недействителен поради обсега на рецесията от COVID-19, бавното възобновяване и ред структурни сили като възрастта на популацията, безработицата и софтуерният напредък. И даже инфлацията да се завърне, ще има време да се обърне посоката и светът да посегне към по-традиционни парични тактики.
Учудващо, сходни оферти, предопределени да отстраняват някои стопански фундаменти, по-специално цената на спестяванията, не регистрират главният въпрос: цената на парите. Платежните средства се основават само на доверие. И рискът то да бъде изгубено ще скочи, в случай че оторизираните органи се трансфорат просто в снабдители на неограничени количества първични материали и избягат от отговорността да пазят стабилността. Нещо повече, система, позволяваща перманентна и неограничена задлъжнялост, без значение от кредитния рейтинг на длъжниците, основава съществени морални и политически проблеми, тъй като тя национализира риска и отгворността.
Негативните лихвени проценти вредят и на продуктивните вложения
Те окуражават фирмите да теглят евтини заеми и с парите от тях да изкупуват назад акции вместо да влагат в производството; оказват помощ на докарани до банкрут компании да оцеляват, с което се понижава продуктивността на цялата икономика; предизвикват ценови балони в разнообразни класове активи; прикриват разликата сред печеливши и нерентабилни дейности; не разграничават положителните от проблематичните длъжници.
Стопанство, в което лихвените проценти се задържат негативни с десетилетия няма да вдъхнат доверие на бизнесмените и парадоксално ще провокират повече предохранителни спестявания.
Монетанизацията на държавен дълг - по-голямата част от който ще се окаже в балансите на централните банки - ще докара също до пълзяща национализация на стопанските системи и ще задуши печелившите стопански действия.
Всеки знае по какъв начин прекомерните количества дълг могат да доведат до рецесии. Просто тъй като заплаща цената на сходни феномени от десетилетия. Днес негативните лихвени проценти дават големи благоприятни условия за "кредитни наводнения " за държавни управления и за частния бранш. Те са източник на финансова неустойчивост и оказват помощ за основаването на балони за разнообразни класове активи.
За господин Ларозиер по-правилният политически отговор на съществуващата свръх-задлъжнялост е да се реализира, където е належащо, преструктуриране на отговорностите съгласно пазарните цели и груповия дух. Да се управляват изкъсо обществените бюджети като се дава приоритет на бъдещите разноски за браншове като обучение, опазване на здравето и научни проучвания. И най-после - да се създадат дълго отлаганите структурни промени, които само могат да доведат до крепко, устойчиво и по-добро бъдеще.
Малко по-различен взор върху лихвената политика предлага изследване на трима откриватели от израелския университет "Бен Гурион ", оповестено в списанието за поведенческа и пробна стопанска система (Journal of Behavioral and Experimental Economics). То демонстрира, че
нулевите лихвени проценти ще са по-ефективен инструмент за централните банки да накарат индивидите да теглят заеми и да вършат по-рискови вложения в сравнение с негативните.
Това е първият по рода си разбор на въздействието на отрицателните лихви върху държанието, твърди един от създателите - Лиор Давид-Пур, който оглавява и отдела за ръководство на дълга в израелското министерство на финансите.
Заключенията на специалистите могат да дадат глътка въздух на паричните стратези по света да спрат с лихвените извършения и да се замислят би трябвало ли да смъкват лихвите под нулата в опит да подтикват стопанствата си.
Един от най-важните заключения на разбора е, че понижението на лихвите от 1% до 0% предизвиква доста по-активно хората да поемат риск и да теглят заеми, до момента в който слизането под нулата има противоположен резултат, като задлъжнялостта понижава.
Давид-Пур отдава тези резултати на няколко фактора: психическото значение на вододела 0% и фактът, че негативните лихвени проценти, при които банките плащата на индивидите, с цел да теглят заеми, могат да провокират бягство от риска.
Проучването на израелските учени дава отговори на точещия се от години спор до каква степен ефикасни са негативните лихвени проценти в изискванията на забавящ се напредък и слаба инфлация. Доста централни банки, в това число ЕЦБ, са свалили основните си лихви под нулата. Подобна мярка обмисля и Федералният запас, като фючърсните договори по федералните фондове са отчели възможност това да се случи в средата на 2021-а, макар съмненията на американските централни банкери.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ