Отново е осми декември и по страниците на вестниците и

Отново е осми декември и по страниците на вестниците и онлайн изданията ще открием това излишество от кухи дълги изречения, които в реалност не значат нищо. Отвъд сянката на клишето обаче, празникът в действителност е мотив човек да се замисли, без да поучава ненужно. Осми декември е датата, на която, в случай че си оставил зад тила си този стадий от живота си, можеш да си позволиш да се отдадеш на сладки ретроспекции за момент и да разсееш облака от превзетост, характерен за  зрелостта.

Всички добре знаем, че обликът на студента е на бунтовник. Той е млад и има малко повече от напълно малко в джоба си, а свободата елегантно се мярка зад рошавата му глава. Затова и всеки го гледа недоверчиво отдолу под вежди, само че и с известна неприкрита злоба.

У всеки младеж е заложено да презира всичко, което лимитира свободния дух. Сковаващата обвързаност към хрумвания, системи, политики и идеологии му е непозната. Поривът към сладка автономия, скиторене нагоре-надолу, търсене на радостна компания, а от време на време и благотворна самотност, е най-същественото му качество. В актуалния свят младежът е значимо да е мощен в едно – в това да се съмнява и внезапно да се опълчва тогава, когато сметне, че нещо е в прорез с правилата му. Защото единствено подозрението е в положение да донесе гражданска война.

Истината е, че критикуваме студентите, само че не обръщаме задоволително внимание на различен проблем - метода на преподаване на студентите, отношението към тях, което прекомерно постоянно е като към възпитаници. А ученическия чин от дълго време им е отеснял. В българските университети осезаемо се усещат минусите на системата. Личният диалог, събуждането на интерес и провокирането на диспути са основни неналичия в преподавателския способ. Резултатът - лекциите постоянно са скучни, а материалът се сервира по изсъхнал метод, който по този начин и не съумява да развълнува младежите и да посее семето на любовта към познанието.

Докато мнозина в днешно време дефинират младите като претенденти за зелени карти, лентяи и хора, които пропиляват най-хубавите си години, те в действителност не си дават сметка, че който проклина младите и времето, в което живеем, в реалност напълно не знае какво изпуска. Патронът на българските студенти - Климент Охридски - неслучайно основава своя образователна школа, с цел да могат будните хора да прекатурват визиите и да копнеят за повече познания, които да вливат спомагателен живец в света. А всички останали сме длъжни непрестанно да подмладяваме убежденията си и да се доверяваме повече.

Защото светът има потребност от свежия и необременен взор на младостта.

 

Историята зад 5 велики песни на Джон Ленън