Ето как да се научим да не се гневим
Отношенията ни с другите хора не постоянно са такива, каквито ни се желае. Представете си, че стоите против човек, който безусловно кипи от завист и ви крещи и всичко, което ви се желае сега е да му отговорите уместно. Но викайки в отговор няма да подобрите обстановката. Как да се вземем в ръце и да удържим ситуацията? За тази цел има няколко решения и единствено едно от тях е вярното.
1. Да сподавим гнева си. Това е неприятна концепция. В този случай вие просто процеждате през зъби: „ Всичко е наред “ и се пробвате да продължите. Вие сте скрили гневния изблик от другите, само че какво става в главата ви? – същински вихър. Не би трябвало да се сдържа гнева.
2. Да си излеете гнева на другите. Разбира се, допустимо е градивно да изразите недоволството си, само че да изливате злобата си върху събеседника си не е желателно – гневът ви ще пораства като снежна топка с всяка изречена дума. Това единствено ще ускори прочувствения гърмеж.
3. Да се отдалечите и да преоцените обстановката. Да, мъчно е, изключително когато някой истерично ви крещи в лицето. Но има един метод.
Виж още: Притча: Защо хората си крещят един на различен?
Нека още веднъж в детайли да си представим обстановката: някой се е заврял във вас и ви крещи несправедливо. Много ви се желае да му отговорите уместно, че даже и освен това.
Но какво в случай че ви кажа, че този човек през вчерашния ден е изгубил майка си? Или претърпява тежък бракоразвод и през вчерашния ден са му лишили правото да вижда децата си? Тогава вероятно няма да се гневите толкоз, даже ще му съчувствате.
Какво се трансформирало? Нищо! Просто това е предистория, която сте си разказали и която е трансформирала гледната ви точка върху обстановката. Само до момента в който измененията визията си за обстановката и мозъкът трансформира страстите ви във връзка с нея.
Сега остава последната стъпка – да простите. И това е належащо на вас, а не на събеседника ви. Да се гневиш на някого е същото като да изпиеш отрова и да си мислиш, че ще почине някой различен.
