Природен парк Витоша е отворен за разходка
Отпадна възбраната за визити на естествени паркове и планини. И от през днешния ден Природен парк "Витоша " е отворен за разходка. Екипите на Столична община и Общинска полиция ще провеждат придвижването и паркирането на коли от кв. "Драгалевци " до Морените и от кв. "Бояна " до Златните мостове, Ветровала и Офелиите, оповестиха от ръководството на естествения парк.
Между 11.00 и 14.00 часа тези пътища ще се затварят за коли.
На паркинга на хижа "Алеко " ще се позволяват коли с трудноподвижни жители и с инвалидни колички.
За да не се позволява събирането на доста хора на едно място, автобусните линии, които пътуват до Витоша, остават спрени.
При разходка в планината спазвайте отдалеченост от най-малко 2.5 м, поучават от естествения парк. При диалози с други хора, поставяйте маска или шал.
Хижите на Витоша остават затворени. Забранява се сядането на пейки и в беседки, както и събирането на компании и групи от туристи. Правенето на пикник е възможно единствено за членовете на едно семейство.
"Витоша " е първият естествен парк в България и на Балканския полуостров. Обявен е за подобен една година след Лондонското определение за национални паркове. През 1936 година, под въздействие на Съюза за отбрана на природата - основател и за оповестяването му, е направена и обнародвана Наредба - закон за отбрана на родната природа, съгласно която паркът не е към този момент народен, а национален. Едновременно с това до 1952 година работи специфичен Правилник за стопанисване и ръководство на Народен парк Витоша и включените в него бранища.
С разпореждане на Министерски съвет от 27 октомври 1934 година дружно със самия парк е основан резерват "Бистришко бранище ", който се намира на територията на парка. Този резерват по-късно получава статут на биосферен резерват и е измежду от 16-те резервата от мрежата на биосферните резервати в България. По-късно е основан и вторият резерват в парка "Торфено бранище ".
Витоша с нейната огромна територия и естествено многообразие от извори, реки, водопади, торфища, морени и гори постоянно е привличало и занимавало природолюбителя и екскурзианта. Този интерес и опция за посещаване се ускорява и от непосредствената непосредственост на Витоша до столицата. И по тази причина не е инцидентно, че като н ачало на съвременен и проведен туризъм се приема първият излет до Черни връх на 28 август 1895 г ., проведен от писателя Алеко Константинов.
В рамките на естествения парк е и естествената забележителност Духлата (наричана още Боснешката пещера ). Такава е от 1962 година. Намира се в югозападната част на Витоша, на десния бряг на река Струма, наоколо до село Боснек в община перник. Входът на пещерата е на самия път сред Боснек и Чуйпетлово.
Името на пещерата е обвързвано със звука, който вятърът издава при прекосяването си през входа на пещерата.
Духлата е най-дългата пещера в България - с дължина 17 600 м и с дълбочина 53 метра. Според различен източник обаче, тя е с дължина 18 200 м и дълбочина 53 метра. Пещерата съставлява комплицирана многоетажна, лабиринтна система, ситуирана на шест етажа. Духлата е една от най-сложните пещерни системи в България и е основана от подземните течения на река Струма. Тя съставлява лабиринт от тунели, галерии, подземни езера, водопади и синтрови формирания. В пещерата са открити 22 типа пещерни животни, измежду които шест типа прилепи. Там има огромно многообразие от пещерни формирания.
Духлата е добре проучена и картирана, извънредно естествено благосъстояние, а тръпката да покориш най-голямата българска пещера е несравнимо рисково премеждие, което притегля от ден на ден и повече запалянковци. Красотата на Духлата е обусловена и от превъзходните пещерни образования, които допълват вълнуващата картина на подземния ѝ свят. Има голям брой красиви синтрови езера по цялото ѝ продължение.
Между 11.00 и 14.00 часа тези пътища ще се затварят за коли.
На паркинга на хижа "Алеко " ще се позволяват коли с трудноподвижни жители и с инвалидни колички.
За да не се позволява събирането на доста хора на едно място, автобусните линии, които пътуват до Витоша, остават спрени.
При разходка в планината спазвайте отдалеченост от най-малко 2.5 м, поучават от естествения парк. При диалози с други хора, поставяйте маска или шал.
Хижите на Витоша остават затворени. Забранява се сядането на пейки и в беседки, както и събирането на компании и групи от туристи. Правенето на пикник е възможно единствено за членовете на едно семейство.
"Витоша " е първият естествен парк в България и на Балканския полуостров. Обявен е за подобен една година след Лондонското определение за национални паркове. През 1936 година, под въздействие на Съюза за отбрана на природата - основател и за оповестяването му, е направена и обнародвана Наредба - закон за отбрана на родната природа, съгласно която паркът не е към този момент народен, а национален. Едновременно с това до 1952 година работи специфичен Правилник за стопанисване и ръководство на Народен парк Витоша и включените в него бранища.
С разпореждане на Министерски съвет от 27 октомври 1934 година дружно със самия парк е основан резерват "Бистришко бранище ", който се намира на територията на парка. Този резерват по-късно получава статут на биосферен резерват и е измежду от 16-те резервата от мрежата на биосферните резервати в България. По-късно е основан и вторият резерват в парка "Торфено бранище ".
Витоша с нейната огромна територия и естествено многообразие от извори, реки, водопади, торфища, морени и гори постоянно е привличало и занимавало природолюбителя и екскурзианта. Този интерес и опция за посещаване се ускорява и от непосредствената непосредственост на Витоша до столицата. И по тази причина не е инцидентно, че като н ачало на съвременен и проведен туризъм се приема първият излет до Черни връх на 28 август 1895 г ., проведен от писателя Алеко Константинов.
В рамките на естествения парк е и естествената забележителност Духлата (наричана още Боснешката пещера ). Такава е от 1962 година. Намира се в югозападната част на Витоша, на десния бряг на река Струма, наоколо до село Боснек в община перник. Входът на пещерата е на самия път сред Боснек и Чуйпетлово.
Името на пещерата е обвързвано със звука, който вятърът издава при прекосяването си през входа на пещерата.
Духлата е най-дългата пещера в България - с дължина 17 600 м и с дълбочина 53 метра. Според различен източник обаче, тя е с дължина 18 200 м и дълбочина 53 метра. Пещерата съставлява комплицирана многоетажна, лабиринтна система, ситуирана на шест етажа. Духлата е една от най-сложните пещерни системи в България и е основана от подземните течения на река Струма. Тя съставлява лабиринт от тунели, галерии, подземни езера, водопади и синтрови формирания. В пещерата са открити 22 типа пещерни животни, измежду които шест типа прилепи. Там има огромно многообразие от пещерни формирания.
Духлата е добре проучена и картирана, извънредно естествено благосъстояние, а тръпката да покориш най-голямата българска пещера е несравнимо рисково премеждие, което притегля от ден на ден и повече запалянковци. Красотата на Духлата е обусловена и от превъзходните пещерни образования, които допълват вълнуващата картина на подземния ѝ свят. Има голям брой красиви синтрови езера по цялото ѝ продължение.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ